Ако изборите бяха днес, ГЕРБ запазва водещи електорални позиции с 25%. БСП е втора с 21%. Реформаторският блок и "Да, България" са с около 2 на сто, колкото е и резултатът на "Воля". Това сочат данните от проучване на "Алфа рисъч" за декември.

То е проведено между 7 и 15 декември 2017 г. , включва 1017 ефективни интервюта. Реализацията на изследването е на "Алфа рисърч" съвместно с Нова тв.

БСП обаче успява да мобилизира привържениците си и през последните три месеца подкрепата за социалистите бележи лек ръст от 19.3% до 21.2%. Корнелия Нинова възстановява позиции и е с най-съществен персонален ръст измежду партийните лидери. Доверието към нея нараства с 3 пункта от 24.4% до 27.8%.

Противоречивото отношение към лидерите на "Обединените патриоти" се отразява повече на персоналното доверие към тях, отколкото на електоралната подкрепа за коалицията. Тя остава в рамките на 5.6%. Красимир Каракачанов (29.9%) продължава да бъде вторият най-одобряван партиен лидер след Бойко Борисов. Валери Симеонов обаче губи 3 пункта доверие (от 13.9% на 10.3%), а Волен Сидеров остава сред най-слабо одобряваните партийни лидери – 4.7%.

ДПС запазва традиционния си дял симпатизанти от 4.7%, а Мустафа Карадайъ е със 7.9% доверие. След съществения спад в подкрепата за "Воля" през есента привържениците й остават в рамките на 2.1%, а Веселин Марешки е с 11.8% рейтинг.

Усилията на извънпарламентарната десница за евентуално обединение и принципите, върху които ще се гради, все още не са достигнали до по-широк кръг избиратели. Така въпреки наличието на немалък потенциал от бивши десни избиратели, нито една от партиите в този спектър не успява към момента да отбележи значителен ръст  Реформаторският блок е с 2%; "Да, България" с 1.9%; а "Нова република" с 0.6%.

Независимо от нарасналия икономически оптимизъм не са наблюдават почти никакви промени в доверието към институциите, политическите лидери и партии, отчитат от "Алфа рисърч". Степента на обществена критичност към тях е все така висока. През последните три месеца тя се фокусира най-силно върху парламента в резултат от  агресивното партийно противопоставяне и първи знакови оставки. По-тесните партийни симпатизанти са лоялни към своите партии и лидери, но преобладаващата част от българите остават силно дистанцирани от политическия живот и представителство, коментират от социолозите.

Румен Радев - най-одобряваната политическа фигура

Президентът Румен Радев продължава да е най-одобряваната политическа фигура с 57% подкрепа, идваща от най-различни социални слоеве. Отрицателна оценка за работата му дават 13% от пълнолетните българи, предимно жители на големите градове и симпатизантите на дясно-центристки партии.

Правителството и премиерът Борисов запазват подкрепата си от септември: 21% одобрение за дейността на кабинета срещу 31% неодобрение; 33% одобрение за Бойко Борисов срещу 36% неодобрение. 

За 2017 г. водещите петима политици по степен на обществено доверие са:

Румен Радев (57%)

Йорданка Фандъкова (36%)

 Бойко Борисов (33%)

 Красимир Каракачанов (29.9%)

 Корнелия Нинова (27.8%). 

Активността на  отделни министри в есенния политически сезон се отразява пряко на техния индекс на доверие (съотношението между позитивни и негативни оценки за дейността им). Като най-успешен министър отново се откроява вицепремиерът Томислав Дончев (с растящ личен индекс  от  16.4 на 17.8).

Втората си позиция запазва министърът на отбраната Красимир Каракачанов (индекс  10.3).  В резултат от повишената външнополитическа активност на правителството и фокусирането на общественото внимание върху предстоящото Европредседателство, в челната тройка се завръща Лиляна Павлова (индекс от 10.1), а външният министър Екатерина Захариева бележи ръст от 4.4 пункта и заема през декември пето място по индекс на доверие. Благоприятните бюджетни финансови рамки водят до съществено подобрение и в позициите на финансовия министър Владислав Горанов. 

Парламентът е институцията, която събира най-силната обществената критика за последните три месеца. След известен кредит, даден на 44-тото НС, одобрението за дейността му отново поема надолу - от 12% през септември до минималните 9%, а неодобрението нараства от 44% до 49%. Неудовлетвореността е насочена към всички парламентарни групи и доминира сред привържениците на всички партии, достигайки най-високи равнища сред симпатизантите на БСП и извънпарламентарната опозиция.

Устойчиво ниско продължава да бъде доверието в правораздавателните институции. Положителните оценки за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров са 10% срещу 48% отрицателни, а за съда – 10% положителни срещу 51% отрицателни. Позитивна тенденция е налице в мнението за работата на полицията – одобрението нараства от 22% през септември до 27% през декември, срещу 30% неодобрение.