Десет години след присъединяването на България към ЕС и почти пет години след започналото възстановяване на европейските страни от икономическата и финансова криза българите посрещат новата 2018 г. със своеобразен исторически рекорд по оптимизъм. Това отчитат от "Алфа рисърч" в изследване, проведено между 7 и 15 декември.

55% очакват по-добра година срещу едва 9% по-лоша. Подобна е била ситуацията единствено през 1998-а, една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 1996-а, и страховете са били двойно повече.

За първи път от 1998 г. се наблюдава още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин. След 20-годишно прекъсване положителните оценки за отминаващата година започват да  доминират над отрицателните. 26% са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% - по-лоша, 57% - същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда "малко", трябва да припомним, че през почти целия този период  негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

"Алфа рисърч": 33% вярват на Борисов, 10% - на Цацаров

В основата на оптимизма безспорно стоят икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи  високообразована и квалифицирана работна сила. Показателно е, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра срещу едва 12% - като по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска или без квалификация. Което ясно показва увеличаващата се роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции за индивидуалния просперитет и общия икономически ръст.

Същевременно, успоредно с  повишаването на личното материално и финансово състояние, и особено, със създаването на "анклави" като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са  концентрирани  значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променя структурата на очакванията и изискванията към местното и централно управление.

Ако средно за страната 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% - от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% - от по-добри закони  и управление, то в  столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен, с тези,  настояващи за по-качествена среда (39%). 

Може да се прогнозира, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона  продължи и през следващата година,  все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят  очакванията и изискванията към управляващите. На първо място ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление, прогнозират от "Алфа рисърч".

Българинът остава голям тв зрител

В последните години успоредно с демографските и технологични промени започна да се променя и структурата на времето на българина. За работещите най-голям дял продължава да заема трудовата дейност  (основна и допълнителна). Средният брой работни часове остава обаче под 8 (7ч. 50 мин.), което е показателно за относително високият дял заети, които работят на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно.

С три часа средно дневно, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители на континента. Нараства обаче и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там средно по 2 ч и 40 минути -  време, което отстъпва съвсем малко на телевизионното, а сред хората до 50 години съотношението се обръща.

Разговорите чрез социалните мрежи заради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) са оставили далеч назад личните срещи с приятели, близки, роднини. Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно. Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това определено е една от положителните тенденции в последно време след кризисните години от началото на прехода, когато заниманието с децата беше сведено до минимум.