12/19/17 04:44
(http://www.klassa.bg/)

Оруел, задкулисието и малките химикалки

 С вързани ръце и запушена уста. Скрита. Истината у нас, която уж е основна демократична ценност, човешко право и какво ли още не, се оказва обикновена заложница. Или поне така я възприемат хора, изживяващи се като нейни господари – закъсали го със закона хора с големи комплекси, още по-голямо чувство за малоценност, но малки химикалки. Химикалките всъщност ги държат едни други хора, които по команда рисуват с тях карикатура на истината и я развяват по площади, ТВ студиа и интернет пространството. Безпрепятствено. Просто тя – истината е завързана за парното в палата (който най-вероятно е запориран) на някой от господарите им и дума не може да каже. Защото ако вземе, че си отвори устата, летят шамари, напомнящи й да си знае мястото.
Филмът, издържан в стилистиката на немска страст от 80-те, е гротеска, но ни го пробутват от месеци. При това – всеки ден, тиражиран по няколко пъти, от различни медии, ръководени от едни и същи центрове. Разни хора вият като койоти тук и там, развявайки намачканите листи с опорките си, но в момента, в който някой посмее да каже фактите, скачат като побеснели песове. И тъй като вече са наясно, че в България няма как да скрият мръсното бельо на менторите си, се пробват да превърнат световната мрежа в Министерство на истината. Своята истина. Справка – Уикипедия. Ако отворите не само българския, а английския й вариант, ще установите, че в частта за Иво Прокопиев например тя е сякаш излязла от рекламна брошура на „Икономедия“. Това впрочем е факт, който лъсна на специално обучение на 27 ноември тази година, организирано от българска страна от едно от НПО-тата от същия този кръг. На това обучение буквално се наложи да влезем през задната врата. Защото се оказа, че конкретни хора искат да приватизират и словото, след като разграбиха икономиката на страната ни. И никак не им допадна, че „чужди елементи“ искат да видят кой и как пише и редактира текстовете в „Уикипедия“. Останалите участници се оказаха или от изданията на „Капитал“, или свързани с тях фрийленсъри и активисти в НПО-та. Но да се върнем на текста за Прокопиев – в него няма и думичка за обвинението срещу разградския бос, а самият той е описан като лидер на мнение със силни обществени позиции. Това впрочем не е изненада, защото разтърсващите лозунги са взети от неговите издания. Не е и обективно, но българските редактори на „Уикипедия“, явно надлежно преминали подобни обучения, подминават този факт. И трият всеки, който се опита да вкара обективните факти. Или поне да подложи на съмнение портрета, сътворен от елементчетата в пропагандната фабрика, създадена от Прокопиев и останалите членове на задкулисието у нас. Независимо дали е за него, за ортаците му или за обявения от него за враг №1 – Делян Пеевски. А докато редакторите трият, медийната машина върти на пълни обороти, за да създаде следващата псевдоистина, която да се ползва за цитат в поредната изфабрикувана статия в „Уикипедия“. Уви, дори не могат да претендират за авторство на схемата за манипулиране на реалността. Човечеството го е виждало на практика по време на Третия райх, а на хартия – в „1984“. „Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина", пише Оруел. Е, явно някои виждат в „Уикипедия“ вариант да превърнат тези слова в реалност, но са им малки химикалките и колкото и да драскат не могат да отнемат правото на всеки да казва истината.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване