На 20 декември Русия отбелязва Деня на сътрудниците в службите за сигурност (накратко – Деня на чекиста – б. р.). Става дума за деня през 1917 г., когато Съветът на народните комисари, създаден само седмици след съставянето на съветското правителство под председателството на Владимир Илич Ленин, взима решение за създаването на така наречената Извънредна комисия за борба срещу контрареволюцията и саботаж, съкратено от руски Че Ка или само ЧК.

Три месеца по-късно ЧК има 600 сътрудници, в края на 1918 г. Те са вече 12 000 и през 1921 г., в края на избухналата през 1918 г. гражданска война - почти 300 000 души, включително подчинените ѝ спецзвена.

Арестуваха певица от "Пуси Райът" за плакат срещу ФСБ

Ръководената от страховития професионален революционер Феликс Дзержински (Железния Феликс) служба значително допринася за победата на болшевиките в гражданската война над техните националистически, монархически и анархистки противници, и то също и точно поради избиването на предполагаеми и действителни “класови врагове”, в повечето случаи без съд и присъда.

История и традиция

От 1922 г. Държавна сигурност непрестанно се преименува и реорганизира. През 1934 г. вече е Народен комисариат (сиреч министерство) по вътрешни работи. След поредица други реформи през 1954 г. възниква Комитетът за държавна сигурност (КГБ), от който след разпада на Съветски съюз през 1991 г. в постсъветска Русия се раждат различни служби, включително външното разузнаване — СВР.

В началото на 1992 г. в Русия е съсдадено Министерство по сигурността, година по-късно то е включено във Федералната служба за контрашпионаж – ФСК. През 1995 г. е преименувано на Федерална служба за сигурност – ФСБ.

ФСБ строго следва традицията на съветските тайни служби. Всички официални публикации за нейната история започват с основаването на ЧК точно преди 100 години. И до днес е запазено наименованието "чекисти" за сътрудниците на отговорните за Държавна сигурност служби.

Путин и чекистът, който го ръководи, пръскат отрова в интернет

По време на провалилия се през август 1991 г. опит за преврат на закоравелите комунисти начело с шефа на КГБ Владимир Крючков  внушителният паметник на Джержински на площад "Лубянка" в центъра на Москва беше демонтиран и преместен в парк към Централния дом по изкуствата. Непрестанно припламват дебати паметникът да се върне на старото му място. Това би било в унисон с политиката по отношение на историята на президента Владимир Путин с акцент за една "мощна държава".

ФСБ, която е на пряко подчинение на президента на Русия, е един от най-важните елементи на наложилата се при Путин (офицер от КГБ и през 1998-1999 г. шеф на ФСБ) "управляема демокрация". Нейните най-важни белези са военизиране па политическите елити, избори (в повечето случаи) с предопределен изход, командвани медии, изпразване от съдържание на автономията на регионите, както и прокарван на държавно ниво национализъм и патритизъм. Още от началото на властването си през 1999 г. Путин маргинализира демократичната опозиция.

Подсигуряване на режима

Основна задача на ФСБ, която тя изпълнява много добросъвестно,  е подсигуряването на настоящия режим срещу сваляне или загуба на избори.

ФСБ не иска да загърби традицията на цар Иван IV от XVI век – дълг непрестанно да се разкриват заговори, които съществуват предимно в представите на службите (или на техните ръководители). Този манталитет имаше жестоки последствия по времето на Сталин, когато милиони паднаха жертва.

При Путин (и то в никакъв случай единствено сред опозицията) се появи понятието "руски православен чекист", отнасяйки се до някогашни сътрудници на съветски и постсъветски тайни служби, които след 1991 г. се отвърнаха от марксизма-ленинизма и се обърнаха с лице към руската православна църква.

В служба на Бога и на КГБ

При комунистически времена доносници на КГБ заемаха ключови постове в църковната йерархия. Според руски медии и двамата досегашни постсъветски патриарси -  Алексий II (1990-2008 г.) и Кирил (от 2009 г.) са сътрудничили тясно на КГБ, което в постсъветски времена не им е навредило видимо.

В началото на 2015 г. германската специалистка по източноевропейска история Ана Вероника Вендланд стигна толкова далеч в оценките си, че окачестви сегашните и предишни руски патриарси като активни сътрудници на тайните служби.

Във всички случаи не е учудващо, че църквата съвместно с ФСБ (и с други органи за сигурност) се числи към най-важните опори на системата «Путин». Те имат общи приятели (Китай, Иран, Сирия на Асад и т. н.) и врагове (НАТО, САЩ, Западът като цяло).

Путин може да продължава да се надсмива над западните партньори, които често дори и не го забелязват. Така той в интервю с американския режисьор Оливър Стоун изрази мнение, че руските тайни служби, за разлика от американските, винаги стриктно се придържат към закона.

------

* Авторът е известен австрийски политолог, публицист и икономист, следвал във Виена и Москва. Изследователската му дейност се фокусира върху постсъветския период. Препечатваме с незначителни съкращения публикацията му в австрийския в. "Ди Пресе". Преводът е на Клуб Z.