Омбудсманът Мая Манолова и президентът Румен Радев са най-харесваните ръководители на държавна институция. Одобрението към полицията пада, а неодобрението расте. А ако изборите бяха днес, в парламента щеше да има само четири партии. 

Това сочат данните на Екзакта Рисърч Груп от национално представително изследване, проведено в периода 7-13 декември 2017 г. Интервюирани са 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 населени места. Информацията е набрана чрез пряко полустандартизирано интервю по домовете.

Обществените оценки за работата на ръководителите на държавни институции

Мая Манолова е най-одобряваният ръководител на държавна институция у нас. Работата на националния омбудсман е одобрявана от 71% от българите, при това от хора с различна политическа принадлежност.

"Екзакта рисърч": Томислав Дончев по-харесван от Бойко Борисов

Президентът Румен Радев е одобряван от 70% от българите. В оценките за неговата работа откриваме немалко политически аргументи. Президентът е одобряван от 96% от левите избиратели и от по около 60% от избирателите на другите формации, което го прави влиятелен политик.

54% от българите одобряват работата на патриарх Неофит. Високообразованите българи, жителите на столицата и на малките градове в страната, както и симпатизиращите на ОП по-често от останалите одобряват работата на главата на БПЦ.

За последните шест месеца премиерът Бойко Борисов печели 8% одобрение. През декември положителни оценки за работата му дават 45% от българите. Критично настроените са 48%. Премиерът получава безусловна подкрепа от избирателите на ПП ГЕРБ – одобряват го 95% от тях. Работата му се приема добре от жители на градовете, от високообразовани и заможни респонденти, както и от хора на възраст между 30 и 60 години. Силно критични към работата на премиера са хора на възраст над 60 години, нискообразовани и бедни респонденти, както и жители на селата.

Новоизбраният председател на Народното събрание Цвета Караянчева е одобрявана от 29% от българите, като неодобрението към нея през декември възлиза на 32%. Ресурс за Цвета Караянчева са онези 39%, които в момента заявяват, че тепърва ще формират мнението си за нея като председател на парламента. Това са предимно жени, млади хора, нискообразовани респонденти и жители на селата.

Цветан Цветанов е най-одобряваният председател на парламентарна група в българското Народно събрание. Одобряващите го са 31%, а негативно настроените – 59%. За последните месеци Цветанов печели 11% одобрение.

Корнелия Нинова е одобрявана от 29% в качеството си на председател на ПГ на „БСП за България”. Неодобряващите я са 60%. За последните шест месеца с 10% расте неодобрението към работата на Корнелия Нинова, а в същото време с 3% намалява одобрението ѝ. Корнелия Нинова е добре приемана от 89% от избирателите на БСП.

Само четири партии в парламента, ако изборите бяха днес

Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2017 г., то ГЕРБ би получила около 28%, а БСП – 21% от вота. ОП са трета политическа сила с малко над 6%, а ДПС са четвърти също с около 6%. Това кой би бил трети и кой-четвърти е трудно да се предвиди в извънизборна ситуация.

Настоящото изследване показва, че ако изборите бяха в средата на декември т. г., в парламента биха попаднали само 4 формации – ГЕРБ, БСП, ОП и ДПС. Засега партия „Воля” остава под 4%^-та бариера. Ситуацията в дясно не изглежда особено перспективна, защото обединенията се извършват около две ядра. С висока степен на достоверност може да се твърди, че поотделно тези две ядра нямат особени шансове да попаднат в следващ парламент, коментират от агенцията.

"Алфа рисърч": 33% вярват на Борисов, 10% - на Цацаров

При нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от избирателите си от март 2017г., а БСП – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората.

Непосредствено след тях се нареждат избирателите на ДПС – 84% от които биха повторили своя вот. Над две трети от бившите избиратели на ОП биха подкрепили отново тази патриотична формация. „Воля” са запазили около 60% от избирателите си от март 2017 г. като една трета от бившите им избиратели днес са разочаровани.

Доколкото в момента политическата интрига следва противопоставянето между ГЕРБ и БСП, попитахме: „Да допуснем, че на следващи парламентарни избори се явят само ГЕРБ и БСП. За кого бихте гласували?”. 41% отговарят, че биха гласували за ГЕРБ, а 29% – за БСП. 1/3 от българите отказват да гласуват за която и да е от тези две партии.

"Афис": ГЕРБ - 26,5%, БСП - 22,7%, трета е ДПС

Показателно е, че при подобна ситуация близо половината от избирателите на ДПС биха подкрепили БСП, а едва 14% – ГЕРБ. Ако десните все пак решат да гласуват, то вотът им по-скоро би бил в полза на ГЕРБ.

Половината от избирателите на ОП биха гласували за ГЕРБ, а едва 12% за БСП. Това показва сближаване между избирателите на партиите от управляващата коалиция.

Политически апатичните българи са по-склонни да подкрепят ГЕРБ, а вотът на сегашните избиратели на „Воля” би се насочил в равна степен към ГЕРБ и БСП.

Нужни ли са предсрочни избори?

62% се обявяват против предсрочни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% подкрепят евентуалното провеждане на предсрочен вот. Половината от симпатизантите на левицата искат предсрочни парламентарни избори. Противници на предсрочните избори са най-често хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на градовете извън столицата. 92% от избирателите на ГЕРБ и 83% от тези на ОП се обявяват против провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Показателно е, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предсрочните избори решение на проблемите. Един от основните аргументи на българите, които не желаят предсрочен вот е, че не виждат кой би могъл да управлява страната. Едва 24% от интервюираните преценяват, че сегашното управление има управленска алтернатива като 16% от тях я виждат в лицето на БСП. 63% от избирателите на БСП вярват, че могат да управляват страната по-добре от ГЕРБ.

Пада одобрението в полицията

Българската православна църква е най-одобряваната институция в края на 2017 г. от 52%. Жените, хората на възраст над 59 години, високообразованите респонденти, жителите на столицата и на градовете в страната по-често дават положителни оценки за работата на БПЦ.

Армията е на второ място по одобрение след БПЦ (с 42%), като положителните оценки за нея леко нарастват през последните месеци. Над средното одобрение към армията регистрираме сред младите българи, сред мъжете, сред високообразованите хора, както и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове.

Одобрението към парламента остава ниско и без промяна през последните шест месеца – 20%, а неодобрението нараства с 5% и вече е 71%. Няма обществена група или прослойка, сред която одобрението към парламента да надвишава неодобрението.

Макар съдът да остава най-слабо одобряваната институция у нас, в настоящото изследване регистрираме слаба положителна промяна. С 3% расте одобрението към съда и с 5% намалява неодобрението към тази институция. С 2% намалява и неодобрението към работата на прокуратурата.

По отношение на полицията е налице еднозначно негативна тенденция – и одобрението спада, и неодобрението расте през последните месеци. Най-висока критичност е сред хората на възраст над 50 години, сред бедните, сред жителите на малките градове, сред политически апатичните и сред избирателите на БСП.

Една трета от българите одобряват едновременно работата на правителството и на премиера. Негативните оценки за правителството остават повече от положителните (55% : 35%).

През последните месеци правителството добавя 5 пункта одобрение и в момента е подкрепяно от 35% от българите. Леко се свива и неодобрението към кабинета, отчитат от "Екзакта рисърч".

Над средното е одобрението за кабинета сред българите на възраст между 18 и 50 години, сред заможните хора и сред жителите на градовете извън столицата. 82% от симпатизантите на ГЕРБ и близо 60% от тези на ОП одобряват работата на правителството.

Крайно негативно отношение към кабинета регистрираме сред избирателите на БСП (91% от тях не го одобряват). Критични към кабинета са най-често хората на възраст над 59 години, както и живеещите в селата българи.

Една пета от българите са на мнение, че външната политика на сегашния кабинет става по-успешна. Това мнение се споделя от високообразованите и заможни респонденти, от жителите на градовете в страната, както и от хората на възраст до 50 години. Особен респект към успехите на външната политика изразяват избирателите на ОП. Това се дължи главно на подобряването на българо-македонските отношения.

58% от българите са оптимисти за бъдещето на българо-македонските отношения след подписването на спогодбите за двустранно сътрудничество. 20% посочват, че са песимисти. Най-много оптимисти има сред високообразованите и заможните българи, сред жителите на градовете-областни центрове, сред привържениците на ГЕРБ и на ОП.

Интересът към работата на българския парламент

56% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че се интересуват от работата на парламента. При това избирателите на БСП и на ГЕРБ в равна степен проявяват интерес. Българите, които следят работата на Народното събрание са предимно високообразовани жители на столицата и на малките градове на страната, респонденти с жизнен стандарт над средния, по-често мъже и хора на възраст над 59 години.

44% от българите декларират, че не проявяват интерес към дейността на Народното събрание. По-често това са жени, млади хора на възраст до 29 години, нискообразовани и бедни респонденти.

53% от българите твърдят, че понастоящем не се чувстват представени от политическите партии в парламента. По този показател не регистрираме значима промяна от началото на съществуването на настоящия парламент. Най-често непредставени се чувстват младите хора, жителите на градовете-областни центрове и избирателите на десните партии.

37% от българите заявяват, че се чувстват политически представени от партиите в 44^–то Народно събрание. Това са най-често избиратели на ГЕРБ и на ОП. Сред 51% от избирателите на БСП надделява тезата, че те не са политически представени в сегашния парламент. Този дял изразява недоволство от факта, че БСП е в опозиция и не е в състояние да налага своите политики. 42% от социалистите заявяват, че се чувстват представени в сегашното Народно събрание.

52% от българите биха желали парламентарното мнозинството да се съобразява в по-голяма степен с мнението на опозицията. Подобна позиция заемат 85% от избирателите на БСП. Около една трета от симпатизантите на ГЕРБ са съгласни с тази препоръка. За повече диалогичност и толерантност към опозицията се изказват и 46% от симпатизиращите на ОП.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване смятат, че е неприемливо мнозинството да се съобразява повече отколкото досега с мнението на опозицията.