Инес Аримадас - лидерката на каталунския филиал на партия "Сиудаданос" ("Граждани") се очаква да спечели най-много гласове на предсрочните избори днес в испанската автономна област.

Тя е смятана за "чужда" от мнозина в Каталуня, тъй като сравнително скоро се е преселила там от родната си Андалусия.

Изборите бяха свикани, след като премиерът Мариано Рахой разпусна регионалния парламент в Барселона на 27 октомври. Причина бе, че депутатите обявиха едностранно независимост - нещо, което бе обявено за незаконно от централното правителство и Конституционния съд на Испания.

Нито сепаратистите, нито привържениците на оставането на Каталуня в Испания ще имат абсолютно мнозинство, сочат прогнозите. За такова са необходими 68 гласа в 135-членния регионален парламент.

Сепаратистите в Каталуня губят мнозинство

Последните проучвания изненадващо сочат победа на „Сиутаданс“, както се нарича местният клон на "Сиудаданос". Партията, чиито възгледи са смесица между социалдемокрацията и либерализма, е създадена именно в Барселона през 2006 г. Тя бързо набра сили и в момента е трета сила в испанския парламент. Благодарение на нейните гласове се крепи правителството на консерватора Мариано Рахой.

Според последните проучвания "Сиутаданс" ще бъде първа сила с 23,3 на сто от гласовете. Тя е категорично против отделянето на Каталуня. Лидерът й в национален мащаб Албер Ривера, макар и каталунец, най-много настояваше за прилагането на член 155 - временно суспендиране на автономията и пряко подчинение на Мадрид.

Втора с 22,2% се очаква да бъде сепаратистката Републиканска левица на Каталуня (РЛК). Тя бе част от управлявалата до разпускането на парламента коалиция "Заедно за "да". Но реши да излезе от нея, след като между различните сепаратистки формации се появиха пукнатини. Лидер на РЛК е доскорошният каталунски вицепремиер Ориол Жункерас. В момента той е в ареста по обвинение в сепаратистка дейност. Жункерас се изправя срещу доскорошния си шеф - бившия каталунски премиер Карлес Пучдемон.

Отстъпление - каталунски лидери обявили независимостта само за символична

Коалицията "Заедно за Каталуня", наследила "Заедно за "да" и оглавявана именно от Карлес Пучдемон, ще бъде третата сила със 17,7 процента. Сваленият премиер е в доброволно изгнание в Белгия и испанските власти ще го арестуват, ако се завърне в родината си.

Следва Социалистическата партия на Каталуня (СПК) с 15,3 на сто. Тя е за оставането на областта в Испания.

След нея е крайно лявата формация "Каталуня като цяло" с 8%. Тя е против отцепване на областта, но подкрепя провеждането на референдум, който обаче да бъде в рамките на закона.

Следва друга крайно лява партия - сепаратистката и антикапиталистическа Кандидатура на народното единство. В предишния парламент именно благодарение на нейните членове сепаратистите имаха абсолютно мнозинство в парламента в Барселона.

Народната партия (НП), която управлява в Испания, се очаква да бъде най-слабо представена в Каталуня - само с .5,5 на сто. Тя е против независимостта. Слабите резултати вероятно ще бъдат постигнати заради упоритостта на Мариано Рахой, който, макар да обяви референдума на  1 октомври за неконституционен, прати големи полицейски подкрепления в Каталуня. По тази причина се стигна до сблъсъци с над 800 ранени. Мнозина смятат, че Рахой не е трябвало да прилага толкова брутална сила.

Простата математика показва, че трите сепаратистки формации, ще имат малко над 46 на сто от гласовете. А останалите 3 партии без "Каталуня като цяло" - малко над 44%.

Никой не иска да се коалира с крайната левица. Но всичко може да се случи. Още повече, нейните депутати ще дадат мечтаното абсолютно мнозинство на тези, които ги привлекат.

Най-вероятно след изборите ще има "висящ парламент", където всяко решение може да бъде блокирано. С други думи, краят на кризата не се вижда. Все пак мнозина са склонни да се примирят с по-малката злина, че сепаратистите вече няма да имат абсолютно мнозинство - поне според проучванията.

Неприязънта обаче ще остане и ще трябва да минат дълги години до укротяването на страстите.

Но не по-малко важно е да бъде възстановено доверието в Каталуня и инвестициите отново да дойдат. Защото след обявяването на независимостта над 3000 компании напуснаха Каталуня проади неяснотата около бъдещето й. Пък и Еврокомисията предупреди, че отцепване от Испания означава автоматично излизане от ЕС, което най-много плаши интеститорите.

Дамата, която се изправи срещу Пучдемон

Инес Аримадас е едва на 36-години. Но тя вече е звезда на каталунската политика. Дори да вземе най-много гласове на изборите днес, тази дама много трудно би станала регионален премиер.

Но Инес Аримадас влезе в историята на 10 октомври, когато Карлес Пучдемон поиска мандат за обявяване на независимост на Каталуня.

Веднага след каталунския премиер на трибуната излезе Аримадас и осъди действията му, като ги обяви за част от миналото. Тогава речта й остана в сянка. Чак на другия ден хората осъзнаха колко важно е нейното изказване.

Ето някои извадки от него:

"Това е преврат. Никой в Европа няма да приеме декларация за независимост, независимо дали е отложена, забавена или на фази. Никой в Европа не ви подкрепя и никой в Европа не призна референдума. Само медиите в Каталуня, свързани с вас, признават резултата от него.

Всички в Европа знаят, че вече 11 години вие следвате политиката на национализма. Национализмът сее разделение. Ето защо никой не ви подкрепя в Европа. В Европа национализмът се смята за пълна противоположност на това, което сме изградили, на основните ни ценности. Европа днес не иска стени и граници, Европа строи мостове. А това, което вие предлагате, е пак да издигаме стени. Вие искате да командвате, а Европа днес говори за солидарност. Днес вие говорите за национална идентичност - във времена, когато Европа говори за свобода, равенство и братство.

ЕС беше основан именно за да се противопостави на примитивния национализъм. Вие грешите в кой век живеем, сега е ХХI век. Вие сте част от миналото. Днес вие отваряте кутията на Пандора и събуждате духа на сепаратизма в другите страни в Европа, а това е много опасно.

Най-страшното, г-н Пучдемон, е че вие се опитвате да рушите единството не само на Испания, но и единството вътре в Каталуния. Вие направихте така, че днес всеки е срещу всеки в Каталуня."

Самата Инес Аримадас не е каталунка. Родена е през 1981 г. в Андалусия, в град Херес де ла Фронтера. Преселва се в Барселона чак на 25-годишна възраст. А през 2012 г. влиза в редиците на "Сиутаданс" и започва политическата ки кариера.

Най-заклетите националисти смятат Аримадас за чужда. Не случайно някои от тях постоянно я освиркват на улицата, като я наричат "свиня" и "фашистка". Тя обаче не обръща внимание.

Ако днес спечели Инес Аримадас, това ще бъде един добър урок за твърдоглавите сепаратисти и консерватори.