Уважаеми г-н Председател,

Уважаеми дами и господа!

Явно предколедните форуми на основната част от политическия елит на ДПС, започва да предизвиква не само интерес, но и силно очакване. Дори определени медии и социални мрежи го приравняват с неформален визионерски форум на ДПС. В днешния вътрешно-политически и гео-политически дискурс това означава, че е налице липса на сигурност и на краткосрочна визия за развитие:

Първо, във вътрешно-политически план предизборната парадигма за президентските и парламентарни избори 2017 година все още не е стихнала: кой-кого ще „елиминира“, „смачка“ или „ победи“ вече работи в личностно измерение и тъкмо затова излиза извън нормалните граници на изразяване с Езика на политиката;

Второ, обективната неопределеност на външно-политическия проспект задава безпокойство и тревожност, което се равнява на „ наливане на масло в огъня“ във вътрешно-политически план.

Формално погледнато 2017 г. не беше от най-благодатните за ДПС. Но от гледна точка на определени дейности и политики, например иновативно укрепване на партийните структури, както и изключителното активиране на външните контакти с европейските либерални партии е безпрецедентно в историята на ДПС. Налице е събуждане и активиране на общинските и областни организации на ДПС. ЦС (Централен съвет - б.р.) и ЦОБ (Централно оперативно бюро - б.р.) си възвърнаха реалните политически функции. Парламентарната група на ДПС има респектиращо участие в парламентарния живот на страната.

Може би тук му е мястото да се отбележи, че „външният натиск“ се преобразува в усилия за помирение и обединение на всички, които са се отцепили от ДПС. Ние винаги сме били добронамерени, но и принципни. Факт е, че не сме се скарали с никого. Всеки, който реално се разкайва - да заповяда. Но ДПС си има Устав, който регламентира подобни ситуации. Външното акуширане на аналогични процеси на разделяне и обединяване не е здравословно за нашите избиратели. Въпреки това, ние сме добронамерени, дори сме длъжни да продуцираме добросъседски отношения с Република Турция и да й помогнем в диалога й с ЕС. Разбира се, според нашите скромни възможности.

Нека да хвърлим един поглед към вътрешно-политическото положение в страната.

Всеки от нас е наясно, че всяко управление си има проблеми, унаследени от предишни правителства или създадени от актуално управляващите. Разбира се, те трябва да бъдат коригирани чрез опозиционни политики. В крайна сметка в това се състои и смисълът на политическия плурализъм във всяка демократична държава.

Големият проблем на правителството на Борисов е коалиционната му политика и по-конкретно включването на отявлени националисти в кабинета. Дори и това не е най-големият грях, защото Обединените патриоти имаха шанса да покажат и докажат консолидирана социална отговорност към националните интереси в контекста на общоевропейските политики. Но тъкмо такава значима цел не се постига с Езика на омразата и агресията, с Език, който възпроизвежда разделение и противопоставяне!

В началото е Словото, после идва Делото. Словото на патриотизма обединавя и управлява. Езикът на омразата и агресията разделят и противопоставят обществото и нацията. Поставят се под въпрос сигурността и стабилността на Държавата.

Това не е въпрос за свободата на словото, не е проблем дори за достойнството на политическия елит на страната. Това е въпрос за съществуването на демокрацията в България.

Страната е изправена пред много сериозно предизвикателство. Председателството на ЕС. България ще бъде във фокуса на важни събития и мероприятия. И въпрос на обща политическа и социална отговорност е да комуникираме на нормален европейски политически Език.  

От особена важност е коригиращата функция на медиите. Уважаеми колеги, представители на четвъртата власт, покажете какво можете. Дайте вашия позитивен дял в общата отговорност за стабилността на България! После си дискутирайте темата за връзката на свободата и отговорността на Словото.

Не е по–маловажен и въпросът за вота на недоверие към правителството в началото на председателството на ЕС. Доколкото разбирам този вот на недоверие няма за цел да свали правителството, а само да го коригира и насърчи към позитивни дела. Добре, този акт може да се изтълкува и като рутинна демократична процедура.

Но ако вотът на недоверие мине, какво правим? Има ли партия, която е готова да  управлява страната след евентуални предсрочни избори?  Моята преценка е, че няма такава политическа сила от опозицията, която може да поеме отговорността за управление на страната към днешна дата. Тогава какво правим?

Ако целта е „ стани да седна“, не си заслужава усилието да подложим на изпитание общия ни дом. Защото, първо, че тотално ще се изпортим, може някак да се преглътне. По-важното е друго: това правителство няма да има по-дълъг живот от няколко месеца. И отново влизаме в опасната спирала на предсрочни избори само и само ди си намерим място в централната властова система на държавата. Затова дълг на гражданското общество и на всички политически сили е да гарантират сигурността и стабилността на държавата.

Уважаеми колеги, съмишленици и приятели, границата между подчертаването на особената важност на даден проблем и неволното му преекспониране виси на косъм над главите на политици и анализатори. Ако в случая и при мен се е получило така, моля за предколедна прошка.

Бъдете живи и здрави, пожелавам ви спокойствие и увереност в утрешния ден!

*Експозе от словото на почетния председател на ДПС Ахмед Доган пред елита на ДПС в Бояна на 21 декември. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.