Тъкмо да си помислим, че последната активност на депутатите от управляващото мнозинство от ГЕРБ и "Обединени патриоти" през 2018 г. ще е свиканото по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров заседание на комисии за поредно изслушване на Бойко Рашков и Бюрото за СРС.... и в сайта на Народното събрание се появи радикална законодателна инициатива. Промени в Административно-процесуалния кодекс, с които се ремонтира основно и Законът за съдебната власт, предлагат председателят на правната комисия от ГЕРБ Данаил Кирилов и депутатът от "Обединени патриоти" Христиан Митев. 

Защо Цацаров свика депутатите и Бойко Рашков? Заради медийни заглавия

Предложението е за създаване на чисто нов съд - Централен административен съд. Той ще гледа на първа инстанция едни от най-важните дела в държавата, включително за обществените поръчки, делата срещу решенията на Централната избирателна комисия, за актове на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните агенции и структурите, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет. В спикъка влизат например Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор. Като касационна инстанция Централният административен съд ще гледа делата по исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, предвиждат още вносителите.

Основният им мотив за създаването на нов съд е "разтоварването" на Върховния административен съд от делата срещу актове на държавни институции. С други думи  - "максимално да се ограничи ролята на ВАС" като първа инстанция по административните дела.

Все пак ВАС запазва записания в конституцията контрол върху актовете на Министерския съвет и министрите, както и делата срещу решенията на общинските съвети, а и ще гледа като втора инстанция и част от делата, които излизат от новия Централен административен съд.

"Върховният административен съд се оказа претоварен с разглеждане на първоинстанционни дела по оспорване на актове на множество регулатори (КЗК, КРС, КФН, ДКЕВР - макар че абревиатурата на енергийния регулатор е КЕВР отдавна - б.р.), докато по конституция е изрично определена подсъдността му по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите", пише в мотивите на Кирилов и Митев.

Двамата депутати допълват, че ремонтът на законодателството, който предлагат, ще доведе до намаляване на касационните дела, защото ВАС ще има време да уеднакви съдебната практика.

"Това се явява и основна гаранция против корупцията в съдебната власт, в частност в административното правосъдие. Именно тези положителни крайни цели са важни за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите", казват още двамата депутати от властта в мотивите си.

Идеята за създаване на Централен административен съд е от далечната 2012 г. и за неин "баща" се смята бившият председател на ВАС Георги Колев, чийто мандат изтече неотдавна, а на мястото му бе избран неговия фаворит за наследник Георги Чолаков (въпреки че първоначално президентът Румен Радев отказа да подпише указа и се наложи избора на новия състав на ВСС да прегласува номинацията му, приета от стария състав - б.р.).

Георги Колев още в началото на мандата си във ВАС пожела създаване на Централен административен съд, а концепцията бе дело на работна група от административни съдии, ръководена от Боян Магдалинчев - сега представляващ новия Висшия съдебен съвет, където бе избран от квотата на ГЕРБ. А преди - дясна ръка на Колев.

Изчисленията на работната група бяха, че със създаването на Централен административен съд ще се облекчи ВАС и новият съд може да поеме около 40% от всички административни дела на ВАС. Не е ясно защо ако проблемът са делата на първа инстанция, не се предлага част от тях да се поемат от районните административни съдилища, което може и да натовари Административен съд-София и той да има нужда от повече щат.

Предложението не намира опора и в годишната статистика на ВАС, припомня "Медиапул". През последните 4 години делата във ВАС постоянно намаляват. От пиковите 17 200 нови дела през 2013 г., то през 2016 г. постъпилите дела са 14 800.