Откакто свят светува, винаги е имало война. И новият век не е изключение. От него са изминали само 17 години, но мирът е по-илюзорен от всякога, а жертвите от конфликти в различни точки по света са вече десетки милиони.

Водената от САЩ война в Афганистан е връстница на столетието. Тя започна през есента на 2001 г. и няма изгледи скоро да свърши. А най-опасната точка на света днес е Корейският полуостров...

Напрежението там се покачва не с всеки ден, а с всеки час, ако не и с всяка изминала минута. Освен че КНДР сериозно разгневи САЩ със своите ракетни и ядрени изпитания, и двете страни в момента са управлявани от хора с изключително силно его. И Ким Чен Ун, и Доналд Тръмп не смятат да отстъпват от позициите си. Двамата постоянно си разменят заплахи и обиди. Тръмп нарича севернокорейския лидер Ракетчика и се заканва да опустоши страната му. Ким от своя страна се зарича да удари с ракети която и да е точка от Съединените щати. Режимът в Пхенян пуска и клипове с горящи американски градове.

Същевременно Тръмп не изключва и военна намеса във Венецуела. Нищо чудно – САЩ винаги са смятали Латинска Америка за свой "заден двор".

XXI век е белязан от Арабската пролет, която за разлика от мирните революции в Източна Европа през 1989 г. се провали с гръм и трясък. Но пък преля в кръвопролитната гражданска война в Сирия, продължаваща вече 6 години. Досега в нея според различни оценки са загинали между 330 000 и 475 000 души. 7,6 милиона са били принудени да се преселят в пределите на страната. А 5,1 милиона са я напуснали. Този конфликт роди и най-тежката бежанска криза в историята, от която страда Европа. Появи се и "Даеш" – джихадистката групировка, извършила серия кървави атентати в Европа.

"Даеш" действа и в съседен Ирак, където международната коалиция нахлу през 2003 г. и свали Саддам Хюсеин. В тази арабска страна продължава кървавото противостоене между шиити и сунити.

3 години и половина бушува конфликт в Украйна. Русия анексира Крим и подкрепя проруските сепаратисти в Донбас. Разбира се, Москва отрича да е замесена. Но от Украйна постоянно пристигат ковчези с руски военнослужещи.

Северна Корея и до днес е във война със САЩ

Корейският полуостров е мястото, където се разиграва първият голям въоръжен конфликт след Втората световна война.

Мнозина погрешно смятат, че в него участват САЩ и Южна Корея, от една страна, и Северна Корея, Китай и СССР, от друга. А истината е, че САЩ успяват да организират военната намеса на ООН. Конфликтът завършва с примирие. Така Северна Корея и до днес, 64 години след края на конфликта, продължава да бъдат технически в състояние на война със САЩ и Южна Корея.

Корейската война

След Втората световна война Корея е освободена от японската окупация, продължила 35 години – от 1910 до 1945 г. По идея на СССР Корейският полуостров е разделен по 38-ия паралел на две зони. Северно от линията е образувана просъветската Корейска народнодемократична република (КНДР), наричана още Северна Корея, със столица Пхенян. На юг е създадена проамериканската Република Корея, или Южна Корея, със столица Сеул. Това се случва през 1948 г.

Интересното е, че според севернокорейската конституция Пхенян е само временна столица. Когато Корея бъде обединена (разбира се, под знака на социализма), Сеул, който е историческата столица на Корея, ще бъде главният град и на новата държава.

Начело на Северна Корея е Великият вожд Ким Ир Сен, който според легендата е оглавявал цялата съпротива срещу Япония. Други обаче твърдят, че той е бил емигрант в СССР, където е подготвен за ръководител на новата сталинистка държава. Може би някой ден ще разберем каква е истината за човека, създал може би най-всеобхватния култ към собствената си личност в човешката история.

На юг властта е в ръцете на десния Ли Синман. Той е заклет антикомунист и също е диктатор, но в никакъв случай режимът му не може да се мери с този на Ким Ир Сен. Най-малкото за това, че всеки южнокореец, недоволен от управлението на своя президент, може да напусне свободно страната си и да замине където си иска.

И двамата лидери мечтаят да обединят Корея – естествено, с коренно различни концепции.

В Южна Корея са останали много американски военни съветници, които обучават местната армия. Северна Корея изгражда многобройна войска. Тя разчита на помощта на Китай, където през 1949 г. Мао Цзедун взема властта след кръвопролитна гражданска война.

През есента и зимата на 1949 година има сериозни гранични инциденти между двете Кореи.

Ким Ир Сен има пълната подкрепа на Мао да започне войната. Сталин обаче дълго време се колебае, преди да даде своето съгласие.

И така, рано сутринта на 25 юни 1950 г. севернокорейска пехота и танкове преминават 38-ия паралел.

Още един любопитен факт. Денят е неделя, а южнокорейският президент Ли Син Ман има навик да прекарва уикендите на риболов далеч извън столицата. Комуникациите по онова време са далеч от днешните и той научава, че има война, едва привечер, когато се завръща в Сеул.

1,14 млн. души срещу Пхенян

Ударът е толкова неочакван за южнокорейците, че Сеул пада още на третия ден. На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на ООН е приета резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейските войски на север от 38-ия паралел. Представителите на СССР обаче не участват в заседанието, тъй като протестират, че мястото на Китай в организацията е заето от Тайван.

На 27 юни Съветът за сигурност приема втора резолюция, протестирана този път от Югославия. СССР пак отсъства от заседанието. Взето е решение ООН да предостави помощ на Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари Труман да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на южнокорейските сили.

На 29 юни генералният секретар на ООН Тригве Ли се обръща към членовете на организацията с въпроса каква помощ са готови да окажат. Отначало решават, че американската авиация ще бъде достатъчна за победа над КНДР. По-късно по въздух е изпратена и 24-та пехотна дивизия на САЩ. Тя встъпва в бой на 5 юли южно от Сеул.

А на 7 юли 1950 г. Съветът за сигурност предлага на страните военен контингент и помощ под общото командване на САЩ. Включват се Великобритания, Канада, Австралия, Филипините, Турция, Холандия, Франция, Нова Зеландия, Тайланд, Етиопия, Гърция, Колумбия, Белгия, Южна Африка и Люксембург. Общата численост на командваните от САЩ международни сили достига 1,14 милиона души.

Въпреки това севернокорейците напредват толкова бързо, че до септември овладяват почти целия полуостров без малко парче територия на югоизток. Следва обаче контраофанзива. Постепенно южнокорейските войски достигат на 100 километра от границата със СССР. И тогава в помощ на Северна Корея се включва Китай с 4 армии. СССР праща в помощ пилоти и самолети.

Войната става позиционна. Успехите са променливи и са главно покрай разделящия полуострова 38-и паралел. И тогава става ясно, че трябва да има преговори за примирие.

Те започват, но постоянно се провалят. На практика окончателният прелом в Корейската война е заради смъртта на Сталин през март 1953 г. Така Северна Корея губи една от двете си главни опори.

Примирието е подписано на 27 юли 1953 г. Установена е 4-километрова буферна зона между двете Кореи. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша. Днес Чехия изпълнява функциите на несъществуващата вече Чехословакия.

Вместо да обедини Корея, примирието отваря нови рани. Обединението на страната изглежда поне засега невъзможно. Границата между двете Кореи е най-строго охраняваната в света.

Пълна изолация

Днес КНДР е най-изолираната държава в света. Там управлява династията Ким. Първи бе Ким Ир Сен, властвал от 1948 г. до смъртта си през 1994 г. Той бе наследен от сина си Ким Чен Ир, управлявал до 2011 г., когато умира. Той също е наследен от сина си – Ким Чен Ун.

Според севернокорейския календар чучхе в момента годината е 106-а. Летоброенето там започва от рождението на Ким Ир Сен на 15 април 1912 г. Каква ирония на съдбата! Той се появява на бял свят в деня, в който потъва „Титаник“.

Много от жителите на КНДР и до днес не знаят, че комунистическата система по света се е сринала. Твърди се, че близо една четвърт от територията на страната е превърната в концлагер. Там се отива за най-малкото провинение, включително за случайно изхвърляне на вестник с портрета на вожда. Обикновено в лагер се изпращат цели семейства. Властите не им съобщават на какъв срок са осъдени. Те разбират това чак когато идва времето да бъдат освободени.

Ако някой севернокореец избяга, службите на Пхенян го търсят по целия свят две години. Ако за този срок не го намерят, той бива обявен за безследно изчезнал. Ако обаче бъде открит и не пожелае да се завърне в родината, цялото му семейство отива в лагер.

Казват, че българските власти укрили и така спасили семействата на двама-трима севернокорейски студенти у нас в края на 1989 г. Тогава режимът на Ким Ир Сен ги отзова от социалистическите страни, уплашен от промените и падането на комунизма.

Всичко това е разказано от бегълци, успели да се измъкнат с невероятен късмет от сталинистката държава. Сведенията им на този етап не могат да бъдат потвърдени от независими източници.

Сигурно е едно – няма как човек да срещне група севернокорейци, разхождащи се свободно из някой град в свободния свят. Без проблеми като че ли излизат само спортистите. И, разбира се, тайните агенти, извършили не един атентат срещу южнокорейски обекти или политически представители в различни точки по света.

Казват, че до 70-те години на ХХ век двете Кореи са имали почти един и същ стандарт. Днес това изглежда безвъзвратно в миналото. В Южна Корея се появиха световно известни компании като „Самсунг“, „Деу“, „Хюндай“, КИА, Ел Джи и други.

Южно от 38-ия паралел редовно избухват политически скандали, свързани с корупция. Наскоро бе свалена президентката Пак Гън Хе. Южна Корея може понякога да е политически нестабилна държава, но е един от световните икономически гиганти. И при всички положения е много по-свободна и по-развита от бедния, изолиран и сталинизиран северен съсед.

Защо Сирия и Ирак остават глобална опасност

Сирия и Ирак остават най-горещата международна криза след Северна Корея не само защото там все още воюват, а защото в конфликта са намесени световни и регионални сили; защото бежанският поток не секва заедно с връщанията в Европа на джихадисти от региона; защото имаше рецидиви на употреба на химическо оръжие.

През последните месеци териториите, контролирани от „Даеш“, се свиха като шагренова кожа под офанзивата на местни сили, подкрепяни от международната антитерористична коалиция.

На север иракската армия и силите за сигурност превзеха Мосул, главния петролен център на иракски Кюрдистан, и атакуват Хауиджа, последния градски бастион на „Даеш“.

Целта е държавата да си върне контрола върху територия на запад от града в богатата на петрол провинция Киркук.

На запад, край границата със Сирия, иракската армия, подпомагана от паравоенни групировки, напредва към последните опорни пунктове на „Даеш“ в провинция Ал Анбар – Анна, Рауа и Ал Каим.

В Сирия след месеци офанзива Сирийските демократични сили (СДС), които включват кюрди и араби, влязоха в Ракка, столицата на т.нар. Ислямска държава в северната част на страната.

Подкрепяни от въздушни удари на водената от САЩ международна коалиция, СДС завзе 90 на сто от града според сирийската Обсерватория за правата на човека. Настъплението им обаче се бави от наличието на цивилни в града, които според различните преценки (на обсерваторията и на ООН) са между 10 000 и 25 000.

В източната петролна провинция Деир аз Зур, голяма част от която „Даеш“ още контролира, се водят две отделни офанзиви.

СДС с подкрепата на международната коалиция успя в първата половина на септември да завземе 500 кв. километра близо до границата със Сирия по източния бряг на р. Ефрат, която разделя на две тази провинция.

Силите на режима на президента Башар Асад, подкрепяни от руската авиация, съсредоточиха действията си около провинциалната столица Деир аз Зур на западния бряг на реката. Армията успя да разкъса обсадата, под която „Даеш“ държеше част от града от три години. Според обсерваторията сега тя контролира 70 на сто от града и се опитва да изгони джихадистите от последните квартали, където те още се държат. Дори обаче да го загубят, тя продължават да контролират долината на Ефрат на юг към границата с Ирак.

„Даеш“ продължава да контролира и други анклави в Сирия – в провинция Хама и в пустинята край гр. Хомс, срещу които режимът на Асад също води офанзиви. Джихадисти има и в палестинския лагер Ямрук, периферен квартал на Дамаск, и в южната част на страната.

За шест години досега сирийският конфликт взе над 400 000 жертви, бежанците са 5 милиона в чужбина и 6 вътре в страната, чието предвоенно население беше 22 милиона души.

По данни на Държавния департамент конфликтът е привлякъл над 40 000 чуждестранни бойци от близо 100 страни. Според руското външно министерство само сражаващите се на страната на „Даеш“ са между 25 000 и 30 000.

Ето един вероятно непълен списък от причини, поради които Сирия продължава да бъде световна опасност въпреки пораженията на „Даеш“:

Това е прокси конфликт, т.е. между наместници на двете световни суперсили,  които и пряко присъстват на терена – САЩ и Русия. На 21 септември руснаците предупредиха, че ще отговорят с всичките си сили на огъня, ако СДС атакува правителствените сили край Деир аз Зур. 

Химическите оръжия, които според доклад на ООН използват и „Даеш“, и правителствените сили, могат да повишат интернационализацията на конфликта далече над сегашното й ниво. През април бойни кораби на САЩ изстреляха 50 ракети "Томахоук" по правителствената авиобаза Ал Шайрат в сирийската провинция Хомс, след като атака с боен отровен газ зарин край селището Хан Шейхун в контролираната от бунтовниците провинция Идлиб взе десетки цивилни жертви.

Сирия, както и Йемен, е също терен на борба за регионално надмощие между шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия. Тази борба води до непрестанно превъоръжаване, свръхвъоръжаване и ядрени амбиции в региона. Иран е сред главните съюзници на Асад. Той поддържа шиитската групировка "Хизбула" в Ливан, която поддържа със сили и средства сирийската армия срещу „Даеш“ и срещу различните антиправителствени групировки. Иран се меси и в Ирак като опората на шиитите срещу сунитите.

Твърдият курс на новия американски президент Доналд Тръмп не води до намаляване на напрежението и до търсене на политически решения. Демонстрирайки готовността за военни удари, Тръмп изгори мост към руснаците. Много по-тежки последствия за региона и света може да има евентуално негово решение да изтегли САЩ от сключената през юли 2014 г. международна сделка за иранската ядрена програма. "Или ядрената сделка остава, каквато е, или ще се разпадне", предупреди иранският президент Хасан Рухани на сесията на Общото събрание на ООН през септември т.г. На предоговаряне на ядреното споразумение с Иран се противопостави и върховната представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини, посочвайки, че "то работи". "Всички ние се съгласихме, че всички страни ще спазват договореностите", каза тя за сделката, която от страна на САЩ одобри предшественикът на Тръмп Барак Обама. Сегашният господар на Белия дом обаче я нарече "срам" за страната си, а държавният секретар Рекс Тилърсън посочи, че условията й не удовлетворяват страната му. Тази позиция, която тревожи всички по света, включително Европа, се радва на подкрепа от друг важен регионален играч Израел – и на твърдолинейния му министър-председател Бенямин Нетаняху.

Чуждестранните бойци. Пораженията на „Даеш“ ги принуждават да се пръскат по света, включително връщайки се в страните си на произход, и да продължават делото си с терористични атентати. За тях свидетелстват серията атаки в Берлин, Лондон, Стокхолм, Турку, Барселона. Те принуждават ЕС да променя отново Шенгенския граничен кодекс, за да удължи сроковете, в които може да поддържа контрола по вътрешните граници в зоната за свободно пътуване.

Асад остава. Русия успя да спаси режима му, защото той съответства на геополитическите й цели. Но след шест години масивни кръвопролития Асад не може да донесе помирение нито в страната си, нито в региона. Освен САЩ и Европа, които изключват политическо решение с негово участие, той има архиврагове в региона, сред които са управляващите в Саудитска Арабия и Турция.

Бежанците. Те са постоянен дестабилизиращ фактор, особено за крехки държави като Ливан, където те са 1,5 милиона, или една четвърт от населението. Това е страната с най-много бежанци на глава. Докато съществува миграцицонният поток, той ще бъде източник на разединение в ЕС и средство Турция да го изнудва, че ще отвори границите си за трите милиона бежанци и мигранти на нейна територия.

Заплашена е целостта на държави. За Сирия и Ирак тя не е гарантирана. Най-пресният пример е референдумът за отцепване на иракски Кюрдистан, който ще лиши страната от един от най-богатите й на петрол райони и предизвиква остра реакция от съседна Турция. Анкара заплаши със санкции и започна военни учения по границата със Северен Ирак, където са кюрдите. Турция ще направи всичко възможно да не позволи независима кюрдска държава, защото това би засилило сепаратистката борба на нейните собствени 16 милиона кюрди в югоизточната част на страната.

Как Русия наказа европейската мечта на Украйна

Вече 3 години и половина Украйна е раздирана от кървав конфликт, предизвикан от Русия.

Недоволна от свалянето на проруския президент Виктор Янукович и стремежа на Киев към ЕС и НАТО, Москва организира блицкриг в Крим през март 2014 г. „Зелени човечета“ – военнослужещи без отличителни знаци, се изсипаха на полуострова през март 2014 г. и бързо обезоръжиха местните военни подразделения. Други пък незабавно минаха на страната на нашествениците.

Организиран бе и референдум, на който 96 на сто от местните жители гласуваха за присъединяване към Русия. Западът не признава вота, тъй като той е проведен в условията на окупация, буквално „под дулата“.

Москва в началото отричаше изобщо да участва в превземането на Крим. Но по-късно призна, че е пратила военнослужещи.

Кремъл обаче и до днес отрича да е пращал военни в Източна Украйна. Пак през пролетта на 2014 г. в Донецка и Луганска област се надигнаха проруски сепаратисти. Според Москва, ако там има руски военнослужещи, те са отишли единствено на доброволни начала, и то по време на отпуск, и няма как военното ръководство да знае за това. Постоянните погребения на военни, за които се твърди, че са загинали в Украйна, са само част от пейзажа.

Досега конфликтът в Донбас е взел над 10 000 жертви.

Най-голямата трагедия се случи на 17 юли 2014 г. Тогава в Донецка област бе свален самолет на „Малайзийски авиолинии“, летящ от Амстердам за Куала Лумпур. Загинаха всички 298 души на борда. Повечето бяха граждани на Холандия.

Основната версия е, че самолетът е свален от украински сепаратисти с ракета БУК. Украинската армия не разполага с такова оръжие. И затова се смята, че ракетата е докарана от Русия. Все още няма окончателни заключения.

А в Украйна продължава да се лее кръв.

Гражданска война се задава във Венецуела

Кървава гражданска война се задава във Венецуела. Тамошните управници не искат за нищо на света да сдават властта, въпреки че преди близо две години бяха разгромени на парламентарните избори. И продължават като покойния Уго Чавес да градят социализма на XXI век. За което, разбира се, им трябват още n на брой години.

След като опозицията превзе Националното събрание (НС), президентът Николас Мадуро се възползва от дадените му извънредни правомощия. Той обяви закриването на НС. И обяви:

„Това, което не можем да направим с избори, ще го направим с оръжие.“

На първо време заработи Общинският парламент. Това е нещо като орган за самоуправление. Главната му цел е обаче да не се подчинява на централния парламент.

През тази година бе създадено Учредителното национално събрание (УНС). То трябва да пренапише конституцията. И има правото да отложи насрочените за догодина президентски избори.

Изборите за УНС бяха бойкотирани от опозицията. Всички депутати в него са от управляващата партия или близки до нея движения.

Но вече пети месец Венецуела е разтърсвана от протести срещу управниците. Властта прати полиция, армия и Колективи в защита на родината. Разбира се, тези колективи са съвсем доброволно създадени формирования, призвани да бранят родината от САЩ и империализма изобщо. Който съвсем естествено е единственият виновник за купоните и изчезналите от магазините стоки.

----

По темата работиха МОМЧИЛ ИНДЖОВ и ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ. Материалите са публикувани в списание "Клуб Z" през октомври 2017 г. Още текстове от същите автори можете да прочетете ТУК.