Икономисти обясниха „аномалното“ търсене на адвокати в Русия

Защо повечето талантливи випускници на руските училища при постъпване във ВУЗ по-често избират право и държавна администрация, а не естествени науки и технически специалности? Отговор на този въпрос дава  професорът от Университета на Индиана в Блумингтън (САЩ) Михаил Алексеев и икономистите Тимур Натхов и Леонид Полишчук от Висшето училище по икономика (ВУИ).

Работата е в слабостта на икономическите институти в Русия в области като собственост, частно предприемачество, данъци и т.н., твърдят специалистите в своето изследване „Качеството на институтите и изборът на професии: емпирично проучване на данните по региони в Русия“, представено на международната конференция във Висшето училище по икономика.

Юристи срещу инженери

С преминаването към пазарната икономика през 90-те години се откриват и бързо стават популярни нови направления в образованието като мениджмънт, право и икономика, а традиционните от съветско време инженерно-технически и естествено-научни специалности загубват своята привлекателност. Но в страните от бившия социалистически лагер, извършили успешен пазарен преход (например Чехия и Полша), пристрастията в полза на правото и управлението с времето бяха ликвидирани, докато в Русия по старому се наблюдава аномална популярност на тези специалности, отбелязват авторите на доклада.

За избора на специалност на абитуриентите влияе качеството на институтите. Дисциплината STEM (американски термин: естествени науки, технологии, инженерни науки и математика) се отнася към положителния принос за ръста на икономиката. Правото и управлението авторите отнасят към „непроизводителните“ специалности, ориентирани към преразпределяне на ресурси от по-продуктивни бизнеси.

Изследователите не застават изцяло срещу юристите и управленците – става дума за това, че лошата институционална среда води до несъразмерно подценяване на човешкия капитал в полза на непроизводителните специалности, така че в икономиката броят на юристите или мениджърите се оказва твърде по-голям от оптималното ниво.

И това е логично: например при положение, че държавата слабо защитава частната собственост, юристите помагат на клиентите си да защитят активите си от чиновници и конкуренти в бизнеса.

Зависи от регионите

Това, че институтите влияят на разпределението на ресурсите в икономиката, е добре известен факт, пишат авторите. По-рано, за да подкрепят тази хипотеза, икономистите използваха сравнение между отделните страни, обаче Алексеев и колегите му отиват още по-далеч. Те вземат данните по региони и показват, че зависимостта на отрасловото разпределение на човешкия капитал от качеството на институтите се потвърждава дори в регионален контекст в една страна.

За проверка на своя модел те използват база данни от 1.3 млн. души – първокурсници от руски вузове в периода 2011-2014 година в техните региони, като сравняват резултатите от Единния държавен изпит (ЕДИ) и избраното от тях висше образование.

По данни от изследването там, където качеството на институтите е най-високо, а студентите са с най-високи балове по ЕДИ, най-често се избират технически специалности (физика, математика, химия, инженерни науки). В регионите, където средата в институциите е по-лоша, изборът на талантливите млади хора е правото и държавната администрация.

Качеството на институционалната среда не може да се измери директно, поради което учените вземат за показател на развитието на институтите индекса на инвестиционния риск за руските региони, който изчислява „Експерт РА“ и данните от Росстат по теми от икономиката. По-ниската стойност на инвестиционния риск отразява по-високо качество на институтите, твърдят авторите: инвеститорите отиват там, където правата на собственост са защитени, където най-добре функционират правосъдните институции.

Институционалните различия между регионите са много по-мащабни, отколкото изглежда, се казва в доклада. През 1990г. Борис Елцин произнася историческата фраза: „Вземете толкова суверенитет, колкото можете да преглътнете.“ От това време, както пишат икономистите, започва консолидация на правомощията на федералното правителство, обаче „институционална хомогенност“ не е установена в цялата страна. В различните региони качеството на институциите зависи от исторически, географски и политически фактори.

Авторите трябвало да изключат от изследването Москва, Подмосковието и Санкт Петербург, тъй като двата огромни града привличат студенти от цялата страна, което изкривява основния анализ.

Проблемите не могат да се решат с директива

„Най-талантливите млади хора в Русия са особено чувствителни към качеството на институтите, а това означава, че повечето слаби институти по правило ги отклоняват от сферите на дейност, в които те биха могли да допринесат за икономическото развитие на страната“, се казва в доклада. Качественото висше образование е прието да се смята за една от главните движещи сили в икономическия ръст на Русия, пишат авторите. За заетостта на талантливите хора в производителните отрасли обаче може да се реши само с институционални реформи – без тях приносът на човешкия капитал за благосъстоянието ще бъде „в най-добрия случай нищожен, в най-лошия – отрицателен.“

В последните три години се отбелязва нарастване на необходимостта на завършили естествено-научните, инженерно-техническите, педагогическите, медицинските специалности. През 2016г. за инженерното направление са дадени 46.7% бюджетни места, за педагогическото – 9.2%, за медицинското – 8.4%. За 2017-2018 година тези цифри остават практически без изменения. „Това са специалности, които се търсят сега в страната“, казва през април министърът на образованието и науката Олга Василева. Но докато образованието в Руся е под контрола на държавата, съхранената гъвкавост и относителната управленска свобода на университетите им позволява да следват нарасналото търсене на юридически професии от млади хора, се казва в доклада.

„Ако вярваме, че съществува някакъв универсален човешки капитал, който може да се използва в една или друга сфера, то излиза, че може да инвестирате в образование, но вместо да създадат Facebook или Amazon, талантливите хора отиват да отнемат чужди нефтени полета“, казва за РБК научният сътрудник на икономическия факултет МГУ Владимир Иванов. Институционалната среда не толкова силно определя избора на професия, но нейното ниско качество „нарушава стимулите“ при определяне сферите за приложение на силите, смята той..

Антон Фейнберг, Иван Ткачьов

РБК

Превод: Рени Нешкова

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител