Протестите на 2017

 

Поредица от протести на граждани, сдружения и синдикати през 2017 г. показа отношението на обществото към сегашното управление. В огромната си част тези протести останаха без отговор от страна на държавните органи, отговорни за проблемите.

Още през февруари шофьори блокираха ГКПП Кулата в отговор на блокадата от гръцки земеделци от другата страна на границата. През март пред Съдебната палата пък протестираха българи, набедени за длъжници. Те реагираха срещу произвола на районни съдилища и на частни съдебни изпълнители, изземащи имущество и жилища в полза на банки и монополи, без да са приключили съдебните дела. Тази немислима за цивилизовата Европа практика вероятно ще бъде прекратена след адекватната намеса на омбудсмана Мая Манолова по този проблем. Това остана и почти единственият държавен орган, реагиращ на поставени от граждани проблеми.

Пак през март протестираха животновъди. Повод за тяхното недоволство бяха неизплатените субсидии. Протест пред Комисията за енергийно и водно регулиране организираха граждани във връзка с увеличението на цената на природния газ, както и на парното и топлата вода. Това недоволство избуя и през април, когато граждани плокираха трамвайната линия на столичния булевард  „Дондуков” с възгласи „Оставка” и „Мафия”. Не последваха никакви корекции и цените у нас вече са изравнени с европейските, за разлика от доходите.

Същите думи за държавното управление – „Оставка” и „Мафията вън” използваха и гражданите, участвали в „Марш за съдебна реформа”. В разгара на лятото юристи и граждани организираха протест под наслов „Няма да мълчим”. Протестиращите поискаха оставката на главния прокурор Сотир Цацаров. Протест в защита на Лозан Панов пък имаше пред ВСС. Личността на Панов акумулира сериозна обществена подкрепа. Това от своя страна задейства друг вид реакция. Пак пред ВСС през април Панов беше посрещнат от мълчаливи, татуирани и яки младежи, носещи отрязани агнешки глави. Натуралистичната акция със заплашителен привкус не беше разследвана. Според фоторепортери същите младежи, но без кървави атрибути, са били на протестите за съдебна реформа и са се опитали да ги дискредитират, но без успех.

Лятото беше горещо и за служители от Агенцията за борба с градушките. Хората от ракетните полигони изключиха пултовете заради мизерно заплащане и лоши условия на труд – без ток и течаща вода.

През септември граждани протестираха срещу некоректни работодатели  заради неизплащане на заплати и осигуровки. Работниците от ВМЗ Сопот пък протестираха срещу посредниците във военната индустрия.

Октомври изкара на протест работници от „Дунарит и „Емко” – заради проблеми с договорите и лицензите на предприятията. Журналисти от различни медии също излязоха пред Министерския съвет през октомври. И макар поводът да беше конкретен конфликт в конкретно телевизионно студио, журналистите показаха единство по отношение на опитите за погазване на свободата на словото. Никой не се извини. Нито пък държанието на управниците в ефир стана по-възпитано.

През ноември протестираха учените – за по-достойно заплащане, както и КНСБ – за същото. От БАН дори спуснаха траурни знамена. След малко добавени средства от страна на правитеството обаче учените замълчаха по въпроса дали ще протестират по време на председателството на България на Съвета на ЕС, както бяха заявили по-рано.

Месец декември обобщи протестната картина – водата ни е скъпа, въздухът ни е мръсен. Специален акцент в последния месец на годината беше мораториумът върху иновативните лекарства за онкоболните, който също предизвика протести.

През годината по няколко пъти протестираха полицаи, пожарникари и лекари. И макар в исканията им да присъстваше адекватното заплащане на труда, в основата си тези протести бяха насочени срещу некадърното управление на съответния сектор.

Локални протести по различни регионални проблеми имаше в Добруджа, Асеновград, Куклен, Монтана, Царево. Столицата също не остана без районни протести, основно заради инфраструктура  („Княжево”, „Владая”, „Стрелбище”, „Витоша”) и заради мръсен въздух („Красна поляна“, „Овча купел“, „Западен парк“, „Оборище“ и „Младост“).

Наред с професионалните общности протестираха автошколи, родители срещу насилието, вегани, привърженици и противници на паметника пред НДК (отишъл в историята). Квазипротестите като че ли стават обичайна практика. Знайни и незнайни организатори се възползват от демократичните принципи и устройват всякакви шествия, без да е ясно какво се цели с тях. Освен компрометиране на протеста като граждански акт, разбира се. Пресен пример е шествието на работници от „Булгартабак“, които така и не артикулираха искания и отказваха да говорят с представители на медиите.

Цялата тази пъстра палитра от протести не трогна ни най-малко съответните държавни структури. Факт е, че почти всички теми за протест се повтарят ежегодно, без това да доведе до видими резултати.

 

 

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2017/12/21/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-2017/

Свързани новини: