България ще поеме първото си председателство на Съвета на Европейския съюз. Темата, естествено, е в центъра на вътрешнополитическите дебати. Правителството обяви приоритетите си, опозицията – контраприоритети, странно наподобяващи правителствените.

БСП и ДПС изнудиха председателя на Народното събрание Димитър Главчев от управляващата ГЕРБ да подаде оставка със заплахата да причинят фалстарт на председателството, като бойкотират посветено на него заседание с участието на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни.

Сред такива „шеги и закачки” сюблимният момент приближава: на 1 януари България ще седне на стола, от който се дава думата на държавите членки в Европа. И ще седи на него шест месеца в лицето на своите министри.

Какво знае обаче българинът за предстоящата роля на страната си, е въпрос с неясен отговор. На семинар за предстоящото председателство с журналисти от регионални медии в Северна България нито един от тридесетината участници не знаеше каква е разликата между Европейски съвет и Съвет на ЕС.

И така...

Какво ще председателстваме?

Съветът на ЕС, известен още като Съвет на министрите, е един от двата законодателни органа на ЕС. Другият е Европейският парламент. Докато Съветът представлява правителствата на държавите членки, Европарламентът представлява техните граждани.

В десетте различни формата на Съвета всяка страна е представена от своя ресорен министър. Заседанията, с изключение на Съвета по външни работи, води министърът на страната председателка. Ако някой от министрите е възпрепятстван да участва, страната му е представлявана от негов заместник, държавен секретар или от постоянния си представител в ЕС.

Съветът договаря и приема законодателството на ЕС. Той също координира националните политики в специфични области, като например икономическата и фискалната.Той определя и прилага общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, сключва международни споразумения и приема европейския бюджет заедно с Европейския парламент.

За разлика от Съвета на ЕС, Европейският съвет не е законодателен орган. Той се състои от 28-те (в момента) държавни и правителствени ръководители и се среща най-малко четири пъти в годината, за да определя основните политически насоки на ЕС. За по-нагледно някои го описват като „политбюрото” на ЕС. За разлика от съветските политбюра обаче неговият състав е доста по-подвижен и зависи от демократичните избори в държавите членки. Освен това представлява целия политически спектър – от британските консерватори през традиционните европейски десница, левица и либерали до крайната левица, която управлява днес Гърция.

Кой ще председателства?

До влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г. Европейският съвет се председателстваше от лидера на държавата членка, която държи шестмесечното ротационно председателство на Съвета на министрите. Бойко Борисов или Румен Радев обаче няма да имат тази възможност, защото от посочената дата членовете на Европейския съвет избират помежду си с квалифицирано мнозинство негов постоянен председател с мандат от две години и половина. От 2009 до 2014 г. на този пост беше белгиецът Херман ван Ромпьой, а след него вече втори мандат служи полякът Доналд Туск.

Външната министърка Екатерина Захариева също няма да води съветите по външни работи, защото от 1 декември 2009 г. техен постоянен председател е върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – преди британката Катрин Ащън, сега – италианката Федерика Могерини. Захариева обаче може да води един от форматите на Съвета по външни работи, а именно – по търговията. Другите му три формата са съветите на външните министри, на отбраната и на развитието и международното сътрудничество.

Решенията на Съвета се подготвят в над 150 работни групи, в които заседават експерти от представителствата на страните членки. След това проектите се обсъждат в Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР) и тогава стигат до масата на министрите. Работните групи нямат срок, в който трябва да ги разгледат, и не е задължително да постигнат съгласие по тях. КОРЕПЕР може да ги приема без обсъждане, ако по тях в работна група вече има съгласие, след което да ги предаде на Съвета на министрите. Ако няма съгласие, може пак да ги прехвърля на министрите или да ги връща за дообсъждане в работна група.  Когато в КОРЕПЕР има съгласие, предложението влиза като точка „А” в дневния ред на министрите. По тази точка решенията се приемат без обсъждане за разлика от тези по точка „Б”, които включват: неразгледаните на предишни заседания на Съвета; предложенията, по които на по-ниските нива не е постигнато съгласие, и въпросите, които са твърде чувствителни от политическа гледна точка, за да бъдат решени на по-ниско равнище.

Как приема законите си Европа

Законодателните процедури са два типа: обикновена и специални. Специалните включват процедура на одобрение и процедура на консултация.

Обикновената процедура се използва в областите, където ЕС има изключителна или споделена компетентност с държавите членки. Това прави над 80 на сто от приеманите актове. При нея законодателното предложение на Комисията се обсъжда отделно в Европейския парламент и в Съвета. Ако те не постигнат съгласие на две четения, проектът отива в помирителна комисия, където са представени държавите членки, парламентът и комисията. Ако при протичащия в помирителната комисия „триалог” бъде постигнат компромис, законодателството се приема от Съвета и парламента на трето четене. Ако и там не се стигне до съгласие, то не се приема.

Процедура на одобрение. При нея парламентът може да приеме или да отхвърли законодателно предложение с абсолютно мнозинство. Не може обаче да го изменя. Съветът не може да отхвърли становището на парламента.

Тази процедура се прилага при:

международни споразумения с изключение на свързаните с Общата външна политика и политиката за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС;

прилагането на член 7 на Лисабонския договор за ограничаване правата на държава членка;

приемане на нови държави в ЕС;

приемане на договори за оттегляне на държави членки съгласно чл. 50 от Лисабонския договор.

Абсолютното мнозинство в Европейския парламент изисква минимум 50% плюс един от всичките 751 евродепутати, т.е. най-малко 376 от тях.

Процедура на консултация. При нея Съветът взема законодателно решение, след като парламентът е дал становище по него. Съветът не е длъжен да се съобрази със становището на парламента, но не може да решава, без да го е получил.

Тази процедура се прилага при освобождавания от правилата на вътрешния пазар и конкуренцията и в международни споразумения от областта на Общата външна политика и политиката за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Митове и реалности

Какво може и какво не може председателят на ЕС

Тенденцията всичко у нас да се политизира не подмина и предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС.

Още през лятото на миналата година Меглена Кунева, която като ресорен вицепремиер тогава ръководеше подготовката за него, сподели, че в парламентарна комисия депутат я попитал: „Как ще използвате председателството, за да повишите жизненото равнище на българина?”

Едностранни изгоди

Повече от година по-късно на свой конгрес БСП прие алтернативни на правителствените приоритети за председателството, които включваха „присъединяване на България към Шенгенското пространство и... пътна карта за приемането на страната в еврозоната”.

Популисткият разказ за председателството често го представя като възможност страната ни да извлече едностранни изгоди за сметка на останалите държави членки.

Всъщност, точно това е забранено на председателя на Съвета. На тази длъжност България трябва да бъде „честeн посредник” (honest broker) в преговорите по дискусионните решения.

Тази позиция не означава, че България не може да има национални становища и интереси, а че те не бива да влияят на поведението ѝ на председател. То трябва да се основава на европейския, а не на националния интерес.

Председателството не носи привилегии в области, където ЕС има ясни правила и критерии – например присъединяването към еврозоната.

Членството на страната ни в нея или в европейското пространство без вътрешни граници, известна като Шенген, трябва да бъде преследвано от правителството, а не от председателството.

То не е награда или късмет, а отговорност, която всички държави членки поемат по приет от тях през 2007 година график.

Шансовете

Ограниченията, които председателството предполага, не означават, че то не носи шансове и ползи на упражняващата го страна.

Първата и най-очевидната от тях е видимостта от това да си в центъра на европейския законодателен процес. Българските министри ще са почти всекидневно пред камерите, микрофоните и в световните мрежи по всички европейски въпроси, които светът обсъжда. За шест месеца България ще бъде забелязвана, споменавана, цитирана много повече, отколкото през цялото си досегашно еврочленство. Това е несъмнена възможност тя да формира по-добър образ пред света и да се освободи от стереотипи, останали от миналото.

Друг шанс дава основната задача на председателя – да постига компромиси и напредък по трудни досиета. Ако например България допринесе ЕС да постигне съгласие по трънливи въпроси, каквито са бъдещата система за убежище в ЕС, архитектурата на икономическия и валутния съюз или бъдещето на кохезионната политика и на многогодишната финансова рамка, това би увеличило международното ѝ влияние и престиж.

Трети шанс за българските политици и институции е уникалният достъп до информация и контакти на най-високо ниво в Европа, който председателството предполага. То ще работи на практика в непрекъснат контакт с лидерите на върха на ЕС и на най-големите му държави.

Дневният ред

Най-важното предимство на председателството обаче е, че то предполага упражняващата го страна да участва във формирането на дневния ред на Европа. Наистина, тя не прави това произволно, а в съгласие със стратегическите дългосрочни цели на ЕС и с предшестващата и следващата страна председателка в т.нар. трио. В нашия случай то включва Естония и Австрия. Българското председателство дава на София легитимната възможност да постави в центъра на европейското внимание въпроси, които са колкото от европейски, толкова и от национален интерес, като например стабилизирането и свързаността на Западните Балкани и тяхната перспектива за членство в ЕС, съхраняването на политиката на ЕС за социално и икономическо сближаване и приемането на съобразен с нуждите на догонващите му икономики многогодишен бюджет след 2020 г.

Несъмнено председателството ще бъде изпитание за българската администрация – дори само заради това, че е първо и тя няма опит в такава дейност. Но то ще бъде предизвикателство и защото единството на ЕС е разклатено от серията кризи, през които той премина. „Брекзит” ще продължава да бъде драма с отворен край и потенциал да засенчи и блокира всичко друго в Европа. Глобалната среда също не е лишена от рискове – от напрежението на Корейския полуостров до кризите в Близкия изток и Украйна, които могат радикално да сменят дневния ред на Европа, тъй както направиха миграционната криза и референдума за „Брекзит”. Затова, когато след шест месеца оценяваме резултатите от председателството, не бива да бъдем максималисти и да помним, че политиката е изкуство на възможното.

-----

Този текст е публикуван в последния брой на списание "Клуб Z" за 2017 г. Още материали от същия автор можете да прочетете ТУК.