Как издателят на "Уикенд" надви Райна Кабаиванска и Теодор Ушев

"Стената на надеждата", "Песента на колелетата", "Тур на толерантността", "ЕвроПроектЪт", "Ноев ковчег", "Дългият път към звездите", "Да оцветим Европа с багри, музика и светлина", "България поглед отвън, поглед отвътре", "Сапунена фантазия", "Магистрали на мълчанието", Камъни" - това са част от "чародействата" на одобрената културна програма за първото българско европредседателство. Равносметката: одобрени 54 проекта за 1.65 млн. лв. общо от 485 кандидатствали. Нищожна сума за култура на фона на инвестираните 45 млн. лв. в обновяването на две трети от основната сцена – Националния дворец на културата (НДК). Културната програма остана в миманса на ремонта на двореца. Проектите не бяха представени публично. Журито, което ги оценяваше, беше скрито зад завесата на анонимността с аргумента да не му се влияе. Дори след като бяха обявени одобрените проекти, Министерството на културата не разкри имената на журиралите. Вероятно за да избегне публичния линч на недоволството, което се разрази в социалните мрежи. Оперната прима Райна Кабаиванска и аниматорът, достигнал до финала за Оскар, Теодор Ушев може да са едни от най-разпознаваемите български имена на световната сцена, но за България принципа "името продава" не е в сила. Целта на проекта на Нов български университет (НБУ) е бил да представи постиженията на школата на Райна Кабаиванска и на последователите на майсторството на световноизвестната българска оперна певица. Предвиден е бил концерт в зала "България" с нейни възпитаници, тридневен уъркшоп с участието й и изложба "По пътя с Райна Кабаиванска". Отхвърлен е с аргумента, че "в проекта, който се осъществява регулярно от много години, няма иновативност, надграждане или нови културни практики, а вече утвърдени такива". Освен това бюджетът му от 99 910 лв. според оценителната комисия е висок. Проектът, в който участва Теодор Ушев – "Симфонична анимация" - е отхвърлен също с абсурден аргумент - "Проектът се свежда до популяризиране на една творческа личност. Авторът на проекта е и обект на проекта". Едва ли аниматорът, който достигна до финалите на тазгодишните номинации за Оскар, има нужда от автореклама. Името му вече е достатъчно разпознаваемо в световен мащаб. Такъв е и един от най-новите световни проекти "Симфонична анимация" по музиката на Вивалди "Четирите годишни времена". Реализира се съвместно с Токийския университет и четирима аниматори от различни страни, сред които и Ушев. За концерта в Токио билетите са разпродадени за часове. Четиримата аниматори експериментират с анимация по един от сезоните. Филмите им текат на фона на изпълнението на филхармония. Ушев е автор на "Зима", рускинята Анна Буданова - на "Пролет", Прайт и Олга Пърн (Priit Pärn and Olga Parn) – "Лято" и японецът Аушуи Уада (Astushi Wada) – "Есен". Проектът е предложен за финансиране от фондация "Моменти" с бюджет от 39 785 лв. За това пък са одобрени не един, а два проекта на издателя на в."Уикенд" Мартин Радославов. Единият е "Войната на молива – карикатурата като вечна форма на съпротива. Другият поглед към света", за чиято реализация са отпуснати 30 000 лв. Това е "единственият проект, представящ пътя на българската карикатура - при това през едни от знаковите автори и творби", аргументира се журито. Сред посочените са Александър Божинов, Райко Алексиев, авторът на "Тримата глупаци" Доньо Донев, който според "Блиц" не е успял да преглътне, че публично го обявиха за агент Тошев на ДС, и Борис Димовски. Любопитно е дали Радославов ще включи в изложбата произведения на съвременните класици – Христо Комарницки, Чавдар Николов и Чавдар Георгиев от "Прас Прес". Другият проект на издателя на "Уиекнд", за който е получил 8000 лв., е изложба и издаване на каталог, в който ще бъдат публикувани неизвестни текстове на Богомил Райнов за "секретното" еротично творчество на художника Стоян Венев. Освен Мартин Радославов другият участник, впечатлил журито с два проекта, е пи арът Екатерина Димитрова. За "тура на толерантността" компанията й "Интерпартнерс" получава 5000 лв. при поискани близо 37 500 лв, защото са орязани музикалните изпълнения пред всеки един от четирите храма - "Света Петка", джамията "Баня Баши", католическата черква и синагогата. Другият й проект е улицата на занаятите озаглавена по едноименния разказ на Йордан Йовков" – "Песента на колелетата" с одобрен бюджет от 53 900 лв. Средствата ще бъдат инвестирани в занаятчийски мини комплекс в НДК от 12 февруари до 23 май. Ще има и две ателиета, свързани с празниците Баба Марта и Деня на славянската писменост. На 1 март ще се раздават мартеници на делегатите, а на 24 май – баджове на кирилица. Мъката на журито Изборът на културните проекти предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи. "За пореден път видяхме как тънещата в мизерия и институционален и политически непукизъм българска култура се опитва да се хване за сламката на културната програма на европредседателството. Сврените в ъгъла творци, мизерно преживяващи с подаяния от някое проектче, подадоха над 450 проекта в конкурс без ясна рамка, ясна стратегия, ясни принципи." Това написа във "Фейсбук" бившият председател на Националния център за книгата и издател Светослав Желев. Министърът на културата Боил Банов не пожела да коментира в детайли културната програма, защото, по думите му, винаги е смятал, че "нещата трябва да се решават от комисии, от хора които са компетентни" и това е фонд "Култура", които "работят от 25 години, имат правила, наемат експерти, които оценяват". Кой обаче е оценявал проектите така и остана скрито за обществото. Според в."Капитал" председател на комисията е бил проф. Боян Биолчев - филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет (1999 – 2007). Останалите членове са Аве Иванова - театрален критик, Албена Спасова - преподавател по арт мениджмънт, Велизар Соколов - юрист, изп. д-р на "Терапро" - организация, учредена от няколко големи тв разпространителя и телевизии с цел да се бори с пиратството при доставката на програми, Даниела Боянова - експерт корпоративни и маркетингови комуникации, проф. Димитрина Кауфман – музиковед, Николай Поляков – режисьор, Пламен Тотев - издател и литературовед и Асен Аврамов - композитор. Нито един от тях не излезе публично, за да защити и обясни защо са предпочетени тези 54-ри проекта от 485. По какви критерии са оценявани. Сковаващото условие на брандираните събития Културната програма има за цел да представи българската националната специфика и идентичности и да подчертае мястото на страната ни в Европа. Очаква се проектите да представят културата и традициите на страната ни по атрактивен и въздействащ начин, който да създава положителен образ на България в европейски контекст, беше посочено в обявлението на конкурса. Но по нея "имаше едно задължително условие, което се оказа много сковаващо - всички събития да бъдат с безплатен вход", коментира министърът на културата Боил Банов. За това по думите му са се търсили "безплатни прояви, които са публични, за да могат да се брандират, и хората, ходейки по улиците, да ги виждат". Според него това, което прави впечатление, е че голяма част от бюджетите са били надути. Без да са обосновани разходите е сложена максималната сума от 100 000 лв., затова и над 90% от одобрените проекти са със силно редуцирани бюджети. Единственият проект, който е получил пълното финансиране, е на Кремена Ангелова. Той се нарича Musica Bulgaria и получава 8850 лв. за изработването на интернет платформа на български и английски език, чрез която ще се популяризира българска авторова музика – класическа, филмова и фолклор. Само с 902 лв. е орязан проектът на Мануела Манукова – "Джобни чародейства". Той получава 14 хил. лв. и печели журито с "възрожденския ентусиазъм на кандидата". Представлението "Джобни чародейства" ще бъде показано в училищата от мрежата на платформата "Заедно в час" в цялата страна. Това е един от малкото одобрени проекти, който ще може да бъде видян от публика извън столицата – в почти всички областни градове. Представлението е куклено-импровизиран моноспектакъл, в който публиката участва с различни предложения, превръщайки се в съавтор, редактор или просто зрител на случващото се, по думите на автора. Предвижда се създадените приказки по време на спектаклите да бъдат събрани в дигитална илюстрирана книга. Няма нито един проект, който да е получил максималното финансиране от 100 000 лв. Най-много средства – 87 хил. лв. - са отпуснати на Българско музикално сдружение за проекта им "AB ORIENTE LUX – Музика на православния изток". Проектът ще се занимае с разчитането и довеждането до широка публичност на православната музика от старини ръкописи от различни манастири, архиви, и фондохранилища. В компактдиск ще бъдат систематизирани творби от IX до XIX век в изпълнение на съвременни църковни певци. Ще има и четири концерта. Проектът ще обобщи богослужебната музика използвана в българските земи и повлияла развитието на западноевропейската култура в продължение на повече от хилядолетие. За това според журито "проектът е сериозен и много ценен както за България, така и за музикалната история на Европа". Един от тези, които със сигурност ще пълнят зала "България", е проектът на Софийската филхармония – цикъл от 28 концерта с музиката на 28-те страни членки на ЕС. Концертите са всеки понеделник от 19 часа, а датите на концертите са съобразени с националните празници на страните членки на ЕС. За този цикъл от безплатни концерти фонд "Култура" е отпуснал 83 хил. лв. при поискани 86 440 лв. Не става ясно защо са орязани парите при положение, че бюджетът е оценен като „много ефективен". Министърът на културата Боил Банов призна, че със сигурност са останали неподкрепени добри проекти и обеща "всичко което е качествено и сериозно" да бъде подкрепено през следващата година. Министърът по европредседателството Лиляна Павлова, по чието искане културните прояви са безплатни, не пожела да коментира програмата в качеството си на министър, защото нямала право. Личното й мнение обаче е, че са останали неподкрепени добри проекти без да посочи кои. Глух коловоз за културата в провинцията По-голямата част от одобрените културни прояви са съсредоточени в София. Една незначителна част са в провинцията и то предимно в големите градове – Пловдив, Варна, Бургас, като по никакъв начин не става ясно, защо един проект е предпочетен пред друг. Например община Перник е кандидатствала с проекта "Сърцето Сурва" с маскарадните кукерски шествия, които добиха известност зад граница и привличат хиляди туристи, но е отхвърлена заради "сериозно завишен бюджет". Поисканите средства са 97 768 лв. В същото време обаче комисията е одобрила 20 000 лв. за проекта на община Добрич – "Хлябът, който ни свързва". Проектът предвижда месене на хляб и представление "Приказка за хляба". Одобрен е и проекта "Скритите тайни на Черно море" на община Бургас, който цели да покаже морското археологическо наследство на България, като част от европейската и световна култура и наука. За изложбата и научната конференция са отпуснати 50 000 лв. Другият общински проект, който получава финансиране, е на община Габрово – "Гара Индустриална". Проектът предвижда създаване на мултимедиен спектакъл за индустриализацията на следосвобожденска България. Сценарият на спектакъла е насочен към популяризиране живота и постиженията на значими исторически фигури, свързани със славното минало на Габрово - част от нематериалното културно наследство на България. "Бюджетът обаче е твърде луксозен за българските постановъчни стандарти, особено в хонорарната му част, поради което е значително редуциран" от комисията. Така вместо исканите 100 000 лв. са отпуснати само 30 000 лв. Одобрени са редица проекти свързани със 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи, но няма нито един от тях свързан с Димитър Пешев – кюстендилецът, който започва кампанията. Няма и нито един одобрен проект на творец от мюсюлманската общност у нас. Но пък е одобрен проектът "Стената на надеждата" (29 000 лв.), който "провокира размисъл и диалог за бъдещето на обединена Европа такава, каквато я виждат обикновените хора", според позицията на комисията. Идеята на проекта е да се даде възможност на всеки гражданин или гост на България да отправи своите очаквания, надежди и пожелания за бъдещето на обединена Европа, като саморъчно напише върху прясна глинена тухла лично кратко послание на своя език. Глинените тухли ще бъдат изпечени и вложени в градеж под формата на картата на Европа. Те ще бъдат изработени от същия материал, от който са и тухлите от градежа на антична Сердика. На определеното място за направата на тухлите ще бъде изградена грънчарска работилница, където занаятчии, облечени в старинни одежди ще ги оформят и пекат. А за финал "Жив килим от български рози под звуците на Балканите". "Събитието е замислено като празник на един от най-популярните български символи – българската роза и нейната символика, предвестник на пролетта, чрез впечатляваща и без прецедент у нас мобилна инсталация от рози – уханен килим, който няколко дни ще се обновява и буквално ще трансформира центъра на София, изненадвайки приятно софиянци и гостите на града", посочва авторът на проекта Георги Димитров от "Мултфилм". Той получава 38 700 лв. за килима от рози на 23 май пред Народния театър в София. Кулминацията на проявата е "малък пролетен концерт на открито, който ще въведе темата за Балканите и балканския музикален талант". А можеше държавата просто да покани Кристо Явашев да опакова НДК и със сигурност европредседателството щеше да бъде запомнено и отразено от всички световни медии.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kak-izdatelyat-na-uikend-nadvi-raina-kabaivanska-i-teodor-ushev-news273444.html

Свързани новини: