Правителството на страната е с по-нисък рейтинг на доверие от този на Европейската комисия. Това е един от изводите в последното социологическо проучване на "Маркет линкс". Според авторите на изследването това отново повдига редица въпроси за политическата легитимност и за търсената в дългосрочен план стабилност на управлението.

Позитивното отношение към президентската институция обаче превишава над два пъти отчетеното негативно такова. По този начин Президентството се превръща в много значим, своеобразен властови център по отношение на ресурса на общественото доверие.

ГЕРБ остава първа политическа сила с по-скоро комфортна и дори по-голяма преднина пред БСП, която въпреки силното публично присъствие не успява да извлече по-сериозни политически дивиденти сред избирателите. Продължава тенденцията "Обединени патриоти" да губят подкрепа, а последните събития около Пирин вероятно ще окажат своето влияние в една или друга посока, което предстои да разберем през първия месец на 2018 г. 

Вътрешно-политическите измерения на отчетените тенденции са в регистрираната готовност на малко над половината българи, имащи право на глас да подкрепят нови политически проекти. Евентуална партия, сформирана около личността на президента Румен Радев има, макар и условен потенциал драматично да промени политическата карта на страната. Търсенето на нов "спасител" с  антикорупционен ореол отново събужда интерес към потенциален проект на Слави Tрифонов, вече облечен в по-конкретната публична заявка.

Потенциална коалиция между "Да, България" и ДСБ към момента демонстрира потенциал за присъствие в следващ парламент и то с резултат по-висок от механичния сбор на електоралната подкрепа на двете партии. Видимо, обаче е, че евентуалната подкрепа е в пъти по-ниска от тази на възможните нови конкуренти на политическата сцена.

Според "Марект линкс" в ситуация на преобладаващ песимизъм, криза на гражданското доверие към основните държавни институции, към политическата класа и не на последно място най-ниският жизнен стандарт в ЕС, голяма част от българските граждани продължават да приемат демократичното развитие на страната като силно проблематично. В последните седмици преди българското председателство на Съвета на Европейския съюз, неудовлетвореността от  настоящото състояние на страната е фактор, постоянно захранващ носталгичната митологема за "времето на социализма". Прекият резултат е подриване на доверието в ЕС и на трудно интернализираните в националния ни манталитет ценности на демокрацията и личната свобода.

Социолозите смятат, че изпълнителната власт е в подготовка за председателството и в стремежа си да "овладее" възможно най-много публични сфери и да минимализира възможните рискове от опозиционно говорене и поведение, оказва натиск в различни посоки. Противоречието между образа на българската действителност в очите на гражданите и това, което целят да представят управляващите пред европейските ни партньори изглежда дълбоко.

Нивото на оптимизъм се покачва съвсем минимално в сравнение с предишни периоди, но това явление е обичайно в навечерието на коледните празници. Общият песимистичен фон дава основания за подкрепа на хипотезата, че страната, макар и бавно, се приближава към обществено- политическа криза. Доверието към основните институции остава критично ниско, особено спрямо Народното събрание.

Според "Маркет линкс" на 10-тата годишнина от членството в ЕС, България е на своя голям европейски кръстопът. И отново той не е толкова икономически и може би дори политически. Той е ценностен за това накъде ще поеме страната - по пътя на Унгария и Полша, като примери за отстъпление от демократичните принципи, или по посока на това, с което най-развитите и благоденстващи европейски страни са успели да изградят тъканта на обединена Европа.