В продължение на четвърт век бяха възможни много неща - големи кражби, злоупотреба с институционална власт, едра корупция по върховете на властта. Диктатура не беше възможна. Препятствието се наричаше Европейски съюз. Първо - стремежът към членство. Второ - стремежът към парите след членството и необходимостта да се спазват поне видимо някакви критерии за получаването им.

Постепенно ЕС нагази в задълбочаваща се криза - финансова, икономическа, институционална, политическа. Бежанската криза беше последният - засега - акорд в раздружаването на ЕС. Тази криза отвори пространства за политическо действие, за движение към мека диктатура. В някои случаи под легитимацията за защита на националния интерес (Орбан, Качински), в други - под маската на загрижено проевропейско поведение (Б. Борисов), в трети - с полуоткрита цел за отдалечаване от европейска и атлантическа идентичност (Груевски), а също и в опит за лавиране между Изтока и Запада в своя изгода (Вучич).

Тичаме към мека диктатура. И дори може да я подминем

Суспендирането на демократични правила, налагането на свръхконцентрация на властта в ущърб на балансите на нейното разделение, използването на властовите институции като сопа за разправа с неудобни съдии, бизнесмени, политици или медии - върви процес на синтезиране на един полуприкрит, затова "мек" авторитаризъм. Той се подкрепя от дългосрочното изтощаване на източноевропейските общества и от умората на общественото мнение да се бори за легитимност и прозрачност на институциите.

За някои сравнението между България, Полша, Унгария и Сърбия би изглеждало прекалено - защото националните модели са твърде различни. Да, различни са по стил, по външно зададени цели и по процедури на налагане на промяната в посока мек авторитаризъм. Но посоката е тази. В България власт имащите не се карат с Брюксел, не оспорват решенията на Юнкер или на Меркел. Затова се ползват от мълчаливата им подкрепа да правят "у дома си" каквото пожелаят. На фона на раздиращият се от конфликти свят около нас, "мекият" авторитаризъм е много лоша новина - той павира пътя към по-твърди форми на практическо изхвърляне на демокрацията едва четвърт век след условното й въвеждане.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията