Звучен шамар за управниците.

Това изтъркано и с пълно основание мразено клише е определението на резултатите от предсрочните регионални парламентарни избори в Каталуня от 21 декември.

Шамар за испанския премиер Мариано Рахой, при когото иначе Испания успя да постигне икономически ръст и да тръгне към излизане от тежката рецесия. Но пък каталунците не можаха да преглътнат бруталността, с която по негова заповед полицията се разправи с привържениците на независимостта на референдума на 1 октомври. Който отгоре на всичко бе обявен за незаконен от Конституционния съд още преди провеждането му. Мнозинството испанци, включително привържениците на единната държава, смятат, че при това положение не е било необходимо такова надуване на мускули. А то само предизвика асоциация с годините на франкисткия режим. Тогава дори едно провикване на каталунски език на мач на "Барселона" можеше да струва прекалено скъпо.

Сепаратистите отново с абсолютно мнозинство в Каталуня

А през 2006 г. опозиционната тогава Народна партия на Рахой стана причина Конституционният съд да отмени редица членове от Автономния статут на Каталуня. Консерваторите изобщо или почти не се занимаваха с останалите 16 автономни области в Испания. Които впрочем също имат твърде голяма автономия. Разликата е, най-вече в това, че Каталуня, както и Валенсия, Галисия и Баския си имат свои езици.

Но само Каталуня бе в ролята на лошото момче, което винаги трябва да бъде сочено с пръст. И логично си отмъсти.

А Народната партия, макар да е управляваща в Испания, едва прескочи бариерата за влизане в каталунския парламент. Тя вече е най-слабо представената парламентарна сила там.

Шамарът обаче не е само за Рахой. Той е за всички испански управници през последните около 30 години - и социалисти, и консерватори. Десетилетия наред Каталуня е в неблагоприятното положение на впрегатния добитък. Работата й е да прави пари за останалата част на Испания, а централната хазна да ги разпределя към по-бедните области, в някои от които професията "безработен" е масово явление.

Кризата в Каталуня е само заради двама непреклонни лидери

Така управниците печелят най-лесно гласове. Но популистите и сепаратистите - също.

Как иначе да си обясним чутовната глупост, че сепаратистите - макар и три отделни партии - пак получиха абсолютно мнозинство в Каталуня? Защо хората гласуват за сили, които могат да извадят Испания от Европейския съюз и така да я докарат до невиждана катастрофа?

Да не забравяме, че Еврокомисията още преди две години предупреди, че отцепване от Испания автоматично ще доведе до излизане на Каталуня от ЕС. А тази страна, включително Каталуня, дължат процъфтяването си не на друг, а на ЕС.

Безработицата в областта вече скочи, след като 3000 компании я напуснаха от референдума до днес. Те се безпокоят именно от евентуално излизане от Европейския съюз.

Бъдещето на Испания - нова конституция и adiós* на Пучдемон и Рахой

Досега единствено Николас Мадуро, президентът на Венецуела, се е изказал открито в подкрепа на каталунските сепаратисти. На него ли ще разчитат те? Или на пари от Венецуела, където всички стоки от първа необходимост се получават с купони?

ЕС и САЩ са категорични, че няма да признаят независима Каталуня.

И въпреки това сепаратистите взеха абсолютно мнозинство.

Властта в Мадрид трябва сериозно да се замисли защо се случи така.