Християнският свят отбелязва Бъдни вечер

На 24 декември отбелязваме християнския празник Бъдни вечер, наричана в България още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава приключват и 40-дневните коледни пости, продължаващи от 15 ноември. На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според народния обичай тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е 7, колкото са дните на седмицата или 9, колкото месеца трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 ястия. На празничната трапеза традиционно има постен боб яхния, постни лозови и/или зелеви сърми, варено жито, ошав, тиквеник, зеленчуци, пловдове, ядки. Наред с това се приготвя постна пита. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, за да приемат Светото Причастие и така да посрещнат Христовото Рождество. Според българската традиция семейството трябва да бъде заедно, като всеки негов член изпълнява различни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника – дебел пън, обикновено от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То трябва да бъде запалено от най-възрастния и да бъде оставено да гори цяла нощ. Докато мъжете изпълняват обреди за защита на дома, жените, като свързани с плодородието, приготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което започва още от рано сутринта. Тогава най-младите момичета носят "мълчана" вода, тоест не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре слага сребърна пара и дрянови пъпки за късмет и здраве, а отгоре я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са трябва да донесат благополучие. От подготовката на хлябовете се изключват само момите за женене, за да не отнесат със себе си плодородието, ако напуснат дома. Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният прикадява вечерята. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородица. Празничната трапеза не се раздига до сутринта на Коледа. Това е свързано с вярата, че небето се отваря и близките покойници ще дойдат на вечеря. Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдника гори добре и пръска искри, това означава богата реколта. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството сччупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест. 

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/hristiyanskiyat-svyat-otbelyazva-badni-vecher-news273459.html

Свързани новини: