2017 година силно прилича на всяка една от останалите съдебни години от прехода. Отново на всички е известно какви действия трябва да бъдат извършени, за да имаме работещо и справедливо правосъдие. И отново политиците правят или обратното на препоръчаното, или нищо. В същото време във всеки удобен момент се отчитат успехи и напредък, а неуспехите са строго пазени в тайна, все едно са съдържанието на коледен подарък.

Така, въпреки многогодишната и неколкократно актуализирана стратегия за (справяне със) съдебната реформа, тази година имаме:

1. Избран председател на Върховния административен съд при пълно спазване на законовите изисквания. В същото време разписаните изисквания за „висок етичен стандарт” никак не кореспондират с някои факти и обстоятелства по имущественото състояние на Георги Чолаков. При подобни обстоятелства бе избран и настоящият главен прокурор в далечната 2012 г.

2. Новоизбран директор на Националната следствена служба при условие, че ВСС и Инспекторатът към ВСС са покрили данни за образуването на дисциплинарно производство на въпросния. А предметът на проверката е именно саморазправа с действащ следовател.

3. Прокуратурата отново работи на пълни обороти! Проверява, обаче, не дали Булгартабак е източник на контрабанда, а кой е авторът на доклада, представен от турските служби пред Интерпол. Очакваният резултат е ясен – на служители от турските служби и Интерпол ще бъде повдигнато обвинение. Освен това главният прокурор все така е основен фактор в предизборни кампании – през 2013 г. с аферата „Костинброд” спечели парламентарните избори, а през 2017 г. ги загуби от името и за сметка на неудобните нему партии. Препоръките да се създаде режим за контрол на дейността му и възможност за потенциалното му отстраняване последователно не се изпълняват.

4. Основополагащи проектозакони влизат в Народното събрание и излизат от него като действащо законодателство подобно един бивш министър-председател – през задния вход и в последния момент. След това приложението им буди възмутителното освиркване на основна част от юридическата общност. В този контекст винаги има и юридически контра-протестъри – все някой, отъркал се във властта, похвалва делото в опит да легитимира законотворчеството на властимащите. Към „контрите” добавяме и станалите казионни като организации обединения на част от магистратите. А законодателната власт строго внимава всички спорни закони да се приемат без реално обществено обсъждане, където да се срещнат аргументите. За справка, в последния момент и без ясни мотиви бяха приети изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, а в предпоследния ден преди Коледа се представя проект за цялостна реорганизация на административния процес.

5. Докладът на Европейската комисия от есента е изключително положителен, негативното е само, че от 17-те препоръки на януарския доклад са изпълнени по-малко от 5, но у нас никой не гледа резултатите, а дали нещо е положително.

6. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество вече се явява като квази съд, който преразглежда решени от Върховния касационен съд спорове. За справка – запорираното имущество на собственика на Икономедиа, Иво Прокопиев. Скоро можем да очакваме съвсем да пребори корупцията предвид новоприетия Антикорупционен закон. Ако не пребори корупцията, със сигурност ще пребори неудобните на властта.

Очевидно съдебната реформа напредва. А до пълния ѝ успех остава единствено въпросът кога ще обезпечи на гражданите защита на правата им, а на бизнеса – благоприятна среда за предприемачество.

Коментарът е от сайта на Института за пазарна икономка