По нареждане на министър-председателя транспортен самолет на Военно-въздушните сили отвежда страдащо от тежко заболяване дете на лечение в Германия. Това съвсем не е първият подобен случай. Този обаче е по-особен – заради контекста, в който полетът бе осъществен и разгласен.

Мораториумът

Досещате се – става дума за предизвикалия еднозначно отрицателна обществена реакция мораториум върху плащанията на здравната каса за някои нови лекарства. След като заради президентското вето бе гласуван цели три пъти в парламента, в края на краищата, слава богу, той бе отменен - пак по лично нареждане на премиера. Но лошият вкус от цялата история остана.

Освен че бе жесток спрямо болните, които се нуждаят от тези лекарства, мораториумът бе много вреден за останалите. Особено като се има предвид съмнителният му и миниатюрен (на фона на огромния бюджет за здраве и на милиардния бюджетен излишък) финансов ефект. Вреден за „здравето“ на цялото общество, понеже затвърждаваше тоталното недоверие в държавата и всеобщото усещане за липса на справедливост. Вреден и за самите управляващи. Все едно как са стигнали до него - заради лоша преценка, коравосърдечие или обикновена глупост – това решение затвърди и съмнението в способността им да решават цялостно и трайно обществените проблеми, като извършват реформи, а не постоянни импровизации и кърпежи.

Кризисен пи ар

Имиджовите щети за управляващите бяха задълбочени от пламенния и още по-глуповат инат, с който седмици наред продължиха да защитават мораториума. Първо спретнаха показна акция срещу паралелния износ на лекарства. След това обвиниха протестиращите, че защитават „частни корпоративни интереси“ като извършват „огромна манипулация“ и „използват една много чувствителна тема“. После измислиха, че мораториумът всъщност не бил мораториум, защото някакви комисии щели да изписват забранените лекарства. И започнаха непрекъснато да повтарят колко е лошо „чувствителна тема като здравеопазването да се използва за политически спекулации и да се заиграва със страховете на хората".

Накрая, когато стана очевидно, че политическите щети далеч надхвърлят евентуалните ползи, се намеси премиерът и пое нещата в ръцете си. Първо вкара и своята лична история с болестта на майка си. После каза, че не иска опозицията да си играе със страховете на хората. И накрая обяви, че е поискал преразглеждане на мораториума като предупреди „никой да не си го приписва като политически дивидент".

 Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Малко по-късно правителственият пресцентър разпространи съобщението за мисията на военно-транспортния самолет, което всички медии отразиха. „Поради спешното състояние на детето, за часове премиерът и министрите на здравеопазването и на отбраната са създали организация за транспортирането му в Германия между държавните институции“, се посочваше в него.

Чувствителна тема

Първо да кажем, че по принцип няма нищо лошо в това в такива критични ситуации държавните институции да мобилизират ресурсите си, за да помогнат на човек в нужда, без значение от цената. И направеното за това дете безусловно и независимо от конкретните обстоятелства е много хубаво. Разгласата на подобни случаи обаче, винаги води след себе си съмнения. Като например: случайно ли е този път съвпадението с кулминацията в кризисния пи ар около лекарствения мораториум? Защо „Спартан“-ът е излетял точно в този момент, не можеше ли и нямаше ли да е още по-добре да излети по-рано? А и щеше ли въобще да излети? Кои причини са били водещи – медицинските или политическите?

Понеже темата наистина е „много чувствителна“, не бих си позволил да дам категорични отговори на тези въпроси. Във всеки случай обаче, има начин политиците да докажат, че добрината им е безкористна и да разсеят съмненията. Всъщност даже, начините са два.

Съвет към политиците

Първият е, ако обичат, да осигурят по един „Спартан“ за всяко болно дете. И в буквалния смисъл, когато обстоятелствата го налагат. И най-вече – в преносния. Да създадат такава система и такава „организация“, която автоматично да осигурява същата бърза и навременна грижа за всяко болно дете. Да сложат край на днешната изтощителна и неравна битка с бездушието и бюрокрацията и на унизителното DMS и SMS здравеопазване.

Вторият начин е, ако не могат да го направят за всички, да бъдат така добри, когато вдигат „Спартан“-ите, да си мълчат и да не се хвалят. Да забранят на пресцентровете и па ар-ите си въобще да съобщават за това. В противен случай да не се правят на обидени, когато чуят обвинението, че цинично използват властта си и човешкото нещастие, за да си правят политическа реклама и да „си го приписват като политически дивидент“. За да замазват собствените си грешки и непригодност.