Петилетката на растежа – за три години!

Управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, особено второто и третото правителство, все повече заприличва на неспирно надбягване и надлъгване със статистиката. Основен залог в него е икономическият растеж, пред когото са поставяни цели подобни на плановата икономика от преди 1989 г.

В условията на постоянни скандали и критика от неправителствени организации и политически опоненти за липсата на реформи, за недофинансирането на здравната, пенсионната, социалната система, за дефицита на справедливост и пропадането във всички класации за свобода, икономическите показатели остават последната опора за Борисов.

И той със завидна ловкост и охота се вкопчва в тях.

Без съмнение икономиката на България се развива добре. Статистическите данни като цял говорят за икономически подем. Особено положителни са сигналите от пазара на труда, който винаги е бил проблемен за България. Спадът в регистрираните безработни и повишаването на средния доход са все позитивни сигнали.

Постоянното изхвърляне как България е страната с най-големия икономически растеж в Европа е напълно ненужно и съвсем невярно. В типичния си стил премиерът Борисов доокрасява и съвсем открито манипулира официалните данни на Евростат и НСИ с цел да извлича политически дивиденти.

 

„Безработицата слезе на предкризисните нива на 6%. БВП расте, 3.6% – 3.8%, най-бързо в Европа. Бюджетът ни е на излишък, нямаме дефицит. Най-нисък външен дълг. Нула инфлация. 15 млрд. лв. в оборот потребление. Трудно им е (на БСП – бел. ред.) и много им се иска да се разклати държавата, защото само за последните два месеца приходните агенции вече стопиха 100 млн., които за два месеца по-малко бяха събрани. Така че, малко по-ведро и по-спокойно.“

17 август 2017 г., министър-председателят Бойко Борисов при проверка на изграждането на транзитен газопровод за Турция в участъка „Лозенец – Недялско“

 

„Очакваме 3.9% растеж, но ще видим 4.5-4.6% ръст през следващата година. Страната ни има редкия шанс и с председателството на Съвета на ЕС, и с подкрепата на плана „Юнкер“ още повече да улесни бизнеса и да го направи по-гъвкав. От което ще дойде като резултат и увеличението на БВП.“

11 май 2017 г., министър-председателят Бойко Борисов на конференция на тема „Резултати и добри практики от изпълнението на Европейския фонд за стратегически инвестиции (план „Юнкер“ – бел. ред.)

 

„Радвам се, че през последния ни мандат успяхме да допринесем за това България да има втория най-голям икономически растеж в Европа. Ако бъдем избрани да управляваме – ще работим да сме първи и да достигнем 120 млрд. лв. БВП след 4 години“.       

7 март 2017 г., министър-председателят Бойко Борисов във Фейсбук

 

„Икономиката ни дава възможност през следващата година да покажем реалния потенциал на държавата. Ние имаме възможност да се развиваме. Ние берем пловдовете на добрия икономически цикъл, но не всяка държава търпи такъв икономически растеж. Ние сме отличници в това отношение в Европейския съюз. Тази година ще имаме 100 млрд. брутен вътрешен продукт, което до преди няколко години беше немислимо.“

13 октомври 2017 г., финансовият министър Владислав Горанов пред „Панорама“

 

Фактите

България отчита увеличение на Брутния вътрешен продукт (БВП) от 3.9% през третото тримесечие на 2017 г. в сравнение със същия период на 2016 г. Това е повече от предварителната прогноза. Данните накараха Европейската комисия (ЕК) да повиши значително прогнозата си за растежа на българската икономика за 2017 и 2018 г., посочвайки, че стабилният растеж е подкрепен от вътрешното търсене.

В публикуваните есенни икономически прогнози ЕК посочва, че очаква икономическият растеж на България да достигне 3.9% тази година спрямо 2.9% в пролетните си прогнози през май. За 2018 г. ЕК очаква растежът да се ограничи до 3.8% спрямо прогнозирания през май растеж от 2.8%. За 2019 г. Еврокомисията очаква, че българската икономика ще забави още темпото си на растеж до 3.6%.

Но лидер ли е България по растеж?

Не е. И в това няма нищо странно.

Съседна Pyмъния, с която България често е сравнявана, е скоятто върви в пакет по много европейски препятствия – Шенген, Еврозона например, e пъpвeнeц в EC пo pacтeж. Северният ни съсед отчита скок на икономиката от 8.6%, което е два пъти повече от растежа нa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa. Балтийските държави също отчитат сериозно повишение на БВП. Икономиката на Лaтвия расте с 6.2% през третото тримесечие на 2017 г. Зa председателстващата Съвета на ЕС Ecтoния увеличението е с 4.2%, a зa Литвa – 3.4%.

Две страни от Вишеградкста четворка също са отличници. Πoлшa и Чexия отчитат скок на БВП – cъoтвeтнo 5.2 и 5%.

Cлoвeния и Унгapия cъщo пoĸaзвaт пo-гoлям pъcт oт Бългapия c pастеж съответно от 4.9 и 4. 1%. Сходен с увеличението на икономиката на България е скокът за  Cлoвaĸия – 3.5%. Xъpвaтия отчита пo-cлaб pacтeж – 3.2%.

Haй-гoлямaтa eвpoпeйcĸa иĸoнoмиĸa – Гepмaния расте с 2.8% в cpaвнeниe c гoдинa пo-paнo. БВП на Фpaнция се повишава с 2.2%.

 

Всичко това идва да подскаже, че България не е икономическо чудо. А управлението на ГЕРБ не е някаква фундаментална формула на успеха. Просто икономиката на Европа в момента е в подем. И като част от нея България успява да се възползва от условията. Но сравнението с останалите страни в ЦИЕ показва, че България очевидно изостава от условията, които може да предложи на бизнеса.

Къде са инвестициите?

Потвърждение за това е и отлива на чуждестранни инвеститори. Последните данни на Българската народна банка (БНБ) показаха, че преките чужди инвестиции в България в края на октомври 2017 г. са били 855.5 млн. евро спрямо 912.8 млн. евро година по-рано. Данните на БНБ показват подчертано устойчива тенденция към спад на инвестициите в България и увеличение на вложенията в чужбина. За периода януари – октомври на 2017 г. преките инвестиции в чужбина се повишават с 255 млн. евро спрямо повишение от 197 млн. лв. през 2016 г.

Данните за катастрофалния спад в преките чужди инвестиции идва на фона на откритата критика от чуждестранни търговски камари за липсата на реална съдебна реформа.

Преразпредели това

Липсата на безпристрастен и ефективен съд и прокуратура е една от най-съществените бариери пред икономическия растеж на България и затова дълг на бизнеса е да заяви своята позиция и гласът му да бъде чут по отношение на съдебната реформа, се казва в писмо на 6 чуждестранни търговски до българското правителство от юни тази година.

Така историята за небивалия икономически просперитет на България се оформя като значителна опорна точка в опитите на Борисов и ГЕРБ да посочат поне една причина да продължават да управляват.

Икономическият растеж, формиран главно от „усвояването“ на европейските фондове, разбира се, формира и добър параван управлението да прави контролирано вторично преразпределяне на ресурс. Това става чрез целевото преразпределяне на излишъка в бюджета.

Така например на заседанието си от 20 декември правителството одобри допълнителни 1 млрд. лв. да бъдат насочени към регионалното министерство по програмата за саниране. Така отпуснатите средства за програмата от бюджета ще достигнат 2 млрд. лв. Решението е подобно на взетото през 2016 г., когато по-голяма част от излишъка в бюджета отиде за разплащания по спорната програма за саниране.

 

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2017/12/27/%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%b6%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%82%d1%80%d0%b8-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8/

Свързани новини: