Проф. Анастас Герджиков: Масовизацията на висшето образование е пагубна за качеството

Качеството на обучението трябва да влияе много по-сериозно при определянето на държавната субсидия за университетите. Разпиляването на публичните ресурси за специалности, в които качеството е ниско, влияе взе на цялата система, смята ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков. Според него нивото на университетското образование в България се понижава и заради масовизацията на висшето образование. Негативен ефект оказва и фактът, че повечето университети не развиват научна дейност. Според проф. Герджиков прилаганият от няколко години начин на разпределяне на държавните субсидии вече дава резултати, тъй като университетите закриват специалности, в които не са толкова добри, тъй като получават по-малко публични средства за тях.[class='center_orange' div] Проф. Герджиков, наскоро беше представен актуализираният рейтинг на университетите, който показва по-добра реализация на завършилите висше образование на пазара на труда. Дали това се дължи на по-доброто образование, или е резултат от по-добрата икономическа ситуация? Поредното издание на рейтинговата система отново показа, че Софийският университет, както всяка година, е на първо място в 23 от 27-те професионални направления, в които предлага образование. Това се дължи и на реализацията на студентите. Разбира се, това, че даваме 45% от научните резултати на всички висши училища в България също дава отражение. Реализацията на завършилите Софийския университет е много добра. Стартовата им заплата е много висока. Доволен съм, че за пореден път отстояваме това свое първо място. И при другите университети има подобрение. То се дължи на реформата през последните години, която ограничава броя на кандидат-студентите и разпределя субсидията за висше образование не само според броя на студентите, а и според качеството. Това стимулира онези, които предлагат най-високо качество в дадено направление, и ограничава приема в тези университети, които имат най-ниско качество на образованието.   Смятате ли, че трябва качеството на образованието да има още по-голяма тежест при формирането на субсидията? Да. Качеството трябва да влияе много сериозно на разпределението на субсидията. От една страна, това е по-справедливо. По-високото качество означава повече средства. Голямата библиотека струва много повече от малката - в нашия случай 2 млн. лева годишно, за което ние не получаваме отделна субсидия. Чрез финансирането на качественото образование се получава по-справедливо разпределение. Основният ми аргумент винаги е бил друг. Новият модел на финансиране не само е по-справедлив, но и стимулира повишаването на качеството. Преди не се стимулираше качеството, а броят на студентите. Така стимулирахме понижаването на качеството, защото всеки университет се стремеше да открие колкото може повече специалности, за да има повече студенти. От 3 - 4 години тази тенденция е обърната обратно и трябват още по-решителни действия в тази посока. Какво означава по-решителни? Най-напред да се достигне поставената от Стратегията за развитие на висшето образование цел 50% от субсидията да се определя според качеството. Така всички университети ще се стремят към повишаване на качеството. Смятате ли, че така ще отпаднат екзотични за даден университет специалности, които са били открити, само за да има повече студенти и съответно по-голяма субсидия? Да. Не всички новоразкрити специалности имат проблем, но много от тях имат проблем с капацитета - от оборудване до традиция и преподаватели. Това понижаваше качеството. Мисля, че все по-голямата тежест на качеството във финансирането ще доведе до закриване на такива специалности. Те няма да могат да се издържат. Вече виждам, че това става. Има университети, които си дадоха сметка, че е по-добре да развиват качествените специалности, за да бъдат на първите места в комплексната оценка на Министерски съвет, защото тя е основанието да се разпределя субсидията и според качеството. Те стимулират тези специалности и закриват други, в които са на последните места. Може ли да се стигне и до закриване на университети? Не вярвам. И съм от тези, които смятат, че не е нужно. Има няколко държави в Европа, които имат подобен брой университети на същия брой население. Истинската разлика между нас и тях е, че от техните университети повече са в първите 1000 в света. Проблемът ни не е, че имаме много университети, а че са малко тези, които успяват да влязат в световните класации. На този фон как стои Софийският университет? Софийският университет е единственият български университет в първите 1000. В основните класации сме между 700-о и 800-о място. В професионално направление филология сме между първите 200 - 300. Това не ни удовлетворява. Една от причините да не можем да постигнем по-добро място, наред с нашите собствени недостатъци, е и слабото финансиране. А то е слабо не само защото трябва да има по-висок процент от БВП за висше образование, но и защото сегашните ресурси се разпиляват в тези многобройни новоразкрити специалности. А качеството на образованието не е ли също проблем? Има преподаватели, които не дават всичко от себе си, или пък преподават по стари програми, които са неадекватни? Разбира се. Има три основни причини. Първата е това, което досега обсъждахме - в продължение на 15 години мощният финансов инструмент стимулираше в погрешна посока всички университети. Това е ключово. Втората причина е масовизацията на висшето образование. Тази идея възникна преди повече от 20 години и изглеждаше като добра на фона на предложението на ЕС голям процент от хората между 31 и 34 години да имат висше образование. В същото време, нашата масовизация ще доведе до това, че далеч ще надминем поставената от ЕС цел, което е напълно излишно. За качеството е пагубно, защото когато приемаме не 20% от студентите, а 80 на сто, неминуемо във висшето образование влизат и хора, които нямат способностите или желанието да положат усилия. Така качеството се понижава още на входа. На трето място много от университетите в България не развиват реална научна дейност. Софийският университет създава 45% от научната продукция на университетите. Втори е Медицинският университет - София с около 35% и като извадим първите 6 университета по този показател, се оказва, че всички останали 45 дават не повече от 3-4 на сто от научната дейност. Това е лошо за качеството на висшето образование, защото, за разлика от средното училище, един от основните начини да се повиши качеството е, когато не препредаваш знания, прочетени някъде или получени от някой друг, а получени лично от теб. Когато ти участваш в научната дейност. Това са три ключови момента за понижаването на качеството на образованието. Има и ред други. В някои случаи дали поради нежелание на преподавателите, или поради остаряла материална база методите на преподаване са остарели. Постоянно ни упрекват за липсата на връзка между висшето образование и бизнеса. Предпочитам да говоря за липса на връзка между висшето образование и работодателите, защото голяма част от студентите се реализират в неправителствения сектор, още по-голяма - в държавния. Работодателите и университетите трябва заедно да намерят начин да променят учебните планове. Ние го правим с бизнеса. Понякога го правим и с държавни институции. Проблемът при бизнеса е, че в повечето случаи става въпрос за малки и средни предприятия, които нямат ресурсите да мислят за 20 години напред. Те не могат да инвестират в стипендии, и дори в усилия като участие в съвместните инициативи, свързани с учебните планове, защото работят ден за ден, година за година. Само по-едрият бизнес реално помага. И при нас го има. Има го в сектори като минно-добивните предприятия, които подпомагат Минно-геоложкия университет, или във фармацията и особено в ИТ сектора, който много ни помага, защото там перспективата е далеч напред. Има изключения, но в масовия случай е трудно, тъй като става въпрос за малки и средни предприятия. Това ли е единствената причина за скъсаната връзка между образованието и работодателите, за която се говори като проблем от години? За мен това е основната причина. Имаме много сериозен опит от разговори с фирми във всички браншове и с всякакви размери. Най-големи успехи имаме в ИТ сектора и в разговорите с банки. В техническите университети имат връзка с някои предприятия. Във фармацевтичната индустрия има хора, които разбират, че трябва да си отгледат кадри и да се правят съвместни научни изследвания. Не са много тези случаи и става дума все за едър бизнес. Професионалните направления администрация и управление и икономика остават най-масовите, въпреки че според държавата са неперспективни. Наблюдавате ли все пак отлив на кандидат-студенти от тези специалности? Не. Не смятам, че кандидат-студентите ще се пренасочат така рязко. От поне 10 години виждаме, че 40% от кандидатите и после от завършилите учат в направленията икономика и администрация и управление. Това е зле за обществото, защото то има нужда от разнообразни кадри. Имаме свръхпроизводство на икономисти и управленци. Това вече породи проблем. Държавата е осъзнала това и част от реформата в последните четири години е намаляването именно на местата в тези направления. Не трябва ли това да е и политика на университетите? Да, университетите, които са на последно място в тези направления, виждат, че е безсмислено, включително и финансово, да ги поддържат. Те започнаха да ги закриват. Проблемът е в това, че когато имаме едно направление като социология, което се изучава на 5 места, е очевидно, че накрая то ще се закрие на едно място. Обаче когато имаме направление като икономика, в което се обучава на 33 места, закриването на 10 от тях няма да се усети веднага, въпреки че вече се случва. Не мислите ли, че СУ също трябва да направи опит да преориентира кандидат-студентите, въпреки че дава качествено образование в тези направления? Досега не сме успели да пренасочим търсенето, нито с маркетингови, нито с други стимули от типа на обявяване на нулева такса или преговаряне с държавата за увеличаване на стипендиите в дадено направление, например в природните науки. Ние трудно можем да влияем на пазара по този начин. Можем обаче да ограничаваме местата, както направи държавата през последните 4 години. Ние нямаме причини да го правим в специалностите икономика и администрация и управление, защото сме на първо място. Първите три университета в тези направления очевидно нямат проблем, но обществото има проблем и за това държавата трябва да го реши, а тя вече прави нужното. Не мислите ли, че това се дължи и на липсата на кариерно ориентиране в училище, в което университетите би трябвало да участват? Да, мисля. Но избягвам да се изказвам по теми, свързани с училищното образование, защото смятам, че по всяка тема трябва да говорят само специалисти. Иначе има хора, които в сутрешните блокове се изказват по всички теми. Не става въпрос за средно образование, а за кариерно ориентиране. Трябва да има кариерно ориентиране и в средното, и във висшето образование. Ние правим това, което можем - срещи с ученици от гимназиалния етап. Правим го и го засилваме всяка година, но има много други неща, които могат да се направят. Аз съм малко притеснен от ентусиазма, свързан с дуалното обучение през последните години. Той идва непосредствено след ентусиазма да увеличим броя на студентите поради изискванията на Европейския съюз за достигане на определен дял хора с висше образование. Тези две неща взаимно се изключват. Не може да очакваме, че голям процент от хората ще завършат висше образование и в същото време да ги караме да получават професия още в средното образование. Трябва да преценим какъв процент висшисти ни трябват и какъв процент хора със средно образование и с дадена професия. След това да решим какви професии ще са нужни в следващите пет години, защото по-далеч не можем да прогнозираме, и там да стимулираме съответното средно образование. Това никак не е лесно. Според вас настоящата политика за насърчаване на дуалното образование не е основана на ясна стратегия ли? Дуалното образование сигурно е нещо добро. Това да имаме повече висшисти сигурно е нещо добро. Но двете неща взаимно се изключват и трябва да преценим за кое какво усилие ще отделим и по какъв начин. На няколко пъти споменахте субсидията от държавата. БАН успя да си извоюва исканото увеличение на бюджета с протести. Това пожарно решение на правителството добро ли е? Подкрепяме БАН, защото разбираме нейните нужди. Имаме много общи проекти, лаборатории, дейности и винаги сме били партньори. Но е по-добре да се работи със стратегия и мисъл за бъдещето. Никога през последните 15 години, в които съм бил зам.-министър, зам.-ректор и ректор, не съм предложил да се дадат повече пари на Софийския университет, защото е най-стар, най-добър или най-велик. Винаги съм казвал, че трябва да има справедлива система, която да стимулира най-добрите. Това е стратегическо. Решението на правителството според вас справедливо ли е? Все пак средствата за БАН ще дойдат от пари за наука, които иначе можеха да отидат при университетите и в частност при Софийския университет. Мисля, че правителството е взело това решение не защото е справедливо, а защото е необходимо. В БАН има кадри, които работят на минимална заплата, а тя се увеличава. Има оборудване и сгради, които са ценност за цялото общество и не могат да бъдат занемарени, а за това са нужни пари. Това е едно необходимо решение. Ако искаме решенията да не се взимат по принуда и необходимост, трябва да има стратегия за развитието на целия сектор. Това означава стратегията за развитие на научните изследвания да каже какво смятаме да правим в следващите 20 години и да се намери разумен начин, за да се постигнат целите. Софийският университет също поиска увеличение на средствата от бюджета, за да се ремонтират сгради и да се довърши спортната зала. Това е един хроничен проблем. До преди 4 години несправедливата система така разпределяше субсидията, че университетите с по-малко усилия и по-ниско качество имаха по-голям интерес и по-голяма полза, отколкото университетите с по-сериозни резултати. Наред с това ние имаме хроничния проблем със сградите. Повечето университети имат 1 -2 сгради и те обикновено са нови. При нас само учебните сгради са 18, те са стари, паметници на културата са. Това също е ценно за цялото общество. Течащият покрив, който не може да поправен заради липса на пари, пречи на работата ни, апаратура за милиони страда и студентите няма къде да учат. Освен това, дори да не са на Софийския университет, тези сгради са на обществото, което не може да не ги поддържа. Това беше причината за поредна година да обясняваме това. И за поредна година нямаше резултат… За поредна година нямаше резултат. Навлязохме в 130-годишнината на университета. Добре е да припомня, че за 100-годишнината за поддържането на тези сгради са предоставени няколко милиона, за 110-годишнината по времето на правителството на Иван Костов са предоставени няколко милиона и за 120-годишнината по времето на правителството на Станишев са предоставени няколко милиона лева. До този момент във връзка със 130-годишнината на университета са ни предоставени 0 лева допълнително за капиталови разходи. Най-добре би било всяка година да има достатъчно средства за такива разходи, но ако това не се случва, може би е добра идея да поддържаме традицията поне веднъж на 10 години да получаваме някакви средства за ремонти. Ще продължите ли да водите този разговор с правителството? Да, продължаваме. Вижда ли се светлина в тунела? Засега не съм видял никакъв резултат.   Мислите ли да предприемете протестни действия по примера на БАН? Това зависи от колективните органи за управление на университета - Академичен съвет и Общо събрание. Последният Академичен съвет беше доста революционно настроен заради решението на Министерския съвет да се отнеме сградата на бул. "Стамболийски", предназначена за обучението на нашите студенти по медицина, поради "отпаднала необходимост". Засега успях да убедя колегите да не предприемаме нещо драстично, преди решението да е обнародвано, но общото мнение е, че правителството е допуснало сериозна политическа грешка и че ако обучението на студентите е "отпаднала необходимост", може и да се съобразим с този обрат в държавната политика и да спрем да ги обучаваме. Ако се стигне до това, няколкото черни знамена в БАН ще изглеждат направо безобидни. В последните години Софийският университет получава забележки от Сметната палата за начина на отчитане на бюджета. Намерихте ли решение на тези проблеми? Надявам се, че сме направили много през последната година. В продължение на 5 години годишният финансов отчет на университета или беше заверяван с резерви, или не беше заверяван от Сметната палата. През последната година освен кадровите промени, които направихме, въведохме система, която позволява връзката на централното счетоводство с всички звена на университета. Наехме и външна фирма, която да ни помогне при въвеждане на данните, които са много, тъй като става въпрос за огромна дейност на най-голямата публична организация в България. На сайта на университета няма отчет за изпълнението на бюджета. Не е ли добре да се дава такава информация при положение, че има проблеми? Няма задължение текущото изпълнение на бюджета да бъде публично. Има задължение за публикуване на годишния отчет и ние спазваме това задължение. Не питам за задължение… На сайта има възможност всеки да се запознае с направените разходи в СЕБРА. Те се обновяват ежедневно. Може да видите как се изразходва бюджетът всеки ден. Но той не е само разходи. Няма такова задължение. Не знам защо е нужно да бъде публично текущото изпълнение на бюджета, текущо се виждат направените разходи. Това, което не се вижда, е каква част от субсидията и от таксите са постъпили през съответния ден.   Затваря ли се университетът за медиите и защо Общото събрание реши заседанията му да са закрити за външни лица? Това не беше добра идея. Нямам представа от къде е дошло. Не знам как Общото събрание успя в бъркотията да го гласува. Ще предложа това да се промени. На последното заседание на Общо събрание говорихте за проблем с големия брой магистърски програми. Обяснете за какво става дума. Това е проблем, известен от години. Имаме около 400 магистърски програми, което е много в сравнение с нашите 117 бакалавърски специалности. Магистърските програми са твърде много. Броят на студентите в тях е същият като преди 10 години, но броят на програмите е двойно по-голям. В много от тях сме паднали под критичния минимум от 5-6 души на програма, което е финансово неефективно. Има няколко начина да се преодолее. Не чрез закриване на програми, а чрез редуциране на възнагражденията там, където студентите са по-малко, чрез обединяване на програми, които са близки. В същото време, ако една специалност има само една магистърска програма, няма да се предприемат никакви мерки, защото тази програма е необходима дори да е финансово неефективна. Кога ще се приложат тези нови правила? Обсъждаме ги на съвет на деканите от повече от една година. Минахме през поредица от спорове и дискусии. Сега сме стигнали до общо мнение, което предстои да се разгледа и от Академичния съвет. Какви са приходите от магистърските програми и колко са разходите за тях? Колко губи университетът? Приходите са около 20 млн. лева годишно, размерът на разходите не може да се определи точно, но разходите надхвърлят приходите, в отделни случаи – значително.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/prof-anastas-gerdzhikov-masovizatsiyata-na-vissheto-obrazovanie-e-pagubna-za-kachestvoto-news273562.html

Свързани новини: