Гледали сме го в „Сиянието“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Пощальонът звъни винаги два пъти“, „За честта на фамилията Прици“, „Доблестни мъже“, „Колкото толкова“, „От другата страна“, „Ритни камбаната с финес“, „Невъзможно твой“… Различни лица на един и същи човек, за когото големият му актьорски талант и екранът ни дават измамното усещане, че знаем всичко за него. Не сме го виждали от седем години, когато последно се появи в една романтична комедия, и вестта за 80-годишнината му през април 2017-а мина край ушите ни като новина за рождения ден на любим роднина.

След 50 години на екрана, 12 номинации за „Оскар“ и три златни статуетки на Академията, Джак Никълсън се е оттеглил от светлината на прожекторите и се е отдал на любимите си страсти – колекцията живопис от ХХ век, баскетболните мачове на „Лос Анджелис Лейкърс“ и срещи с приятелки. А историята му се е заел да разкаже биографът Марк Елиът.

Въз основа на проучвания и разговори с хора, които познават Никълсън най-добре, Елиът хвърля нова светлина върху живота на актьора. Разказва за детството му в беден квартал в Джърси, за бурните нощи в града с Уорън Бийти и буйните връзки с красавици като Мишел Филипс, Анджелика Хюстън и Лара Флин Бойл, за работата с легендарни режисьори и звезди като Денис Хопър, Стенли Кубрик, Мерил Стрийп и Роман Полански.

Марк Елиът е автор на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, издаван в много страни по света, написал десетки книги, сред които биографии на Кари Грант, Джеймс Стюарт, Клинт Истууд, Фил Окс и Стив Маккуин.

Представяме ви откъс от „Джак Никълсън“.

Въведение

Човек никога не се възстановява напълно от раждането си.
Джак Никълсън

Джон Джоузеф – Джак – Никълсън-младши е роден на 22 април 1937 г. в Ню Джърси и според официалния сертификат за раждането му негови родители са Джон и Етел Мей Никълсън. На своя език, „Джак-спийк“, Джак нарича Етел „Мад“ (от „мадър“, „mother“– майка). Етел Мей е стълб на семейството, човекът, който носи хляба. Много години тя работи като фризьорка в стая на втория етаж на малката семейна къща в Нептун Сити, докато успява да спести достатъчно пари, за да разшири бизнеса си и да го премести в по-добър квартал, а после да отвори верига салони за красота, носещи скромна печалба.

Джон Дж. Никълсън изобщо не прилича на нея – той няма пари и амбиции. От време на време работи случайна работа. Докато Джак е още бебе, за Етел Мей става все по-трудно да понася пиенето на Джон и в един момент го изритва от къщата. След това той живее ден за ден, спи по пейките в парка и се появява в къщата на Етел Мей само на празници, когато тя го кани да вечеря със семейството. Макар да го вижда рядко, Джак израства с мисълта, че този човек е истинският му баща.

През къщата по това време минават различни други мъже, един от които е Дон Фурсило-Роуз – чернокос, елегантен, модерен тип със страхотна усмивка. Приятел е на по-голямата сестра на Джак, Джун, точно преди тя внезапно да напусне семейния дом, за да гони мечтата си да работи в шоубизнеса. Чаровният красавец Фурсило-Роуз, десет години по-голям от Джун, е бивш музикант, свирил с различни импровизирани банди по крайбрежието на Джърси, където най-вероятно двамата са се срещнали за първи път.

Изглежда, на Етел Мей не ѝ е харесвало, че Фурсило-Роуз се навърта около дъщеря ѝ и всеки път, когато ги хваща заедно, го предупреждава да стои настрана от непълнолетното момиче или ще го прати в затвора. След като Джун напуска дома, Фурсило-Роуз продължава да се отбива понякога, но никога не е приет топло от Етел Мей, от Лорейн или Шорти – другата ѝ дъщеря и нейния съпруг, но Мад знае, че Фурсило-Роуз и Джун са станали много близки, така че понякога го оставя да преспи в неизползваната стая на Джун. Бил, по негов си начин, част от семейството.

Малкият Джак също не харесва Фурсило-Роуз, защото вони на уиски и пури и защото винаги шепне в ухото на Етел Мей, така че никой друг да не може да чуе. Фурсило-Роуз също не си дава труд да разговаря с него. Джак обаче обожава Лорейн и Джордж У. Смит – Шорти.

„Имах Шорти, а по-добър баща [като роля] от него едва ли някой има или му е нужен“.

Лорейн е противоположност на Джун във всяко отношение. Тя не е общителна и не е мечтателка, предпочита да е съпруга, която си стои у дома. Омъжва се за Шорти почти веднага щом става юридически възможно. Двамата си играят заедно, откакто тя е на седем, а той на единайсет. През свободното си време, а то е в изобилие, защото било трудно да се намери редовна работа, учи Джак на всичко, на което един истински баща би научил момче – да вдига дъската на тоалетната, когато пишка, как да лови ниските бейзболни топки по близките пясъчни терени.

„Дръж си коленете прибрани, когато удрят топката. Изчакай да дойде до теб и я мушни в ръкавицата с другата си ръка“.

В ранните си години Шорти ходи на уроци по танци при Джун, по нейно настояване, за да има партньор, който няма да я опипва, и от това той става необикновено гъвкав. В средното училище играе малко футбол, макар да бил твърде дребен, за да го пуснат в първия състав. Изкарва си прехраната като спирач за железницата „Конрейл“, но го уволнявали толкова често, че не би могъл да нарече това „кариера“. В разгара на Втората световна война решава да постъпи в търговския флот заради трите хранения дневно, мястото за спане и редовната заплата, която винаги изпраща на Лорейн.

Джак няма спомен за Джун от онова време, но винаги ще помни историите за нея, които се разказват около масата на вечеря.

„Сестра ми Джун е друга работа – казва той пред списание „Ролинг Стоун“. – Напуснала е дома ни на шестнайсет. – Годината, в която е роден той. – Била танцьорка в „Ърл Карол“ и познавала Лъки Лучано. Омъжила се за един от пилотите изпитатели от американския екип, който проби звуковата бариера… След това отишла в Калифорния, намерила си няколко интересни работи, срещала се с интересни хора. И умряла. Много млада. Рак“.

Джак разказва това пред списанието, сякаш е резюме на сценарий, фантазия, която завършва трагично за Джун, красивата, но обречена принцеса. Джак също е тийнейджър, когато решава да напусне дома си и да се отправи на запад, за да следва собствените си мечти за слава в шоубизнеса. Казва, че иска да стане актьор. Подобно на Джун, той също има развинтено въображение, оковано от липсата на истински възможности.

Когато пристига в Лос Анджелис, остава за кратко при нея, докато си търси работа, после се изнася. След като посещава някакви курсове по актьорско майсторство, успява да си намери работа в независими филми.

Ранните му „бунтарски“ роли го водят към по-големи, към по-добри сценарии, и макар че ще трябва да минат дълги и трудни години, за да се случи, в края на краищата става звезда. Хвалят го както фенове, така и критици заради привлекателното му екранно присъствие и защото винаги изглежда сякаш играе себе си, независимо от конкретната роля. Хората гледат филмите му, защото искат да видят него, колкото и самия филм. Публиката обича Джак – или екранния образ, който смята за Джак.

Актьорската игра му се удава лесно и за това има причина. Животът му в малкото американско градче е низ от заблуди. Нищо в Нептун Сити не е това, което изглежда. Всички в детството му играят роли, при това добре. Джак не се е научава да играе от Марлон Брандо, дори не и по системата на Станиславски. Научава се от Джун, Лорейн, Джон, Шорти, Дон и най-вече от Етел Мей.

***

Всички велики кинозвезди, а Джак несъмнено е сред най-великите, са всъщност двама души – човешка личност извън екрана и прославен актьор, който играе ролите, заради които зрителите го обичат. Заради тази двойственост за публиката, а понякога и за критиците и историците на киното, е трудно да направят разлика между героите, които актьорите играят, и човека, който ги пресъздава. Трикът за киноактьорите е да ни убедят, че са нещо, което не са, и не са това, което са. Противоречието за изпълнителите, които се стремят да разкрият „истината“ пред зрителите, e в това, че трябва да изобразяват характери, които не са техни. Актьорството е изкуство на изкуственото.

Продължението на характера на Джак, ухилен, симпатичен, овладян, силен, речовит, достига до почти всичките му филми – преди един ден на 1974-а, когато научава ужасната тайна на семейството си, реалността зад целия онзи „театър“ – нещо толкова дълбоко, толкова тъмно и толкова подвеждащо, че променя всичко в живота му – и поради това – всичко в актьорската му игра.

Открива тази тайна, когато работи над „Последният наряд“ (The Last Detail), в който неговият герой Били Бадъски смята, че е неуязвим. Той е своенравен, комичен, наперен и инстинктивен. Невинен е в началото на филма и остава такъв, дори когато осъзнава противоречието в отговорностите си. В първия филм, който Джак прави след това, „Чайнатаун“ (Chinatown), героят му, Дж. Дж. Гитс, е детектив, символ на авторитета. Гитс също е своенравен, комичен и наперен, но е и уязвим, и разсъдъчен. За зрителите това е по-доброто, в смисъл на по-подкупващо изпълнение. Зрителите обожават привлекателната уязвимост у своите герои.

За Джак обаче разликата е нещо повече от повърхностна чувствителност. Актьорският му стил не се е развил. Джак изпълнителят се променя, защото се променя човекът Джак.

Междувременно прави „Пасажерът“, на Микеланджело Антониони – преди „Чайнатаун“, но пуснат на екран след него. Това е филм, чийто главен герой няма ясна идентичност и в продължение на целия разказ търси себе си. Това пътуване е нещо като преход между ролята на Бадъски и Дж. Дж. Гитс. Освобождаването на удачно назования Дейвид Лок е връзката между двете. Действието се развива на фона на гражданската война в Чад, идеален метафоричен декор за филма: Лок открива в хотелската си стая труп и приема самоличността на покойника, буквално и фигуративно се превръща в него. В „Чайнатаун“ Гитс започва невинен, но в края на филма той е опитен – по Уилям Блейк.

В реалния живот Джак е опитал забранения плод, когато е научил семейната тайна и е платил цената. Никой от героите му след това няма да е толкова лесен, простоват или невинен. Точно това обикновено се има предвид, когато става дума за разликата между ранните изпълнения на Джак в неговите „персонални“ филми и по-късните му роли в по-комерсиалните, „мейнстрийм“ филми.

След 1974 г., с едно-две изключения, Джак никога не е играл чисто романтична главна роля. И в реалния живот, макар за него жените да продължават да са източник както на удоволствие, така и на болка, истинската любов е нещо, за което не им се доверява, което не приема, за което не им вярва.

Седемнайсетгодишната му връзка с Анджелика Хюстън, жената, успяла да се сближи най-много с него, е поредица от „здравей“ и „сбогом“, гняв, разочарования и – от страна и на двамата – редица изневери, пръснати из времето, когато са заедно. В края на краищата и двамата остават сами.

Това, което следва, е историята на Джак Никълсън кинозвездата и Джак Никълсън човека. Актьорът Джак прави шейсет и два филма, докато през това време човекът Джак продължава да играе ролята, с която опитва да се помири и която усъвършенства през целия си живот. На този, който е всъщност.

Себе си.

"Площад Славейков"