Международният олимпийски комитет (МОК) може и да забрани на представителите на Русия да участват в Зимните олимпийски игри в Пьончан през 2018 г. заради системна употреба на допинг. Но решението, че руските състезатели могат да участват под „неутрален флаг“, е подигравка. Това е напълно формално наказание за пред света, чиято цел обаче е да защити търговските и политически интереси на МОК и на Русия. Чувствам се задължен да кажа това, защото аз проведох разследването от името на Световната антидопинг агенция (WADA).

Докладът от 2016 г. разкри, че в Русия е действала подкрепяна от правителството програма за допинг – на такова равнище такава програма не е съществувала дори в бившата ГДР. Така Русия измами стотици чисти атлети и ги измести от заслуженото им място на почетната стълбичка. Въпреки това сега Русия лобира за стотици състезатели да участват в Пьончан като „олимпийски състезатели от Русия“ - което изобщо не е неутрално, както твърди МОК. На тях също така ще им бъде позволено да излязат на церемонията по закриването с руското знаме и с надпис „Русия“ върху екипите си.

През 2016 г. Международният параолимпийски комитет (МПК) нямаше проблем бързо да забрани на руските състезатели да участват на олимпиадата в Рио. Президентът на МПК Филип Крейвън отбеляза, че Русия е поставила „медалите над морала“ и така се е подиграла с Олимпийската харта.

Признавам, че изгонването на всички руски състезатели е строга мярка, но игрите в Рио, както и идващите зимни, не спряха Русия, а по-скоро я окуражиха да продължи с опитите си да мами останалите, без никакъв страх от някакво истинско наказание.

Единственото истинско наказание тук е насочено срещу тези, които казват истината и които събраха куража да говорят първи.

Първоначалните разкрития за руската правителствена допинг програма бяха резултат от смелостта на Юлия Степанова и Виталий Степанов. Това семейство от бивш служител на руската антидопинг агенция и елитна състезателка са носители на безкористен и загрижен патриотизъм. Заради благородните им намерения, това семейство бяха обявени за предатели и принудени да напуснат дома си от страх да не бъдат убити.

Те вярват в честния спорт. В това вярвах и аз, когато започнах разследването. Докато напредвах, осъзнах, че то е по-голямо, отколкото подозирах, и че ще има нужда от повече ресурси. Тогава осъзнах, че проблемът не е само в употребата на допинг, но и в системата срещу употреба на допинг.

Моите искания за допълнителни хора за разследването бяха отхвърлени от босовете на WADA – ръководителят на WADA също така е член на борда на един от националните Олимпийски комитети. Затова реших да помогна на един германски репортер и част от данните да „изтекат“ - аз бях ръководител на разследването на световната организация за борба с допинга и реших да заобиколя собствената си организация.

Знаех, че публичният натиск е единственото, което притесняваше олимпийското движение. Както се и надявах, документалният филм на германския репортер притисна WADA и агенцията ми осигури ресурси, за да извърша необходимото разследване.

Разследването потвърди твърдението на един руски състезател и свидетелството на други руски състезатели, че 99% от техните национални състезатели взимат допинг. Разкрихме, че когато един руски състезател стигне до националния отбор, той или тя вече не са имали избор. Или взимаш допинг, или си заминаваш. Състезателите и треньорите са били свързани с руски лекари, които са предписвали допинговия режим и на практика са осъществявали трафика и са съхранявали забранените вещества в сградите на Министерството на спорта на Русия.

Прекарах по-голямата част от кариерата си като агент в DEA (Агенцията за борба с наркотиците на САЩ - б.р.) и работех срещу наркокартели – дори те не бяха толкова безсрамни. Всички в Русия – от отговарящите за борбата с допинга до агентите от тайните служби, гарантираха състезателите да не бъдат хванати, а пък когато ги хванат, случаите да бъдат покрити.

Въпреки всичко това, аз съм по-малко разочарован от руските състезатели, отколкото от моите колеги – ключовите фигури в световното антидопинг движение, които подкрепиха МОК в тяхното решение за „неутрален флаг“. Чух да наричат решението „морална победа“. Опитът ми показва, че „морална победа“ се обявява само тогава, когато се провалиш. Нека бъда ясен – няма нищо за хвалба в това решение, което поставя на пистата чисти състезатели срещу такива с допинг.

Руските състезатели ще трябва да отговорят на „стриктни условия“, за да участват в Зимната олимпиада, което е пълен фарс. Това наказание прави така, че чисти състезатели ще се изправят срещу мръсни играчи. Само погледнете стотиците чисти проби на закоравели консуматори на допинг като Ланс Армстронг и Марион Джоунс. Дори бившият шеф на WADA каза, че само аматьорите ги хващат.

Още веднъж, МОК ще направи така, че вероятно някои олимпийски „шампиони“ ще бъдат лишени от медалите си след нови тестове на техни стари проби, които се съхраняват. Години ще минат преди истинските олимпийски шампиони да получат признание и да получат медалите си по пощата, а не на стълбицата.

Дори сега Русия продължава да не съдейства. Поисканата от WADA информация все още не е предадена. Руските ръководители не признаха вина, а заплашваха свидетелите и продължаваха да дават допинг дори и по време на разследването. За момента до мен не е достигала информаия, която да ни кара да мислим, че държавната програма за употреба на допинг е прекратена. Всъщност, доказателствата казват, че продължава. МОК знае за всичко това.

Съчувствам на бъдещите руски състезатели, които вероятно ще бъдат принудени да взимат допинг, защото Олимпийският комитет реши да не ги защити като наложи истинско наказание на Русия. Президентът на МОК Томас Бах е болното място в тази история и неговото поведение ще има очевидни последствия. Русия ще се почувства окуражена, защото знае, че най-тежкото наказание, което може да очаква за предателството към спорта, изобщо не е тежко.

МОК постигна компромисно решение, а Олимпийската харта завинаги е опетнена. Светът вече знае колко ниска е летвата. Всяко бъдещо наказание за по-слаби страни ще изглежда точно каквото е – двоен стандарт. МОК сам си избира кои правила за кого да важат. На МОК обаче трябва да му се напомни, че Олимпийското движение може да оцелее без Русия, но не и без олимпийските идеали.

Независимо дали нещо ново ще бъде разкрито в Пьончан, игрите ще се състоят. Но зрителите и състезатеите ще гледат на финалното подреждане по медали като на нещо временно, което ще бъде донагласяно в следващите десетилетия, когато някои състезатели могат да бъдат дисквалифицирани със задна дата.

За щастие, необходимата промяна не е трудна – ново поколение лидери на Олимпийското движение, които ще поставят духа на Хартата на първо място и ще очакват държавите-членки да го спазват.

Спортът предоставя необходимата платформа, която позволява на хората по света да участват в смислени и цивилизовани етични дискусии. Да си честен и да играеш по правилата е сърцето на спорта, не е нещо второстепенно.

Международният олимпийски комитет трябва да си изчисти къщата и да отвори врати за нови лидери, които не само разбират тези принципи, но и ще живеят според тях.

...

Джак Робъртсън е бивш ръководител на разследващия екип на Световната антидопинг агенция WADA. Текстът му е публикуван в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.