Опит да бъде отречена цялата преводаческа дейност на проф. Владко Мурдаров намират негови бивши колеги от Института по български език към БАН в обвиненията на Съюза на преводачите. Твърденията на учените са изложени в писмо, изпратено до „Площад Славейков“.

Нов случай на плагиатство с Владко Мурдаров

Владко Мурдаров бе уличен два пъти през изтичащата 2017-а в плагиатство на преводи от немски език, потвърдено след експертиза. В единия случай езиковедът и преводач от немски език бе заимствал преводи на германистката проф. Ана Димова на произведения на австрийския писател Йозеф Рот, във втория случай той бе уличен в „пряко заимстване“ на преводите от немски език на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, пресъздали произведения на Артур Шницлер на български.

Проверили случаите, от Съюза на преводачите излязоха със становище, в което се казва:

„Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие. 

Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество.“

В отговор на тази позиция колегите на Владко Мурдаров от Института по български език питат защо и в двата случая от Съюза на преводачите възлагат експертизата на един и същи човек: Гергана Фъркова-Ангелова. Според тях трябва да се търси независимо мнение на експерт извън Съюза на преводачите, защото там вече има „създадено определено мнение и определено отношение“. В случая експертното становище боравело с „предпоставени тези“ и съдържало „личностни и морални оценки“.

„Веднага буди недоумение фактът, че Етичната комисия отново се обръща за мнение към същия експерт, който е и член на Съюза на преводачите – казват в писмото си езиковедите. – Ако тази комисия е етична, не би следвало да се обръща отново към същия експерт. За да има обективно становище, комисията би следвало да се обърне към абсолютно независими експерти (не един), и то не от Съюза на преводачите, тъй като там вече има създадено определено мнение и определено отношение. Независимостта на експерта е основно изискване във всички подобни казуси, тъй като върху неговото становище се гради и становището на Съюза на преводачите, което широко се огласява, като по този начин въздейства върху общественото мнение. Недопустимо е едно експертно становище, което претендира за академичност и обективност, да борави с предпоставени тези и да съдържа личностни и морални оценки. А подбудите (явни или неявни) за предприемане на действия от страна на Съюза по сравняване на отделни преводи, вследствие на получен „нов сигнал“ (позната терминология от недалечното минало), поставят под съмнение принципността на позицията на Съюза на преводачите.“

Обвиненият в плагиатство Мурдаров слиза от екрана на БНТ

В защитата на Владко Мурдаров се твърди, че зад обвинението срещу него стои и фактът, че той не е член на Съюза на преводачите:

„Нарушаването на изискването за независимост на експерта може да се възприеме като основен аргумент за нашето несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове, защото говори за подчертано целенасочено отношение във връзка с преводаческата дейност на проф. Вл. Мурдаров, който не е член на Съюза на преводачите. Като имаме предвид огромния обем преводи – 65 сборника с пиеси и общо 30 романа и сборници с разкази и новели, учудващо е, че такъв преводач е заимствал някакви части от чужди преводи“.

Доказателствата на Фъркова-Ангелова за „преводаческа кражба“ се отхвърлят от колегите на Владко Мурдаров от БАН – нейните примери били „тенденциозни и преднамерени“:

„Озадачаващо е обвинението, че като преводач на произведения на Артур Шницлер – 39 пиеси в 6 сборника и сборник с разкази и новели –проф. Мурдаров е ползвал единични преводи от посочените от експерта преводачи. Откритите съвпадения от г-жа Фъркова според нас изобщо не говорят за „преводаческа кражба”, тъй като по своето същество преводът се подчинява изцяло на авторовия текст и всякакво отклонение от него се възприема като своеволие на преводача и некоректност спрямо превеждания текст. Това обяснява защо при текстовете на различни преводачи се получават прилики – именно за да бъдат адекватни те към авторовия текст. Примерите, които посочва експертката за възможен избор на синоними, са тенденциозни и преднамерени. За всеки, който работи с текстове, е ясно, че няма пълна синонимия и няма абсолютна свобода при избор на синоним.

Що се отнася до издателската практика „да се възлагат нови преводи“, за която се споменава в публикацията, няма да вземаме отношение към нея, защото издателите са в правото си да избират своите автори, преводачи, илюстратори. Именно тук се налага едно предположение, че е проявено целенасочено специално отношение към проф. Вл. Мурдаров като предпочитан преводач“.

Езиковедите твърдят, че няма да приемат обвиненията срещу Владко Мурдаров, защото в становището на Съюза на преводачите откриват „подчертано тенденциозно отношение“ към преводаческата работа на професора, срещу него се води „кампания“ и смятат, че изявлението на Съюза прави вредни внушения:

„Налага се да огласим, че освен обемната и успешна преводаческа дейност, има и 40-годишно изследователско творчество на проф. Вл. Мурдаров, което респектира с научна креативност, която никога не е пораждала и капка съмнение по повод оригиналност и коректност във връзка с позовавания и цитирания. Като учен той е автор на оригинални трудове с висока научна стойност. Като пример ще посочим високата оценка за неговите научни монографии като „Мюнхен и развитието на българското езикознание” и „Виенската славистика и българското езикознание. 1822 – 1849 – 1918”.

Ето защо не приемаме изказаното обвинение в публикуваното становище на Съюза на преводачите, в което откриваме подчертано тенденциозно отношение да бъде отречена и очернена цялата преводаческа дейност на проф. д.ф.н. Владко Мурдаров. В резултат на водената срещу него кампания той публично прекрати и авторското си предаване „Език мой” по БНТ с над 900 предавания, които се следяха с подчертан зрителски интерес. В този смисъл се обявяваме против вредата от внушенията на едно становище и последвалите го публикации, целящи компрометирането на един достоен за уважение труд“.

Писмото носи следните подписи: „Колеги на проф. д.ф.н. Владко Мурдаров: доц. д-р М. Кърпачева, доц. д-р К. Викторова, доц. д-р Т. Александрова, доц. д-р К. Чаралозова, доц. д-р Р. Станчева, гл. ас. д-р М. Томов, гл. ас. Н. Паскалев, А. Манолева, Н. Маринова“. Всички те са специалисти от Института по български език към БАН.

"Площад Славейков"