Там, където сепаратизмът отслабва държавата

Гласуването за местен Парламент в Каталуня даде логични резултати. Които на практика повтарят тези от референдума. Изводът е, че каквото и да правят отсега нататък в Мадрид, в Барселона няма да се примирят с друго бъдеще, освен на независима държава. Но в момента и кралското семейство, и дясноцентриският кабинет на Мариано Рахой просто спасяват честта на короната и управляващите партии. И отлагат неминуемата развръзка. Без обаче да са в състояние в перспектива да я избегнат.

Трябва веднага да се отбележи, че навремето създаването на Партия «Сюдаданос» (граждани), ръководена от етническия каталонец Алберт Ривера, се оказа изключително печеливш ход, от страна на политическия елит в Мадрид. Харизматичният млад партиен лидер и най-вече неговата подопечна знойна красавица Инес Аримадас почти напълно заеха опразнената ниша в каталонското политическо пространство. Логично беше Народната партия да я опразни, след като доминираното от нея коалиционно правителство се компрометира с кървавите репресии срещу искащите независимост местни жители. Макар че, както стана ясно, те са малко повече от половината от имащите право на глас. Юнионистите засега остават сериозна политическа сила. Този път, вместо за Народната партия, те гласуваха за «Сюдаданос».

Левите на практика изцяло подкрепиха независимостта. Това обяснява и много слабия резултат на Испанската социалистическа работническа партия и стоящите по-наляво от нея партии и коалиции. За сметка на местните левичари. Евродепутатката от испанската Обединена Левица Майте Мола се опита да постави на преден план острите социални проблеми и противоречия в испанското общество, измествайки националните на втори план. Но както стана ясно за втори път в течение на 3 месеца, подобни гледни точки са много далеч от испанската реалност: почти е сигурно, че левите и десни републиканци в Каталуня ще се обединят и ще подновят процеса на отделяне от Кралството и създаване на нова, независима държава. Естествено, много ще разчитат и на подкрепата на имигрантите от Магреба, които щедро приемат. Без да си дават сметка, че те за в бъдеще ще се окажат нож с две остриета за страната. Защото са носители на конфликтен потенциал. Техният ислямистки екстремизъм, както видяхме, логично прераства в тероризъм.

Независимата, изолирана от ЕС Каталуня няма да има достатъчно силови потенциал, за да се справи с терористичната заплаха и с цялостния натиск на арбското мюсюлманско население. То ще увеличава бързо числеността си: както чрез възпроизводство, така и с наплив на мигранти.

Доказателство са неотдавнашните ислямистки атентати на централната столична артерия «Ла Рамбла» и в околностите на Барселона. Те свариха местните и централни сили за сигурност неподготвени. Макар че случилото се в Мадрид и околностите му през 2004г. трябваше да служи за урок и на двете столици – централната и регионалната. Урокът е пренебрегнат.

От Ислямска държава са избрали именно Барселона и Каталуня неслучайно: автономната област (бъдеща независима държава) и нейната столица се превърнаха в символ на европейския туризъм. А според разбиранията на ислямистите - на греха. Барселона е европейската столица на хедонизма, с претенции за световна. Точно това я направи цел №1 за ислямистите. Атентатите, рано или късно, трябваше да се случат. В пълно съответствие с доктрината на салафизма за пълно отрицание на земните удоволствия, които не са угодни на Аллах. В името на задгробния живот, правоверните трябва да ликвидират колкото се може повече неверници, за да заслужат ислямския рай. И разбира се, да загинат в бой. За тях няма значение дали ще изпълнят мисията си в Кралство Испания, Република Каталуня, или в друга държава.

На предпоследните парламентарни избори там голям успех постигнаха местните леви партии. Включително местната организация на «Подемос» и сепаратистки настроените крайно леви републиканци. На фона на победата на десните центристи в Испания като цяло и на крайния им успех да създадат правителство, «каталонският въпрос» придоби нова острота и засили напрежението между Мадрид и Барселона, още в навечерието на отминалия референдум за независимост. То нарасна и по време на току-що проведеното гласуване за местен Парламент. Определен принос за това има крайно-лявата барселонска кметица Ада Колау – твърд опозиционер на управляващите в испанската столица (лидер на Движението на измамените вложители). С цел да увеличи числеността на противниците на унитарната испанска държава, тя (в съгласие с двамата лидери на автономията – бившия Артур Мас и следващия Карлес Пучдемон, намиращ се в изгнание) засели и даде гражданство на много имигранти от Магреба. Въведе изучаването на арабски език в училищата, разположени в имигрантските квартали. В резултат, етническата дребна криминална престъпност нарасна скокообразно.

На пресконференция, след атентатите, кметицата обяви мерките, предприети от кметството, в сътрудничество с испанската полиция и Националната Гвардия, за превенция на тероризма. Тя смята да постави полицаи на всички места в подопечния й град, които според нея и нейните експерти по антитероризъм, могат да бъдат уязвими за следващите джихадистки атаки. На този етап обаче това е невъзможно. Най-вече, поради напрежението, възникнало между централните и местните органи на реда (мосос де ескуадра), по време на референдум за независимост. Те влязоха в стълкновения, в дните след гласуването и не е ясно как биха могли да работят заедно. А и едва ли в близко бъдеще засилено полицейско присъствие по гарите, спирките, централните улици и площади, ключовите туристически обекти ще може да спре джихадистите-самоубийци.

Това, което се кани да прави крайно-лявата кметица, у нас се нарича «след дъжд качулка». Ние виждаме, че терористите-самоубийци никога не удрят на едно и също място: ако разгледаме предните атентати в Испания, ще видим, че те бяха в столицата Мадрид и нейните околности. Следващият път, атаката може да бъде във Валенсия, Севиля, Сарагоса, или друг голям град, който привлича като магнит туристите от цял свят и дава възможност за съчетаване на полезното с приятното: запознаване с богатата испанска история и магнетична култура, плюс пълно разпускане: отдаване на чисто човешките слабости. Които толкова дразнят ислямистите.

Следва на стр. 2

---

От стр. 1

Именно Ада Колау лансира идеята за превръщане на Барселона в разпределителен център на имигрантите от Магреба, оставяйки голяма част на постоянно местожителство. Реализираните атентати са послание и към нея лично, и към каталонската левица, и към испанската десница: «каквото и да правите, ще ви избиваме и ислямизираме, в името на Аллах и ще върнем Иберийския Полуостров обратно в Дар Ал Ислям – държавата на исляма». В която няма туризъм, плаж, секс, испанско вино. Тоест, ще бъдат ликвидирани докрай последствията от Реконкистата, довела до освобождението на местните католически народи от 800-годишното арабско робство. Трябва да се знае, че салафитите никога не са се отказвали от реванш и възстановяване на Арабския Халифат, в границите на най-голямото му разширение през първата половина на 8 век. Тогава, през 732г. Карл Мартел нанася решително поражение на арабите при Поатие, а 10 г. по-рано, нашият хан Тервел прави същото пред стените на Цариград. Така устремът на армията на Халифата е спрян. За да бъде повторен след векове, първо от татарите, после от турците. Целта, както вече посочихме, е една – Дар Ал Ислям.

Именно тези внушения наблюдаваме и във видео-обръщението, заснето и разпространено от ИД. В него испаноезични джихадисти (видимо, от контингента на «бедните и нещастни бежанци», намерили убежище в Испания преди голямата имигрантска вълна) заплашват да продължат с атаките на испанска територия, ако кралството веднага не изтегли армията си от антитерористичната коалиция в Сирия и Ирак. Напомнят за хилядите загинали мюсюлмани от Близкия Изток и Северна Африка, по време на «кръстоносния поход», предприет от Запада и Русия срещу исляма. Атаките срещу цивилни са обяснени с по-голямата болка, която ще причинят на обществото. И ги оправдават така: «В дома на кръстоносците няма невинни!»

В момента, ИД става все по-голяма заплаха, поради военните победи на антитерористичната коалиция в Сирия и Ирак, принудила ислямистките фанатици да се върнат в страните, в които живеят постоянно. В това число и европейските и постсъветските. Това означава, че стратезите на ислямския тероризъм няма да имат никакви проблеми с набора на екзекутори-самоубийци за акции в цивилизования свят. Особено в Испания, където се живеят над 800 000 мароканци.
Провалът на испанските специални служби изглежда по-голям, защото именно те най-дълго време се бориха с баската терористична организация ЕТА – и «Червените Бригади» в Италия, и Фракция «Червена Армия» в Германия, и «Аксион Директ» във Франция, и ИРА (редовни и извънредни) във Великобритания прекратиха доста по-рано терористичната дейност. По тази причина, именно в испанското разузнаване и контраразузнаване все още има обстреляни офицери – в другите големи европейски страни те са вече пенсионери. Вярно е, че точно испанските специални служби понесоха най-тежкия удар, по време на войната в Ирак – 7 техни висши разузнавачи загинаха едновременно и ги обезглавиха за доста дълъг период от време.

ЕТА притежава и «Наръчник на терориста», с автор Рикардо Гарсия Дамборенеа (преведен на български език и издаден от автора на тези редове през 1996 г., заедно с книгата му «Мистика и тероризъм: кървавата смес на «Сендеро Луминосо»). В него са налице интересни аксиоми:

«Можеш да презираш чуждия живот, но трябва винаги да имаш оправдание за действията си».

«Макар ефикасността на насилието да не зависи от броя на неговите извършители, самотният терорист е безполезен терорист».

«Разрешено е да се убива само в името на висша цел. Необходимо е колкото се може по-рано да оповестиш в името на каква висша идея ще проливаш чужда кръв».

«Като прилагаме закона за концентрация на силите, атакуваме точно определена, конкретна и предварително проучена цел. В момента на нападението сме повече, по-силни от неприятеля».

«Въпросът не е да убиваш много, а да бъдеш забелязан от мнозина. Убийство, което не е разгласено публично, е безполезно усилие».

«Елементарен принцип на тероризма е да се напада врага откъм най-слабата му страна».

«Демонстрирай сила и безнаказаност. Задачата ти е да събудиш омраза в обществото».

Въпреки че този наръчник отдавна е изучен и проверен от испанските специални служби, те не могат да осигурят спокойствието и сигурността на гражданите: преди беше ЕТА, сега - ИД. Не могат, явно защото добре го е изучил и проверил и имамът на каталонския град Рипол Абделбаки Ес Сати (от марокански произход), сочен от спецслужбите за главен вдъхновител и организатор на атентатите. Въпреки, че докато е бил в затвора (излязъл е през януари 2012г.), испанските антитерористи не са забелязали краен ислямски радикализъм в думите и поведението му, явно че той отдавна и дискретно се е готвил за самоубийствените атаки. Освобождението му е един от многото пропуски на местните силови държавни органи.

Оказва се, че негов духовен наставник е барселонският ислямист от марокански произход Мохамед Мрабет. Според разкрития на мадридския вестник АВС, двамата са били следени дълго време и подведени под отговорност от световно известния испански съдия Балтасар Гарсон. Върховният съд обаче ги е освободил, «поради незаконно подслушване на телефони и показания, дадени под натиск»! Всъщност, това се е случило, след натиск на барселонските «правозащитници» срещу мадридските магистрати. Официален защитник на ислямистите в това дело е бил сегашният четвърти (в йерархията) заместник на Ада Колау – Жауме Асенс!

Следва на стр. 3

---

От стр. 2

Ако се докаже връзката на каталонските леви републиканци – индепендисти с мароканските ислямисти, първите ще изчезнат от политическата сцена, а Каталуня ще остане в Испания.

Въпреки гибелта на Ес Сати, по време на случайния взрив в град Алканар, в дома, където са били приготвяни експлозивите, атентатите ще продължат. И няма да се ограничат само по каталунското и испанското средиземноморско крайбрежие. Могат да се прехвърлят и по френското (4 дни преди акцията, терористите са били в Париж), италианското, гръцкото, португалското и не дай Боже, по нашето. Между другото, в спецслужбите във Варна отдавна има данни за кувейтска фирма, която изкупува десетки декари по нашето Черноморие, най-вече около град Бяла. Никой не знае колко от бежанците у нас са потенциални терористи.

Общото между атентатите във и около Барселона и във финландското пристанище Турку е в организацията-подбудител – ИД и във физическите извършители – мароканци. Това е така, въпреки, че един от тях е жител на Каталуня, друг е от френската Марсилия, трети – от испанския анклав (докога ли?) Мелиля на мароканския бряг. Подобно нападение беше извършено и в самата Марсилия. Френските власти отказват да го квалифицират като атентат и да посочат произхода на извършителите. За да предпазят френското пристанище от стълкновения между имигрантите от Магреба и привържениците на «Националния Фронт».

Защо толкова много мароканци преодоляха Средиземно Море, с цел да станат «испанци»?

Преди световната икономическа криза, Испания беше една от най-бързо развиващите се големи европейски държави, остро нуждаеща се от работна ръка, предимно в сферата на строителството и хигиената, за да отговори на потребностите от развитието на туризма и изграждането на нови производствени мощности. Затова започна привличането на трудови мигранти, най-вече от близкия в културно отношение район на Латинска Америка и географско – Магреба. Мароканците попълниха криминалния контингент, който набъбна значително: според статистиката, Мадрид и Барселона са в десятката на най-опасните градове в света.

Това е така, защото имигрантите не знаят езика, нямат нужното образование, не споделят ценностната система на домакините си. И добре разбират, че нямат никакви шансове да стигнат тяхното жизнено равнище по законен път. Така се отприщват техните отрицателни психологически характеристики: завист, мъст, фанатизъм, презрение към своя и чуждия живот.

Испанската полиция няма достатъчно правомощия да репресира престъпниците-имигранти, макар да ги наблюдава внимателно. Това е типичен недостатък на европейския правов ред.

В много случаи, след като извършат престъпления, те биват освобождавани, или се отървават с леки присъди. В случая, проблемът не е толкова в корупцията (както в страните от бившия СССР и Източна Европа), колкото в несъвършенствата на испанското и европейското право, неподготвени за справяне с цели религиозно-етнически общности, поставящи своите морално-етични норми и традиционния си начин на живот над върховенството на закона. В резултат, в Испания на много места са оформени паразитни марокански гета, живеещи от криминална дейност и социални помощи (поради многочислените деца в семействата). Испанците в момента са безсилни да се справят с източването на социалната им система от тази етно-религиозна група. Типичен е случаят в град Алхесирас, на южното крайбрежие на Средиземно море: там живеят разнообразни имигрантски общности. И дори литовците си изкарват хляба с тежък труд, въпреки непривичния за тях горещ климат, близък до сахарския. Единствено мароканската общност мързелува и разчита на социалните помощи. Получаването им не стимулира прекратяването на престъпната и терористичната дейност. Резултатът е налице.

В курорта Марбеля мароканската улична престъпност се е превърнала в бич за развитието на местния туризъм. Наглите грабежи се извършват пред очите на бездействащите полицаи. Подобно е положението и в другите испански средиземноморски курорти, разположени в близост до мароканския бряг. Особено тежко е положението в двата анклава Сеута и Мелиля.

Не е ясно докога испанците ще търпят предизвикателствата от страна на мароканските престъпници. Очевидно не задълго – напоследък са налице прояви на крайно-десните. Има атакувани джамии, скандирани обидни за исляма лозунги, отправяни смъртни заплахи.

Разбира се, че местните крайно-леви и либерални активисти надават отчаян вой за помощ и толерантност спрямо имигрантите, твърдейки, че не всички са терористи и не може заради проявите на отделни представители на една етно-религиозна общност да се обобщават изводи за нея като цяло. Но испанците вече все по-малко ги слушат. И все по-често им демонстрират презрението си. Едва ли в бъдеще в Испания е възможно повторението на ситуацията от пролетта на 2004г.: тогава серията атентати в Мадрид и околностите обърнаха резултатите от парламентарните избори: Народната Партия загуби и министър-председател стана Хосе-Луис Родригес Сапатеро – социалистът, който изтегли испанския контингент от Ирак и сега се опитва да спаси Венецуела от гражданска война (както виждаме, все по-безуспешно). Той обаче не се справи с жестоката икономическа криза и трябваше да отстъпи мястото си на Мариано Рахой.

Тенденцията не е трудно да се предвиди: поява на нещо като Националния Фронт в съседна Франция, с възможност за бързо привличане на последователи. Това означава отмиране на традиционните и нови леви партии и «затягане на коланите» за криминално-паразитните общности, за сметка на увеличаване благосъстоянието на работещите и въвеждане на ред.
Испания в момента се управлява от дясно-центристка коалиция, опитваща се да съхрани териториалната цялост на страната.

Това вече изглежда невъзможно. След каталонците, със сигурност ще се надигнат и баските. И може би галисийците и валенсианците. Първите напредват в икономиката, вторите живеят добре от туризма (и говорят каталонски диалект). И е логично да искат да се отърват от по-слабите икономически испански райони. Следващите предизвикателства пред новите държави на Иберийския Полуостров сигурно ще бъдат справянето с ислямисткия екстремизъм и тероризъм, социалния паразитизъм и битовата престъпност. Разрешаването на въпросите не предвещава връщане на левицата на власт.

Оставането в опозиция на Испанската Социалистическа Работническа Партия (ИСРП) и на лявата партия «Подемос», оставката и напускането на Кортесите на бившия председател на ИСРП Педро Санчес (безуспешно опитал се да дръпне партията още по-наляво) се вписа в общата тенденция на спад на влиянието на крайно-левите в света като цяло и конкретно в Ибероамерика. Двукратното провеждане на парламентарни избори в рамките на половин година утвърди на власт двете дясно-центристки партии – Народната и «Сюдаданос». Сега «Сюдаданос» натрупа още повече авторитет пред обществото, за сметка на Народната Партия.

Атентати в Барселона и резултатите от двете гласувания в Каталония могат да доведат до два вида последствия: засилване на крайно-десните тенденции в състава на управляващата коалиция; поява на испански вариант на френския Национален Фронт. Това означава още и възкръсване и реабилитация на франкизма. Който, всъщност, никога не е отмирал напълно.

П.С: За голяма част от читателите франкизмът е тъждествен на фашизма и нацизма. Те обаче не са наясно колко много евреи са спасили испанските дипломати през Втората световна война, в цяла Европа и конкретно в България.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//analizi-i-komentari/tam-kadeto-separatizmat-otslabva-darzhavata-671931.html

Свързани новини: