Бъдещите господари на ЕС (визира се европредседателството ни – б. р.) не искат да оставят нищо на случайността. 3000 камери за наблюдение осветляват почти всяко кътче на българската столица София. Дупките по улиците, водещи към летището, са запълнени. Конските и магарешките каруци трябва да изчезнат от градския облик. Дори Националният дворец на културата, превърнал се отдавна в бункер развалина, беше своевременно модернизиран срещу 22,5 милиона евро. Но по този грандиозен проект се забелязва не само волята на правителството да лъсне страната, а и големия проблем на България: корупцията. Прокуратурата заведе следствие срещу бившия директор на двореца (НДК – б.р.) заради подозрение в злоупотреба с държавни средства.

От периферията на европейското внимание за шест месеца България ще е  в неговия център. Единадесет години след присъединяването си към ЕС от 1 януари 2018 г. страната поема председателството на ЕС. Най-бедната държава в кризисния съюз на благоденствието в Европа очаква премиерата си с нервно напрежение. Не само дясно-националното правителство в София, но и много граждани на балканската държава се надяват европредседателството да доведе до подобряване на имиджа й като най-бедната страна в Европа.

"Гардиън": Корупционен облак виси над България, която поема европредседателството

За тази цел правителството не разпореди единствено да се запълнят дупките по улиците, а се амбицира „чрез консенсус, конкуренция и кохезия да допринесе в ЕС за сигурност, стабилност и солидарност”. Така е посочено в посланието по повод европредседателството. Шестте месеца ще са под мотото „Съединението прави силата”.
За самата България досега единство означаваше да не се противопоставя на големите и определящи страни в ЕС. След присъединяването си към ЕС преди 11 години страната полага усилия за хармония с Брюксел и преди всичко с Берлин. По данни на Евробарометър 57 на сто от българите се доверяват на ЕС – след Литва най-голям процент сред 28-е държави членки н съюза.

При това равносметката не е еднозначна. България е в дъното на почти всички статистики. Дори впечатляващ ръст на икономиката от близо 3 на сто, безработица под 6% и задлъжнялост на държавата под 30 процента не успяха да предотвратят масовата емиграция от България. През изминалите 25 години страната загуби една пета от населението си. От бедност са застрашени предимно  възрастните, които останаха. Със средни пенсии от 170 евро на месец пенсионер дори в България трудно свързва двата края.

От друга страна в София, но и в други големи градове, като Пловдив, Бургас или Варна жизненият стандарт през изминалото десетилетие чувствително се повиши.

Отдавна не само IT браншът откри България като страна на висококвалифицирана, но и евтина работна ръка. Нови магистрали, пристанища и метролинии свидетелстват за постигнат напредък с помощта на ЕС. Но мнозина българи се терзаят от чувството, че в сравнение с други държави страната им е използвала по-лошо шансовете от присъединяването си към ЕС.

Двойните стандарти на Европа

Към това се прибавя и впечатлението на мнозина българи, че понякога по-богатите държави се отнасят към тях като мащеха. Така например на страната се отказва мечтания прием в Шенгенско пространство. При това с помощта на „Фронтекс” успя да затвори плътно външната граница на ЕС. Въпреки, че са изпълнени техническите изисквания и Брюксел да се застъпва за прием в Шенген, все още резерви продължават да имат най-вече Холандия, но също и Германия – заради подозираните в корупция български граничари, което подхранва опасенията на западни европейски партньори от ЕС за „омекване” на външната граница.

Подобен отказ окриля онези сили в страната, които лобират за русофилски курс. Към тях се числят рзлични популисти, но и социалистите. Никой обаче не поставя сериозно под въпрос членството в ЕС и НАТО. Очебийно е, че без тези два съюза положението на страната би било по-лошо. Така България охотно играе ролята на надежден партньор на Балканите, който не създава трудности.

От една страна България иска да се застъпи за разширяването на ЕС в Западните Балкани. През следващата половин година правителството иска  да постигне и сближаване на гледните точки по бежанската политика.

Далеч преди през 2015 г. Унгария да издигне ограда по границата със Сърбия и Хърватия, през 2013 г. България започна строежа на ограда на браздата с Турция. Бежнци, които въпреки това успяват да достигнат до балканската страна, често се оплакват, че са били бити и ограбвани от полицаи. Още по-страховити са десни екстремисти – частни милиции, които тръгват на лов за нежелани мигранти в пограничните райони.

Когато не знаеш накъде си тръгнал

Десните екстремисти са проблем и за премиера Бойко Борисов. В крайна сметка той е принуден да управлява с тях.

Но това, което най-много вреди на България, са корупцията и слабата  правовата държава. Според публикувано през 2016 г. изследване на Европарламента корупцията струва на страната 15 на сто годишно от БВП. Олигархията и бизнес интереси държат здраво в примка политиката и правосъдието. Докато в съседна Румъния престъпили закона политици се изправят на подсъдимата скамейка, корумпирани, облечени във власт в България все още не се боят от санкции. И без това до голяма степен са извадени зъбите на медиите като система за ранно предупреждение и четвърта власт.

Според индекса за свобода на пресата на Репортери без граница от приема на България през 2007 г. в ЕС страната е изпаднала от 51-во на 109-о място.

Приетият набързо преди Коледа антикорупционен закон не вдъхва доверие дори на държавното ръководство. И поради липса на законова гаранция за анонимност на свидетели вицепрезидентката Илияна Йотова окачестви закона като неефективен: „Той беше приет, само за да можем да кажем, че в началото на европредседателството ни имаме антикорупционен закон.”

-----

* Томас Розер е кореспондент за Балканите с бюро в Белград на реномирания германски седмичник за политика „Ди Цайт”, откъдето препечатваме анализа му с незначителни съкращения. Подзаглавието и преводът са на Клуб Z.