Изпържиха я, сготвиха я, свариха я

 

 

Демокрацията, разбира се, изпържиха и свариха. И свободата на медиите, тоест на мисълта и словото, като една от най-забележителните нейни достойнства.

Свариха ги като жаби. Бавно. Неусетно. Така че самите да не разберат, че са сварени.

Помни ли някой как се почна? Не, не как започна медийната свобода. Тя започна с възторзите около първите броеве на вестник „Демокрация“. Помни ли някой как започна варенето на жабите? То пък започна със закриването на вестник „Демокрация“. И о, чудо на българския психотично-когнитивен резонанс – възторзите около закриването на „Демокрация“ изравниха тези при откриването му. „Няма място за партийна преса в днешното наше свободно демократично общество“ – ликуваха, тръбяха и празнуваха журналистите от частните медии. А също така и от националните БНР и БНТ – зер бяха дошли социалистите на власт. Можеше още навремето, при тези възторзи, денят на закриването на „Демокрация“ да бъде обявен за празник на българската журналистика. И не само блъсковите блъскачи ликуваха (новите не помнят и не знаят за блъсковите издания, нека припомним – те бяха предшественик и образец за днешната жълто-лайняна помия на Туловището. Радваха се, макар и под сурдинка, и така наречените демократични медии. Като Свободна Европа и Дойче Веле например, които излъчваха предавания по същия злободневен тогава въпрос: „Има ли място партийната преса в нашето съвременно свободно демократично общество” с подразбиращия се отговор: „Ами няма, ка щяло да има.“

„Ка щяло да има…“

Сбъдна се мечтата на идиота. Всичките медии днес са надпартийни. Жълто-кафяво-лайняни. И една червена „Дума” за разнообразие.

Остана от ония времена и недоизяснена загадка. Лекотата и охотата, едва ли не, с която Костов и водачите на СДС се отказаха от „Демокрация“. Да, вестникът беше губещ, но можеше да се запази в един или друг вид с неизбежното стягане на коланите. И още един мътен въпрос. Поради каква неведома причина Костов отказваше да съдейства за създаването на демократични медии. Нито пък снизходяваше да им помага по какъвто и да било начин?

„Това не би било съвсем по правилата, даже никак не би било по тях”, вероятно биха помислили някои. По-добре да не си го мислите това, бих ги посъветвал. Много по-вероятно обяснение е присъщата на мнозина седесарски и десебарски водачи глупост. За какво им е да помагат да демократични медии или да създават такива – нали те и без това имат възможност да се изказват и да се изявяват по другите. Без да съобразят, че техните „фундаментално-исторически” изказвания неизменно биват заливани с купища опровержения, клевети и лъжи.

Но да се върнем към варенето на жабоците. Сварени бяха и ония демократични медии, които злорадстваха при закриването на „Демокрация“.

Радио Свободна Европа например се спомина скоро след „Демокрация“. Дойче Веле, което се преобрази на сайт, сега диша, или по-скоро издиша на изкуствено дишане. И всеки може да прибави към списъка още радиа, вестници и дори телевизии. И най-вече журналисти. Получи се като при оная притча, дето „не защитих другите, когато ги прибираха един по един, а като дойдоха и мен да приберат, нямаше кой да ме защити“.

Някой случайно да си спомня за малкия, но достоен вестник „Анти”? Някой да му помогна се нещо? Някой да го защити?

Не, разбира се. Демократичната общност се обзаведе с друг един медиен представител. Един такъв заможен, изискан, умен, красив, млад, не особено надарен, ограничен, скучен и много, много високомерен.

Сегашните властници са на път да сварят и него. Може и да не успеят, но е по-вероятно да успеят. Не бива обаче неговата ограниченост и високомерие да бъдат причина за злорадството, познато от времената на „Демокрация”. По бива да бъдат осмислени и осъзнати причините за сваряването на жабите. За последствията. И за възможните противодействия.

Ето част от причините.

Първо. То си е като някаква насмешка на съдбата. Изчанчена справедливост. „Опутачването“, като нашенски вид путинизация, стана възможно, защото преходът бе обявен за провален, а приватизацията за „криминална”. Обявен бе от бившите комунисти и от бившите демократи, сега герберисти. А донякъде и от тези, които станаха жертва на същата тази лъжа.

Ами добре прави властта, че ги преследва тези гадове, дето окрадоха България, мъдрословят широките простонародни маси. Кои точно са „гадовете”, които са „окрали България”, ще решават Борисов, Цацаров и Туловището. И БСП като част от олигархията. Не случайно БСП няма нищо против да бъдат преследвани онези, които се обявяват против олигархичното управление.

Втора причина. Разпадът на демократичната общност. Тя се разпадна включително и заради това, че част от нея, ако не и по-голямата част, оказа се, никак не е демократична. Или е демократична само в рамките на предложените или непредложени от властта облаги. Защо ли всички онези политици, политолози, социолози, общественици и всякакви, които обявяваха свободата на словото за едно от най-важните достижения на човечеството, днес си траят? Ниски, сгушени, сгърчени, жалки. Поради най-нашенската си причина. Кьоравото. Присламчиха се към ГЕРБ. Рахатясват под сянката на Туловището. С едно трогателно обяснение – „ма иначе ще дойдат на власт бившите комунисти“. Миличките! Демек, нека си властва олигархията, нека се путинизира и опутачва България, майната й на свободата, важното е бившите комунисти да не дойдат пак власт. Сякаш сега не са си. Под прикритие или без.

Трета причина. Изсмуканите, изчерпани и пропилени от некадърници обществени пориви.

Четвърта причина. Провалът на партиите, които биваше да представляват демократичната общност, но които останаха извън парламента. Провал, за който са виновни всички обявили се за водачи, но най-вече и преди всичко Христо Иванов. Ама никога ли пък, за миг поне, няма да му цъкне в главата на това момче каква огромна грешка направи, като отказа да си се съюзи с ДСБ. Нейсе…

Така че – помощ и подкрепа за преследваните от властта медии – отникъде. (Чудно нещо – най-смело против това преследване след Евгений Дайнов се изказа Татяна Дончева.) Дайнов, който запроклетисва всички, останали безразлични към преследването на прокопиевите медии. Късно е за проклетисване обаче. Безсмислено е. Опутачването е неизбежно. „Затъване в блатото” – това ще са новите думите за новата 1918 година. А и за годините след нея. Така е при блатата на сварените жаби – трудно се разблатясват.

Но ако трябва непременно сега по Коледа да се вглеждаме с някаква си надеждица за бъдещето, хайде да го направим.

Може пък да е за добро малко вероятното затриване на тия медии.

Те бяха стайни, изкуствени цветя. И медиите на Прокопиев и новите уж демократични партии бяха изкуствени. Торени и напоявани с изкуствени, незаработени и незаслужени средства и приходи.

Ами на Прокопиев дали пари разни му фондации и той си прави вестници. А защо на него? Защото е изключително кадърен? Защото е беден и трябва да му се помогне? Глупости. Човекът си има връзки с българските представители на чуждите чичковци-паричковци и си се урежда. Познато, нали? От едни други времена.

И това е една от причините за липса на влиятелни демократични медии. Самооблащаването и високомерието на ония с връзките. Които от „Америка за България” например си направиха „Америка за Прокопиев“. Които с парите на „Отворено общество” например си направиха затворено общество. Затворени общества от избраници станаха представители на дясното и на съпротивата срещу олигархията. Готини, красиви, умни, изискани, чуузън онс, няма значение, че не вършат работа и не постигат целите си, нашта маса поздравява вашта маса, наздраве на компанията. Малката олигархийка срещу голямата. Дали пък не е прав чичко Тръмп със заканите да спре тия грешни пари?

А това е и причината да не могат да бъдат излъчени истински, обаятелни, вдъхновяващи водачи. На ХИ дали пари, той има възможност да си прави партия, той си я прави. Ама че не го бива, че тук се залага на грешен човек, това няма значение. Впрочем има, оказа се. Съдбоносно значение даже. Защото „мандалото хлопна”, както казала мераклията игумен от вица. Какъв ти там дългосрочен проект, каква гора, какви пет лева…

Но може пък като се затрият изкуствените политически и медийни образувания, да се появят нови, жизнени, устойчиви и истински. Ще трябва всичко да се започне отначало. Ще отнеме време разбира се, търпение и усилия. Един мандат време най-малко. А сегашните по-добре да не се пречкат, а да помагат с каквото могат. С опита си от провалите си например.

 

Прочети цялата новина http://www.transmedia.bg/2017/12/29/%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d1%8f-%d1%81%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d1%8f-%d1%81%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d1%8f/

Свързани новини: