Има ли отново опит някой да крие от комисията по досиетата документи, които по закон трябва да бъдат в централизирания архив на комисията и оригиналите да са нейно разположение, за да може да си върши работата?

Повече от 10 години след като комисията по досиетата заработи, опитът на други институции да не предават папки за периода 1944-1991 продължават. И ако досега такива действия в годините си позволяваха предимно служби като държавното разузнаване и "Военна информация" с оправдание как разкриването на досиетата на Държавна сигурност можело да застраши националната сигурност (твърдение, оборвано многократно от фактите - б.а.), сега комисията по досиетата не може да си вземе папките от Агенция "Архиви" - в частност от Централния военен архив, който се намира във Велико Търново. 

В последния си редовен доклад до Народното събрание за дейността на комисията по досиетата в периода 20 юли-20 декември 2017 г. пише, че със свое решение комисията е сезирала главния прокурор за неизпълнение на закона от страна на председателя на Държавна агенция "Архиви", изразяващо се в "категоричен отказ да предаде архивни единици, които следва да се съхраняват в Централизирания архив на комисията".

И в доклада на комисията по досиетата за първото полугодие на 2017 г. фигурира проблемът с отказа на агенция "Архиви" да си предаде документите в съответствие с действащия закон. Но реакция откъдето и да е - Министерски съвет или комисията по вътрешна сигурност в Народното събрание, при която постъпват докладите, няма. През 2016 г. комисията по досиетата и агенция "Архиви" са уточнили и график за предаването на папките в архива на  ДС, но това така и не се случва. 

Според закона за досиетата, държавният архив и всички негови подразделения са сред институциите, длъжни да предадат документите си на комисията по досиетата. Всички институции с това задължение трябваше да са подготвили за предаване папките си в срок от 8 месеца след влизането в сила на специалния закон за досиетата. Той бе приет в края на вече далечната 2006 г.

Председателят на агенция "Архиви" се назначава от министър-председателя. В момента начело е доц. д-р Михаил Груев, назначен през пролетта на 2015 г. от премиера Бойко Борисов. Работата на агенцията пък понастоящем е под надзора на вицепремиера от ВМРО Красимир Каракачанов (един от политиците, обявен като агент на бившите комунистически служби от комисията по досиетата - б.а.). Любопитно е, че заместник на Груев е Румен Борисов - назначен по време на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Самият той дълги години бе член на комисията по досиетата.

Според източници на Клуб Z, от агенция "Архиви" преди време са искали от юристите на Министерския съвет да им кажат дали трябва да изпълнят закона за досиетата. Отговорът е бил положителен - трябва. Но това не се случва. Пред Клуб Z Михаил Груев призна част от мотивите си:

"Имаме технически проблем с изпълнението - става дума за разшиване на дела, това е огромна работа. И второ - спряхме процеса, защото не е ясна съдбата на самата комисия по досиетата. Ако след някой месец тази документация се върне при нас - работата по предаването й ще се обезсмисли", заяви Груев. 

Самият той призна, че причина да не се изпълнява законът е реплика от вицепремиера Каракачанов, който в края на септември 2017 г. обяви как "комисията по досиетата е ненужна" и трябва да бъзе закрита. Пак Каракачанов обясни тогава, че архивите на ДС трябва да отидат в държавния архив. 

Подобни твърдения до момента са се чували само от БСП, които, за разлика от Каракачанов, са в опозиция на кабинета "Борисов 3". А самото управление, начело с премиера Борисов, твърди, че е прозападно. До момента последователен защитник на работата на комисията по досиетата от ГЕРБ е бил най-вече Цветан Цветанов. 

Попитан защо е спряно решение за изпълнение на действащия закон само на база на подхвърлени в публичното пространство идеи за промени в този закон, които обаче не са факт - тоест няма дори написан законопроект, камо ли нещо по-сериозно, Груев изтъкна още един аргумент. По думите му агенцията, която оглавява, не предавала документите и защото мандатът на членовете на комисията по досиетата е изтекъл. По закон обаче органът продължава да действа легитимно, докато не бъде избран нов състав на комисията по досиетата. А това е работа на Народното събрание. 

Аргументът за закриване на комисията по досиетата, че вече си била свършила работата по разкриване на документите на Държавна сигурност, също не издържа на проверката на фактите. Все още има институции, които не предават пълния списък на кадрите си, които подлежат на проверка за агентурно милано. Преди всеки вид избори комисията има задължение по закон за проверява кандидатите - за депутати, кметове, общински съветници, президент и вицепрезидент, евродепутати. Проверява се по закон и всеки състав на Министерския съвет - тоест всички назначения в изпълнителната власт. Неотдавна с промени в закона бе разширен и обхватът на хората, занимаващи се с публична дейност, които подлежат на проверка за досие от ДС - например в медиите, учебните заведения и т.н. Освен това вече на изследване за принадлежност към комунистическия репресивен апарат подлежат и управтелни и надзорни органи на държавни и общински предприятия, прокуристи, на участници в приватизацията, на спорни организации и т.н. 

Неотдавна в интервю за БНР председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов пък припомни, че начинът на съхранение и унищожаване на документи в агенция "Държавен архив" е съвсем различен от този в специализирания архив на комисията по досиетата - тоест председателят на агенция "Архиви" и няколко негови подчинени могат да взимат решения кои документи не е нужно да се пазят и те могат да бъдат унищожени.

Според специалисти това поставя под съмнение изобщо запазването на архивите на бившата Държавна сигурност, ако те бъдат предадени. 

В закона за досиетата има опция, според която "длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 15 000 до 30 000 лв." По казуса с агенция "Архиви" обаче първо на ход е сезираната вече прокуратура, както и Министерският съвет, на чието подчинение е агенцията, неизпълняваща закона за досиетата.