Едно е сигурно. На 3 март 1878 г. в България русофоби не е имало. Вероятно малцина по-добре образовани са имали своите резерви към руската империя, която в много отношения е била по-ретроградна дори от османската. Но дори у тях сигурно е надделявало чувството на признателност. Защо става така, че за по-малко от 10 години след тази дата у нас русофобите стават толкова много, че вземат властта? Защо и до днес един от най-големите политически спорове у нас е именно този?

Не са прави онези, които твърдят, че този спор е от миналото и няма място в съвремието ни. Напротив, това е спор за миналото, настоящето и бъдещето на България и, за добро или лошо, винаги ще бъде актуален. Деленето на „фили” и „фоби” вероятно е анахронизъм. Но свеждането на спора само и единствено до това делене е елементаризиране с цел омаловажаване.

Обстоятелствата, които пораждат този спор, са повече от ясни. Географски България е много близко до Русия, а политически иска да се отдалечи възможно най-много от нея. Дори най-големите русофили едва ли биха искали у нас да управлява режим, подобен на този на Владимир Путин.

Интереси, които не съвпадат

Но да се върнем към генезиса. Защо Иван Вазов през 1878 г. пише „Здраствуйте, братушки”, а през 1916 г. съвсем други стихове:

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

 

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

Това стихотворение не е сред най-добрите поетически творби на Вазов, но е много добра илюстрация за развитието на отношенията между България и Русия.

При един обективен анализ, без да се изпада в крайно русофобство, няма как да не се установи, че България и Русия имат своите интереси. И тези интереси в много случаи не са съвпадали – и в миналото, и в настоящето, а вероятно и в бъдещето. Нещо повече – Русия винаги е била против България, когато сме постигали нашите национални цели, когато сме имали успехи със собствени усилия. Дори още преди 1878 г. Ето някои от най-големите разминавания между България и Русия, при това само маркирани в най-общи щрихи:

Русия не подкрепя самостоятелната българска църква, създадена през 1870 г.

Тя е против Съединението от 1885 г.

Навлизането на румънските войски у нас по време на Междусъюзническата война през 1913 г., когато те стигат до Враждебна, става с руско благоволение.

През Първата световна война руските и българските войски воюват в Добруджа. Тогава казаците са победени от ген. Иван Колев – до скоро потънал в забвение, но все повече получаващ заслужено признание от обществото ни.

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”

С тези думи генералът мотивира своите войници и удържа блестяща победа.

Имперски амбиции

Що се отнася до периода 1944-1989 г., той може да се определи само по един начин: Русия постига вековната си цел да има своя Задунайска губерния максимално близо до заветните Проливи. Актуалният термин по онова време е друг – съветска република, каквато за малко да станем и официално.

По отношение на България Сталин, Хрушчов и Брежнев са просто последователи на Екатерина Велика и Петър I. Такъв е и Владимир Путин, който макар да е президент на Русия, очевидно не желае да се раздели със съветското минало и тъгува за загубеното съветско геополитическо влияние на Москва. За Путин Съветският съюз не е нищо друго освен реализация на имперските амбиции на Русия в най-голяма степен. За него разширяването на ЕС и НАТО на Изток е само и единствено пряк удар върху интересите на Русия. Мнението на народите, които станаха част от това разширяване, няма никакво значение. Те са просто жертва на западното влияние.

Унищожаване на елита

Защо Народният съд у нас е по-жесток от този в Нюрнберг, който съди най-големите нацисти? Едно от възможните обяснения е именно това – Сталин унищожава онзи български елит, който от 1878 до 1944 г. намираше начин да удържа руските аспирации към България. Случайно или не най-отявлените защитници на българската независимост от лапите на „руската мечка” си отиват от този свят след атентати.

Апологетите на русофилството у нас продължават да са изключително силни като обществено присъствие. За мнозина българи все още пренебрегването на националния суверенитет в полза на Русия всъщност е форма на най-висш патриотизъм. Извършеното от комунистическите джелати под диктовката на Сталин през втората половина на 40-те години на XX в. все още дава добри резултати за руските интереси.

В момента отношенията между България и Русия не са добри, това е факт. Но и сега, както и веднага след Освобождението за това не може да бъде винена България. Стремежът ни за самостоятелно политическо развитие е естествен. Докато това не може да се каже за стремежа на Русия да подчини българското развитие на своите интереси. А и в крайна сметка по-големият партньор в един диалог има повече власт и възможности, но и повече отговорности за това как тече този диалог.

Ние оттам идваме

В момента България вече е част от западната цивилизация – нещо, което не се е случвало никога в над 1300-годишната й история. Напъните на някои политици, наричащи себе си незнайно защо националисти, да рекламират Евразия като по-добрия вариант за България от Европа са смешни. Защото ние в Евразия сме били през почти половината от историята си 500 г. османска провинция, 50 години задунайско-съветска губерния република. Всъщност ние оттам идваме. И би трябвало да знаем много добре какво точно означава да си част от това пространство. Нищо друго освен спиране на всякакво обществено развитие, незачитане на елементарни човешки права, ограничаване на каквато и да било свобода. Дори е малко спорно коя от двете империи е по-жестока. Защото в османската империя българите нямали политически права, но имали право на частна собственост, тяхната предприемчивост е била поощрявана и можели да пътуват свободно, където си пожелаят. Напротив, в годините на Съветската империя нямахме нито политически права, нито частна собственост. Предприемчивостта бе мръсна дума, а пътуването по света – забранено от властта. Висши представители на БСП, флагмана на русофилията у нас, често напомнят как преди 1989 г. сме били почти 9 милиона души. Чудно обаче колко българи щяха да останат тук, ако имаха право да напуснат страната.

Гаранция за свобода

Днес за първи път от 1878 г. насам България не е сама в отстояването на своята независимост. Разбира се, и Русия продължава да е активна в претенциите си спрямо бившата си Задунайска губерния. И вероятно съвсем не е случайно, че много често иззад българската криминална олигархия наднича именно Кремъл.

Вярно е, че България и Русия имат много общо помежду си – православие, славянство, кирилица... Онова, което ги разделя обаче, също не е малко. Трудно е да се прогнозира бъдещето, но едно е сигурно – България няма друг избор, освен да бъде сред най-горещите привърженици на ЕС и НАТО. Тези две международни организации, при всичките си недостатъци, са единствената ни гаранция за това да бъдем независими и свободни.

----

Този текст е публикуван в последния брой на списание "Клуб Z" за 2017 г. Още материали от същия автор можете да прочетете ТУК.