Олимпийските игри почти винаги са лоша инвестиция за градовете домакини, които я правят, показва изследване на businessinsider.com. 

Някои спортисти печелят и пазят спомени и отличия за цял живот, други просто се забавляват, трети се разочароват, а има и такива, които са водени от олимпийския принцип за участието.

Игрите са шоу за зрителите, а Международният олимпийски комитет винаги е на печалба - като онази стара приказка за казиното, което никога не губи.

Същото не може обаче да се каже за градовете и страните, приемащи най-големия спортен форум. Чували сме дотегнали клишета, които залягат в кандидатурите на участниците. Че спортните съоръжения ще се използват десетилетия напред, че игрите ще помогнат на много подрастващи да се запалят и да почнат да тренират, че домакините ще спечелят много от туристи и така ще избият парите...

Почти нищо от това не е вярно. Вижте някои числа.

Най-добрият пример е Рио де Жанейро, където през 2016 г. бяха последните летни игри. Две години по-рано бразилските данъкоплатци бяха сериоизно "обрулени" заради световното по футбол, а олимпиадата направо ги довърши.

Планираше се Рио да похарчи 3 милиарда долара за изграждане на арени, хотели, инфраструктура и услуги. Накрая сметката излезе 13 милиарда. Ето нещо, което се случва не само в България - разходите винаги се оказват много по-високи от планираното.

А част от средствата за игрите в града на "кариоките" дойдоха от драстично намаляване на парите за здравеопазване и за полицията. И това в Рио, който и без това е затънал в болести, беднотия и престъпност.

5 месеца след олимпиадата "Маракана" е в разруха и мирише на мухъл (СНИМКИ)

Месеци по-късно спортните съоръжения опустяха, това се отнася и за митичния ст. "Маракана", който бе реконструиран за световното и олимпиадата, но сега изглежда така, сякаш малко повече от година по-рано там не е имало голямо събитие. Развалина. На същия хал са и почти всички останали арени.

Тук е мястото да се развенчае един мит. Че даден град домакин печели от туристи. Това просто не е вярно. Не забравяйте, че олимпийските игри не са световно по футбол, на което се стичат десетки хиляди запалянковци. И харчат много по хотели, заведения, музеи и т.н.

Майкъл Фелпс имаше много фенове, но чак тълпи не са се вдигали от Америка или друго кътче на света, за да го подкрепят на живо. Нито пък ямайци за Юсейн Болт или австрийци за скиора Марсел Киршер.

В кандидатурата на Русия за предишната зимна олимпиада - в Сочи през 2014 г., се посочваше сумата от $12 милиарда като разходи. Накрая всичко излезе 50 млрд. А приходите бяха $53 млн.

Твърди се, че Китай е изключение с летните игри през 2008 г. в Пекин. Страната е вложила $40 млрд. Накрая излязла на плюс със 146 млн. Но и там стадионите и залите тънат в разруха.

Същото не може да се каже за "Торино 2006" през зимата. Италианското правителство въведе лотарийна игра (с търкане на талони), за да подпомогне града. Загубата е в размер на 3,2 млн. А олимпийското градче днес се използва от бежанци. Пак е нещо.

Гърция похарчи 11 милиарда в годините до 2004 г. за лятната спортна одисея на Атина. Няма официална ститистика за това колко е излязла "на червено", но казват, че стойностите са плашещи - за стотици милиони. Арените са пусти и неизползваеми.

Северна Корея - заплаха №1 за олимпиадата. Сега и преди 30 години

Сега наред е Пьончан в Южна Корея. Ще видим там какво ще излезе накрая. А Токио вече на няколко пъти оряза бюджета за 2020 г. Азиатците поне са по-практични и рационални.