12/31/17 07:30
(transmedia.bg)

Евъргрийнът „Скъпи сънародници, братя и сестри!“

 

Като усмивка от старите ленти е Бай Тошовото обръщение „Скъпи сънародници, братя и сестри“. Помнещите по-отдавна добре знаят как нелепо звучаха партийно оцветените му новогодишни речи, в които имаше масто и за КПСС, и са световния пролетариат, и за БКП – най-вече. Звучаха немалко години – от 1971 до 1989. Като цяло тонът им е позитивен, а на 31 декември 1971 г. той съобщава: „Животът стана по-добър“. А обръщението към скъпите сънародници вече е евъргрийн, макар и стилово модифициран.

Но историята на тези приветствия съвсем не започва от Тодор Живков.

Още Княз Александър Батенберг решава да придаде европийски нюанс в посрещането на Новата година. За празника е бил изготвян специален Княжески манифест, четен първоначално от глашатай, а впоследствие отпечатван като афиш. Цар Борис III модифицира идеята и прави новогодишно обръщение на офицерския бал във Военния клуб.

След 1944 г. нацията е посрещала Новата година без пожелания от най-високо ниво. През 1959 обаче проф. Саздо Иванов, ректор на Политехниката, за пръв път прочита новогодишно приветствие в ефир, като за целта е използвано експерименталното телевизионно студио. Година по-късно приветствие към нацията отправя Димитър Ганев, председател на президиума на Народното събрание.

1989 идва с промени, но и със запазване на традицията да се чете новогодишно слово по телевизията. Първият президент (председател) Петър Младенов има възможност само веднъж да се изяви – за новата 1990. След него Желю Желев успява да поздрави българите цели шест пъти. Неговите приветствия ще се запомнят с тъжни констатации за социалната цена на прехода, както и с призива да бъдат осъдени престъпните босове и да се промени сбърканият модел на управление.

Като цяло в президентските приветствия има известна приемственост и няма как иначе да бъде. Колкото и да искат да избягат от шаблона, държавните глави (по-точно екипите, пишещи речите им) включват елементи на равносметка, призиви към единение, малко похвали към българите като цяло и нещо като предвиждане за още по-големи успехи в идващата година. Едва ли редовият българин се е заслушвал чак толкова в тези приветствия, но ако го направи, едва ли нещо ще запомни. А новогодишното приветствие на всеки президент е най-мащабно отразеното му появяване. Затова в по-ново време президентите се опитват да обогатят традицията, базирана основно върху четене от листчета. Пък и съвременните технологии доста им помагат. Макар че ако трябва да сме честни, винаги си личи дали някой говори или чете от аутокю.

Петър Стоянов успява да поздрави българите като президент пет пъти. Неговите слова по правило бяха пропити с лиризъм и празнично настроение. На 31 декември 1998 г. той казва: “Успехът на родината ще дойде, ако изградим нашето ново “Ние”, в което влизат всички, дето милеят за България и са готови да работят за нея.“ На Стоянов не може да му се отрече дар слово, а и разполага с добър екип.

Георги Първанов засега е президентът с най-дълъг стаж – цели два мандата. За тези десет години на „Дондуков“ 2 той прави различни по тон новогодишни приветствия, като обобщаваше изтеклата година и по важност, и по хронология. В последното си обръщение той казва: „Нека си пожелаем сега, когато се ражда новата година, с грижите на добри стопани да осигурим благополучието на дома, на семейството, на България, на всеки български гражданин, бз значение от кой етнос е той или каква религия изповядва“. Както в почти всички свои речи, така и на Нова година Първанов говори отчетливо, изразително и сдържано – неща, които не бива да се подценяват, когато става дума за президентски изяви.

Росен Плевнелиев се записва в историята на новогодишните приветствия с иновативен подход, като избира библиотеката на Софийския университет пред „Дондуков“ 2. Мястото е натоварено със символика, която едва ли се осъзнава от масовия зрител, но пък другата част от приветствието – илюстрирането му с различни кадри от изтеклата година и от прекрасни места в България, довежда до гаф. Вместо българска планина се появява снимка на Скалистите планини в Колорадо, САЩ. В следващите си обръщения Плевнелиев се придържа към шаблона, а в последното си новогодишно приветствие казва: „Нека не пестим усилия за мир между хората, да загърбим езика на омразата и да дадем път на разбирателството”.

Президентските приветствия на всеки от досегашните български президенти имат собствен стил. В него невинаги може да се разпознае стилът на самия президент. На хората, занимаващи се с този вид дейност, не им е позволено публично да разказват кое как и защо е написано. Но в неофициални разговори те споделят, че най-трудно е не да се сътвори едно приветствие, а да се напише така, че да приляга на изказа на държавния глава и да звучи естествено.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване