На Нова година трябва да си пожелаваме един на друг щастие и просперитет, да обобщим какво се случи през старата и да правим оптимистични предричания. Все пак, съгласете се, ще бъде странно да отидем при приятелите си в новогодишната нощ, мрачно да изпием чаша водка и авторитетно да заявим: „Ние всички скоро ще умрем, така че по-бързо дояждайте руската салата“.

Отиващата си година беше различна. На САЩ например тя подари тройка исторически изявления.

Apple и Google заявиха, че всичките им учреждения, предприятия и кантори минават изцяло на енергия от възобновяеми източници. Забелязва се, че когато подобни компании демонстрират някаква концепция, то след година-две в красива опаковка тя може да се купи в магазините им с 30% отстъпка, а ако си купите две устройства с концепция, то третото ще ви е безплатно. Убеден съм, че светът все още не е усетил, че енергийната му архитектура в близко бъдеще генерално ще се промени, а на всички близкоизточни шейхове ще се наложи да се преместят от мазератито с волан в диаманти и калъф от раирани тигри, в нещо бюджетно.

За втората американска историческа новина може да се смята възобновената от Доналд Тръмп космическа програма, предвиждаща нов полет на човека до Луната. Наистина тук Тръмп просто догонва Илон Мъск, на когото не му се занимава с дребно нещо като Луната, а се кани да строи селище на Марс. Разбира се, Луната и Марс – това не ви е като да отидете до Конотоп (град в Сумска област, Украйна – бел.ред.), но се забелязва, че когато американците се хванат за нещо, те задължително го правят. Започват 20-годишен план, строят 10 години, а след това то полита, върви, прави анализи на почвата и праща прекрасни снимки на далечни галактики. Разбира се, Рогозин, Чубайс, Роскосмос, Роснано и Сколково могат да са и по-яки, но засега незнайно защо се стесняват и като тренировка просто пускат всички ракети в океана. Но има друга беда – преди полет ракетите се освещават, затова ако кандилницата се размахва по-енергично може пък да полетят. Руската православна църква вече прави такива изследвания.

А третият исторически феномен е новата стратегия за национална сигурност. Доктрината дава на САЩ ясна работна тактика за противодействие на най-опасните заплахи. Сред тях са Китай и Русия. Но Китай е опасен икономически, а Русия „иска да наруши съществуващия световен ред“. За приятелчета на Русия са обявени „Ислямска държава“ (забранена в Русия), Северна Корея и още няколко игриви режима, живеещи под лозунга: „Обичайте ни, иначе ще ви унищожим!“ И можем само да се възхитим на миролюбивата политика на Руската федерация и на гигантските усилия лично на Путин, който все пак успя да подреди страната си в подобна компания.

А, ако се върнем в Русия, тази година, разбира се, не ни подари някакво пронизващо щастие. Страната тихичко си воюваше, в Донбас продължаваше политиката „настамнет“ (нас там ни няма), президентът говори за несъмнените успехи в икономиката, а статистиката – за пик на рецесията. Черешката на тортата стана милостивото съгласие на лидера на Русия отново да стане президент. Без обявена програма, дебати и политическа борба. И без конкуренция, само със себе си. И това е правилно! Както каза една лелка с плетена барета, участвайки в проучване на тема „За кого ще гласувате?“: „Сегашният президент доведе страната до такава безизходица, че ще гласувам за Путин, за да може той всичко да оправи!“

Четейки нещо такова за Русия любезният читател ще попита: добре, а къде тук е позитивната новогодишна новина? Може би действително трябва спешно да се дояде руската салата? Всъщност на всичко това трябва да се погледне от друга страна – през очите на свидетеля на епохата. Когато ме питат какъв живот бих искал да имам, аз отговарям: като капитан Немо или като Жак-Ив Кусто. Немо е построил подводница, а Кусто – прекрасен кораб. Подводницата се казваше „Наутилус“, а корабът – „Калипсо“. В тези имена духа вятърът на странстванията и промените. Измисленият Немо и немислимият Кусто са имали живота на изследователи-съзерцатели, какъвто бих пожелал на всички ни – наблюдавали са великолепието на променящия се свят на природата. Не случайно в книгата на Жул Верн „Наутилус“ се превежда като „Подвижен в подвижното“.

Светът на политиката е не по-малко великолепен от света на природата. Така че давайте и ние да опитаме да се отнесем към политиката като към игра, каквато всъщност тя е. Хайде за секунда да се отделим от семейството, заплахите, изявленията и да се попитаме: на какво всъщност сме свидетели? И тогава ще открием, че живеем в най-интересното време. Времето, в което загиват последните империи и последните динозаври-диктатори. Времето на интернет, който не позволява истината да се скрие. Времето на пробивите в науката и технологиите.

Да, в тези пробиви Русия е някъде на последните места. Да, има лична забрана от Путин Навални да се яви на президентските избори, но няма и не може да има забрана от никого всеки от нас да живее по-добре и по-ярко. А Путин... Помните ли сцената от филма „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“? Там има метафора, която далеч надхвърля пределите на филма. Индиана Джоунс попада накрая в храма, в който кръстоносецът-монах стотици години е пазил чашата на Христос - вълшебния Граал, даряващ безсмъртие. Граалът вече бе в ръцете на Индиана, но падна в пропастта, защото Харисън Форд предпочете да спаси живата красавица, а не чашата. И наистина за какво му е на Индиана живот без хубавицата?

Новите шест години на путинско отчаяние могат да ни изиграят грозна шега: мъже и жени, блондини и брюнети, богати и бедни, женени и неженени ще разсъждават по това какво ще измисли г-н президента този път, че да не ни захвърли в самота и след 2024 година? През това време роботите ще станат нещо обичайно, китайците ще направят клон на IPhone XXV, а децата ми, както се надявам, ще се научат сами да заработват парите си. Но руснаците все така ще продължават да живеят при Путин, както му се иска.

Затова в следващата година е важно да пратим политиката по дяволите. Именно тази политика – без избори, без конкуренция. Политиката, която унижава нас и оскърбява страната. Ето това е най-важното, което бих искал да си пожелая на себе си и на вас в настъпващата нова година. А шампанското сме длъжни да изпием за време. Защото то тече и никой не може да го спре. Нито либерал, нито диктатор.

----

Матвей Ганаполский е политически публицист, журналист в „Ехото на Москва“. Новогодишното му пожелание е публикувано в сайта на радио „Свобода“. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.