Честването на 100-годишнината от независимостта на Финландия в известна степен е честване на оцеляването напук на всичко.

Дори Ленин, станал първият лидер в света, признал автономията на страната от Русия дни, след като взема властта, не е очаквал тя да продължава дълго. Той смятал, че Финландия скоро ще бъде потопена в неговата болшевишка революция и ще се присъедини към СССР. Но тази революция не успява въпреки кървавата гражданска война, както не успява и опитът на СССР да анексира Финландия по време на Втората световна война. Чрез предпазлива дипломация, поне по време на Студената война, Финландия успява да оцелее и да гарантира мястото си сред западните страни.

Но годишнината, навършила се този месец, е и празник на страната, която финландците построиха. През последните 100 години те превърнаха един от най-бедните краища на Европа в една от най-богатите, най-равномерно развитите, най-задоволените страни в света. Финландия неизменно е на първите места по образование, иновации, политическа стабилност и качество на живота. Нейният "северен модел", основан върху стабилните институции и силна система за социална сигурност, се превърна в пример за развиващите се страни, най-вече за тези, които искат да се възстановят след конфликт.

Как Финландия стана за пример

Този северен модел се появи повече поради необходимост, отколкото поради самия модел, както самите финландци първи признаха. Знаменитият финландски егалитаризъм може да бъде проследен назад до необходимостта бързо да бъдат излекувани раните от гражданската война, като бъде приета по-голямата част от програмата на болшевиките, най-вече по отношение на поземлената реформа. Нейните следвоенни успехи в изграждането на индустриална база, осигуряването на висококачествено образование и силна система за социална сигурност и насърчаване на равнопоставеността на половете бяха подтикнати предимно поради необходимостта от мобилизирането на всички ресурси на страната за изплащане на военни репарации на СССР.

Предизвикателствата пред Финландия не свършиха и с края на Студената война. Тя изживя дълбока депресия в началото на 90-те г. на ХХ век след разпадането на СССР - по онова време главния ѝ търговски партньор. В по-ново време поредица от шокове причиниха спад на икономиката за четири години межзу 2011 и 2015 г.

Това включваше рязък спад на световното търсене на хартия, което засегна лесовъдството, почти тоталния колапс на телекомуникационния гигант "Нокиа", чийто бизнес с мобилни телефони бе пометен от iPhone, загубите в търговията с Русия след въвеждането на санкциите на ЕС през 2014 г., сривът на цените на петрола и девалвацията на рублата и кризата в еврозоната.

Наистина имаше случаи през тези години на растяща безработица и падащ жизнен стандарт, когато изглеждаше, че Финландия може да стане източник на европейска нестабилност. "Истински финландци" - дясната евроскептична националистическа партия, бе трета на парламентарните избори през 2011 г. с 19 на сто от гласовете и втора през 2015 г. със 17 на сто. Тя бе предвестник на популисткия бунт, разпространил се из Европа през последните две години.

Финландия с нова революция в образованието

През 2015 г. "Истински финландци" дори влезе в правителството като част от коалиция и породи опасения, че ще наложи вето на спасителните пакети, предложени на Гърция с цел избягване на срив на еврото. Същевременно някои коментатори твърдяха, че самата Финландия трябва да изостави еврото, което според тях се е превърнало в усмирителна риза, пречеща на много необходимата девалвация.

Финландия обаче опроверга черногледците и отново е в разцвет. Правителството прогнозира, че икономиката ще отбележи ръст от 2,9 на сто тази година благодарение на стабилното увеличаване на износа и инвестициите. Шоковете, сполетели финландската икономика, бяха преодолени, като еврозоната бе главна причина за нейното възстановяване, увеличаване на търговията с Русия заради скока на цените на петрола въпреки оставащите в сила санкции, като "Нокиа" и лесовъдството се преструктурираха и възстановиха. Междувременно "Истински финландци" се разцепиха и загубиха подкрепата сред населението.

Пред Финландия все още има предизвикателства. Застаряващото население ще доведе до средносрочен натиск върху публичните финанси заради увеличаването на разходите, свързани с възрастта. Ръстът на производителността спадна наполовина през последното десетилетие, подобно на други развити икономики, като породи съмнения относно способността на Финландия да поддържа щедрата си система за благоденствие.

И макар настоящото правителство да успя да договори след повече от година преговаряне "пакт за конкурентността" с работодателите и профсъюзите,, който замрази заплатите и увеличи работните часове, то не успя да постигне споразумение за каквато и да било реформа на тромавия пазар на труда в страната, който би могъл да подобри дългосрочната производителност.

Въпреки това бъдещето на Финландия може да зависи повече от способността й да въвежда иновации, отколкото от действията на правителството. В този смисъл перспективата изглежда обещаваща, ако се съди по успеха на конференцията SLUSH на стартъпите в Хелзинки в края на ноември. Това нетрадиционно събитие - единственото от този род, организирано от студенти доброволци, привлече 20 000 предприемачи, инвеститори и доставчици на услуги от целия свят. Сред тях бяха светила на глобалната индустрия.

Години наред SLUSH помага за привличане на инвестиции и ноухау за процъфтяващия технологичен сектор във Финландия, включващ гиганти за разработване на мобилни игри като "Суперсел" и "Ровио", помага на Хелзинки да бетонира мястото си в сърцето на северната технологична екосистема. По-важното е, че успехът на SLUSH, изглежда, помага за промяната на културата у младите финландци, които възприеха културата на стартъпите, и на публичния сектор, като превърна Финландия в лаборатория за нови идеи как да бъде впрегната технологията в по-дълбоките социални предизвикателства.

Точно както Финландия дължи оцеляването си през последния век на способността си да се адаптира северния си модел към новите предизвикателства, тя изглежда решена да го направи и през следващия.

------

* Авторът е старши европейски кореспондент на в. "Уолстрийт джърнъл", където е публикувана статията.