Президентът Румен Радев наложи вето на новия антикорупционен закон, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. Това съобщиха от пресцентъра на президентството. В мотивите си Радев посочва много аргументи за ветото. Според държавния глава производствата, свързани с конфликта на интереси и с отнемането на незаконно придобитото имущество, имат много малко общо като предмет, основания за образуване, доказателствени средства, срокове, съдържание на крайни административни актове и последици от влизането им в сила. Той изразява резерви към обединяването на двете материи.

Президентът смята, че решението за единен антикорупционен орган не е взето въз основа на правната логика - съобразно предмета на регулиране. Според него натрупването на толкова много и разнопосочни функции, необходимостта от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, създават риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на "окрупняваните" органи и структури.

"Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство.

Освен това отсъствието на конкретика каква точно информация може да се иска от членовете на Комисията при явяването им в Народното събрание, създава опасност от намеса на народните представители в текущи проверки на Комисията. Така се увеличава възможността от политическо влияние в дейността на Комисията, която законът по никакъв начин не прегражда."

Това се казва в мотивите за ветото. Според президента липсата на съдебен контрол не е оправдана за решенията, с които Комисията отказва да образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество.

"Стремежът към намаляване на отговорността на Комисията за мен е недопустим. Не може нарушенията, извършени при упражняване правомощията на органите по ЗПКОНПИ, да бъдат заплащани от българските данъкоплатци, а не от виновните длъжностни лица", смята държавният глава.

Той критикува и възможността органът да използва СРС, без законът да конкретизира в какви случаи те ще се прилагат, което поставя въпроса за съразмерността при тяхната употреба.

"Не е изключена изрично възможността специални разузнавателни средства да се експлоатират и за нарушения, които не са тежки престъпления. Необходимо е да се отчита, че при използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личния живот и жилището, както и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения", казва президентът.

Според него в някои от разпоредбите не се съдържат достатъчно гаранции за обективното и безпристрастното им прилагане, което в производството по отнемане на незаконно придобито имущество е особено важно с оглед сериозното засягане на конституционно защитено право, каквото е правото на собственост.