01/02/18 12:04
(transmedia.bg)

Радев не е политикът, който ще разруши статуквото

Под прожекторите на европейските медии българите имат по-голям шанс гласът им да бъде чут

 

 

Доц. Иво Инджов, експерт по политически комуникации, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

 

 

Доц. Инджов, какво според Вас се промени в българското политическо пространство през 2017 г.?

За съжаление, промяната не беше в положителна посока. В известна степен беше възстановен двуполюсният модел от 90-е години, когато  войните между сини и червени диктуваха дневния ред на обществото. Сблъсъците между управляващата партия ГЕРБ и опозиционната БСП стават все по-шумни. За съжаление скандалите, които са добре дошли за медиите и дават обилна храна за дискуии в социалните мрежи, не са резултат от сблъсък между политически алтернативи.

ГЕРБ се опитва да бетонира статуквото –доходите остават ниски на фона на някаква финансова макростабилност; пак се върти старият шлагер за магистралите, докато райони като Северозападна България продължават да са с транспортна инфраструктура, характерна за  африканска страна; правят се кампании за влизане в Шенген дори на куц крак (първо само по въздух и море), а корупцията е пробила системата… Сега на въоръжение е взета ревизията на  приватизацията, макар че според международните правни норми за извършените престъпления в този гихантски процес на раздържавяване важи правилото за давност. В същото време Борисов се опитва да гради образа на политик от европейскф значение, придворните медии дори го титулуват „геополитик“, но продължава да диктува политиката на ГЕРБ. Последна  справка – завъртането на 180% на позицията на партията по въпроса за иновативните лекарства и терапии за онкоболните. Хората на Борисов яростно аргументираха налагането на мораториума въпреки протестите на опозицията и президентското вето, но в крайна сметка й „нареди“ отмяната му след мощната вълна от негодувание на обикновени граждани във Фейсбук и на различни структури на гражданското общество. Въпреки че по Конституция парламентът е водещата политическа институция, България все повече заприличва на премиерска република. Макар че в началото на мандата на Радев заради голямата му популярност се спекулираше с опасността от засилване към президентски режим.

На този фон наблюдаваме и публично ритане по кокалчетата, но  оставаме с усещането за задкулисни договорки между двата малки полюса в политиката – съуправляващите Обединени патриоти и опозиционното ДПС. Движението даде ясна заявка, че иска да ги демонтира от властта, за да… заеме тяхното място. Затова и поредната новогодишна, очаквана като „месианска“ реч на почетния председател Ахмед Доган обърка политическите анализатори в частта й за вота на недоверие. Доган не отхвърли участието на ДПС в него, но подчерта червената линия, която хората му не трябва  да пристъпват – да се бута ГЕРБ от властта. В същото време националистите добре се справят с консумирането й, включително с обслужването на олигархични интереси – най-пресният пример е прокараното под техен натиск решение за изграждане на втория лифт в Банско, което според еколозите ще отключи възможността за строежи на 48% от територията на Пирин.

Интересна е ролята на президента Радев при нареждането на политическия пъзел. На този етап, след като наложи вето върху някои скандални закони, той се очертава като предвидим коректив на ГЕРБ. Казвам „предвидим“, защото не успя да капитализира огромната електорална подкрепа, с която беше натоварен като не-политик, катапултиран в президентското кресло. Радев и обкръжението му най-вероятно ще се опитат да създадат нов властови център около президентската институция успоредно с ерозирането на влиянието на ГЕРБ. Дали по-нататък ще се върви към  „президентска“ партия, е още рано да се каже. А и не е ясно как Радев ще продължи да си партнира с БСП – по антикорупционния закон например при тях имаше единомислие, но пък с нзначаването на служебното правителство президентът отнесе и критики от БСП. Според скромното ми мнение Радев не е политикът, който ще разруши статуквото – все пак става въпрос за човек, който по природа не е бунтар, за бивш военен, който е свикнал на дисциплина и ред, за натовски генерал, който не спира да демонстрира верността си към изпразващия се от съдържание пакт.

 

Как се представи БСП в ролята на основна опозиционна сила?

Вдъхновени от победата на „своя“ президент Радев, под ръководството на Корнелия Нинова социалистите се върнаха в играта, макар че изтърваха победата на парламентарните избори. Те успяха да нанесат няколко силни крошета на парията на премиера Борисов („Кумгейт“ в Хасково, разкритията на Елена Йончева за сериозните проблеми с оградата на границата с Турция)  предизвикаха оставката на парламентарния шеф Главчев. Но БСП като че ли достигна лимита на своите опозиционни възможности. Тя не може да генерира допълнителна подкрепа вляво, от най-онепраданите от прехода, от остатъците от работническата класа, от прекариата – хората живеещи в крайно несигурни трудови и социални условия, защото вместо да вземе левия завой, започнат при Михаил Миков, отново  прави опит да се придвижи към центъра. Само че свилата се в условията на криза средна класа, средният бизнес, добре образованите млади и други мобилни и активни слоеве на обществото не я припознават като изразител на техните интереси. Помежу им има дълбоки социокултурни различия. БСП продължава да бъде партия, която се намира в силна криза на идентичността. Самият факт, че начело на партията се намира човек, който е приватизирал, а думата „приватизация“ е мръсна за голяма част от обществото, показва един от основните проблеми на БСП. Все пак партията на Нинова има късмет, че поне засега вляво от нея няма сериозни движения за създаване на нов, радикален ляв субект, който да стане политически изразител на легитимни социални интереси в обществото.

Разбира се, БСП има сериозни политически различия с ГЕРБ, но и учудващи съвпадения. Да вземем например подкрепата й на практика за плоския данък, който облагодетелства богатите и е в ущърб на бедните. БСП дори не подкрепи гражданска инициатива, събрала 30 000 подписа с искания за въвеждане на необлагаем минимум и диференцирани ставки ДДС, които щяха да облекчат поне малко хората с ниски доходи. Изборът на парламентарната квота на ВСС остави горчивото усещане за съучастието на социалистите в разпределянето на баницата – впрочем БСП е далеч от всякакви идеи за по-радикална съдебна реформа. Партията на Нинова се държи колаборационистки и по отношение на „необходимостта“ да се повишат разходите за отбрана до 2% от БВП като се модернизират в спешен порядък въоръжените сили – начинание, което надали ще повиши защитеността на България от най-сериозните външни предизвикателства пред нея, например тероризма. Не съм чул нито един сериозен глас на социалист, който да оспори тези планове, прокарвани от управляващите и подкрепяни от президента Радев.

 

Има ли тенденция към формиране на нов десен политически субект – направени са вече такива заявки?

Заявки има, но както казва един от героите във филма „Мъжки времена“, направен по разказа на Хайтов, „едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.“ Ако иска отново да се върне в играта, градската десница трябва да разбере, че има живот и отвъд съдебната реформа, колкото и важна да е тя за бъдещето на България. Трябва да си избере и нови лидери – в насипното й състояние в момента, водач на една от основните формации е – генерал, бивш шеф на контраразузнаването; друг е отявлен колаборационист с ГЕРБ и т.н. Какво й е гражданското на такава десница?  А иначе, безспорно, България има голяма нужда от такъв политически субект в парламента.

 

Може ли да се прогнозира резултатът от евентуалния вот на недоверие, който БСП обеща да внесе заедно с ДПС?

Според мен вот ще има и в него БСП ще бъде подкрепена от ДПС. Но тъй като от самото начало двете партии преследват различни цели, ефектът от него ще бъде само пропаганден. БСП и ДПС ще се поупражняват в критики на управляващите, без да има реална възможност на промяна на управленската конфигурация, камо ли за предизвикване на предсрочни избори по време на Европредседателството.

 

Последните проучвания на нагласите сочат, че при евентуални нови избори разпределението на силите ще е почти същото. Вие как мислите, така ли е?

Да, като анализирам различните проучвания, стигам до този извод. БСП като че ли леко подобрява резултата си в сравнение с парламентарните избори, но ГЕРБ продължава да бъде доминиращата партия. Към този момент нито има ясно изразена обществена воля за промяна, нито са налице конкретни кризисни обстоятелства, които да доведат до пренареждане на съществуващата конфигурация.

 

Какво очаквате от българското председателство на Съвета на Европейския съюз?

Ресорните министри и чиновници да не сътворят някой голям гаф… Това го казвам, защото значението на председателстването на Съвета на ЕС не трябва да се надценява, каквито опити се заблязват от проправителствените медии и анализатори. Гласът на България трябва да се чуе в дебатите за бъдещето на ЕС и акцентът „Западни Балкани“ е подходящ. Разбира се, тези шест месеца са добър период думата да вземат и гражданите. Затова планираният екопротест в защита на природата на Пирин в съответствие с евроценностите на 4 януари си е напълно на мястото. Аз вече призовах във Фейсбук хората да протестират – под светлината на прожекторите на европейските медии шансът гласът им да бъде чут по различни проблеми е много по-голям.

 

През цялата 2017 г. бяхме свидетели на различни промени в медиите. Какъв е Вашият прочит на тези промени?

През последните няколко години водещ беше опитът за опитомяване на медиите чрез икономически диктат и примамки. През тази година преобладава тенденцията за пряко политическо сплашване дори на журналисти и медии, които си плуват удобно в мейнстрийма. Икономическият момент обаче остава водещ за съществуването на медиите. Спирането на по-специфични, но качествени вестници  като „Капитал Daily“ и „Култура“ (предстоящо) показва, че издръжката на медии от „правилни“ олигарси – като мажоритарни собственици, респ. спонсори, е рисковано начинание. Особено накрая, когато трябва да се плаща сметката.

Въпросите зададе: Евелина Гечева

Снимка: Архив

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване