Барселона не е Каталуня и това ще бъде решаващо за бъдещето на испанската автономна област.

Това прогнозираха пред Клуб Z анализатори, запознати до най-малки подробности със ситуацията там.

Няма никакво значение, че сепаратистките партии, взети заедно, спечелиха абсолютно мнозинство на предсрочните регионални избори на 21 декември 2017 г. Те обаче победиха в по-слабо развитите части на Каталуня - провинциите Йеида и Жирона. А привържениците на единна Испания в лицето на либералната партия "Сиудаданос" ("Граждани") взеха индустриалните райони - провинциите Барселона и Тарагона. Особено в Барселона победата им е доста убедителна. Което хич не е малко.

Сепаратистите отново с абсолютно мнозинство в Каталуня

И ще се получи добре познатата у нас картина - София не е България. Тази мантра ни повтарят всеки път, когато на власт е правителство, приемано не особено радушно от Запада. В столицата по една или друга причина са събрани най-прозападно ориентираните хора. На два пъти тя свали правителства, които имаха силна подкрепа извън нея, но не и в нея. Особено това на Жан Виденов, чиято партия отгоре на всичко бе спечелила абсолютно мнозинство. Кабинетът "Орешарски" бе доста по-лесен за бутане, но това едва ли би станало без протестите в София.

Подобни вълнения вероятно се задават в Каталуня.

Наскоро се появи шеговито искане провинциите Тарагона и Барселона да се отцепят от независима Каталуня и да останат в Испания като автономна област Табарния. Макар и неофициална, петицията много бързо събра над 25 000 подписа.

Но има и сериозни предпоставки Барселона наистина да се изправи срещу останалата част на Каталуня.

Фирми масово си тръгват от Каталуня

На първо място, прави се всичко възможно партия "Сиутаданс", както се нарича местният филиал на "Сиудаданос", да формира правителство. Все пак е първа парламентарна сила. И макар да се очаква трите сепаратистки партии да гласуват против, от управляващата в Испания Народна партия призоваха лидерката на "Сиутаданс" Инес Аримадас да не се отказва.

Победата на тази партия в Каталуня никак не е случайна. Тя е основана през 2006 г. именно в Барселона. Лидерът й в национален мащаб Албер Ривера, макар и каталунец, не само е противник на сепаратизма, но бе сред хората, които най-много настояваха испанският премиер Мариано Рахой да задейства член 155 - временно отнемане на автономията на Каталуня, разпускане на нейните парламент и правителство и насрочване на избори.

Самата Инес Аримадас се води "чужда". Тя е от Андалусия и живее в Каталуня едва от 2006 г. насам, когато е 25-годишна. Но това показва, че поне в Барселона не виреят само сепаратисти. Да не забравяме, че в града, както и в едноименната провинция, има стотици хиляди преселници от други части на Испания. Не са малко и потомците на хората, дошли още през 50-те и 60-те г. на ХХ век, когато регионът се индустриализира.

Уязвимото място на сепаратистите са пукнатините, появили се в техните редици още след задействането на член 155 на 27 октомври 2017 г. Главната отцепническа сила - коалицията "Заедно за Каталуня" на уволнения премиер Карлес Пучдемон, поне засега не дава знаци, че ще иска да обяви независимост още със заклеването на новия парламент в Барселона.

Каталуня: никой не отстъпва

Републиканската левица на Каталуня (РЛК), отцепила се от коалицията на Пучдемон, се надяваше и се очакваше да бъде първа сепаратистка сила. Това не се получи и сега тя като че ли малко се е кротнала.

Твърдо за независимост сега и веднага е крайно лявата Кандидатура на народното единство (КНЕ). Поради което на моменти е на нож срещу "Заедно за Каталуня" и РЛК. От една страна, тази формация е твърде малка - има само 9 депутати. От друга страна обаче, точно с тях сепаратистите оформят абсолютното си мнозинство от 70 души в 135-членния парламент.

Против сепаратистите играят някои сухи статистически данни. Като например следните:

• Над 3100 фирми са напуснал Каталуня от 1 октомври 2017 г., когато бе проведен обявеният за незаконен от централната власт референдум за независимост. Сред тях са 6 от 7-те базирани в областта компании от челото на фондовия индекс IBEX 35;

• Банка "Ла Кайша" се премести във Валенсия, а "Сабадел" - в Аликанте. Операторът на тол-системи "Абертис", газово-електрическият гигант "Гас натурал", строителната компания "Колониал" и телекомуникационният оператор "Селнекс" се пренесоха в Мадрид. Единствено фармацевтичният гигант "Грифолс" засега остава в Барселона;

• Продажбите в големите търговски вериги паднаха с 20 на сто. Транспортирането на стоки намаля с 21 процента. А с по 30% надолу отидоха продажбите на автомобили и хотелските резервации;

• Само през ноември 2017 г. броят на безработните в Каталуня се е увеличил със 7391 души. Това е най-голямото покачване от 2008 г., когато бе началото на световната криза;

• Според организацията "Асемплео", обединяваща фирми, набиращи сезонни работници, заради сепаратистките настроения и последиците им през следващите месеци увеличаването на работните места ще отбележи спад между 4 и 7 процентни пункта.

И още, и още...

Всичко това логично би довело до изправянето на Барселона срещу Каталуня. Остава да видим дали наистина ще се случи.