Лабораторията на Иван Костов: И оптимистично погледнато АЕЦ "Белене" е ненужна

Не съществува нито вътрешно търсене, нито значим експортен потенциал, който да оправдае изграждането на АЕЦ "Белене“ с хоризонт поне едно десетилетие, а цените на алтернативните източници на генерация, на микса и борсовите цени правят този проект нежизнеспособен дори при оптимистичните оценки от доклада на БАН. Това се посочва в доклад на Лабораторията за анализи и управление на риска към Нов български университет, ръководен от бившия премиер Иван Костов. В него се анализират основният риск за сектора, произтичащ от предприетите стъпки от правителството по възобновяването на строежа на ядрената централа, както и ключовите допускания в доклада на БАН, оправдаващ изграждането на АЕЦ "Белене". "Откриваме неправдоподобни прогнози и допускания, поставящи под съмнение направените изводи, които се представят като аргументи пред публиката", посочват авторите на новия документ. Междувременно самият Иван Костов в интервю за сайта на България енергиен и минен форум изказва опасения, че евентуалната реализация на АЕЦ "Белене" може да върне икономиката на страната ни десетилетия назад. Според него на практика АЕЦ "Белене“ е политически проект без икономическа целесъобразност, но с вече похарчени 1.5 млрд. като по-важният въпрос, според него, е защо АЕЦ "Белене“ е възможен политически. "Възможностите дори само за лансиране и подготовката за реализация на такива неефективни проекти (свързани с огромни харчове на публични средства!) се коренят в редица дефекти на българското общество, като: държавния контрол върху енергийния сектор и липсата на ефективен контрол върху инвестиционните политически решения; липсата на върховенство на закона, което е основната предпоставка за свързването на политически и икономически интереси, реализиращи частен или страничен политически интерес; липсата на свободни медии, в които да тече рационален дебат за ползите и вредите от дадени политически решения, на базата на който гражданите да се информират и да формират позиция", казва Костов в интервюто за организацията. Той допълва, че и в Европа се лансират проекти като например британската АЕЦ "Хинкли Пойнт", които нямат икономическа логика, но биват реализирани политически заради извеждането на стари ядрени централи в страната. За всеки от тях обаче са публично ясни мотивите, но случаят с АЕЦ ”Белене” не е такъв. Според Костов възобновяването на строежа на АЕЦ "Белене" се нуждае от нова нотификация пред Европейската комисия, тъй като дадената от Брюксел през 2006 г. вече не е валидна. Тогава българското правителство ще трябва да доказва необходимостта от нова ядрена мощност чрез данни за потреблението на електроенергия на вътрешния пазар и за потребностите за износ; че има баланс на електроенергийните мощности (системната адекватност) за управление на системата при високо пиково и ниско вътрешно потребление, и висок дял на променливата генерация от ВЕИ. Също така себестойността на електроенергията от новата централа трябва да е толкова по-ниска от пазарната цена на борсите, че да позволява формиране на печалба за погасяване на главницата на кредита, възстановяване на направените от инвеститора инвестиции, включително и всички допълнителни, "непопулярни” за ядрената енергетика разходи за управление на радиоактивните отпадъци, отработилото ядрено гориво и извеждане от експлоатация, както и редица непредвидени разходи за преодоляване на пазарни несъвършенства – като например, възникване на доминиращо положение на един пазарен участник, който може да създава изкуствен недостиг на пазара и извлича прекомерни печалби, посочва Иван Костов. Според него  инвестицията в един такъв проект не трябва да води до възникване на рискове за бюджетните параметри на държавата, както и други геополитически рискове, породени от прекомерна обвързаност с един доставчик на горива, съоръжения и услуги. Костов дава за пример изработената от неговия Център за анализ и управление на риска прогноза за крайното електропотребление на страната до 2035 по поръчка на Електроенергийния системен оператор (EСО). За целта е бил конструиран 10-модулен прогнозен модел като прогнозните сценарии се основават на официални прогнози за развитието на енергийния сектор на България, ЕК, МВФ и на данни, предоставени и съгласувани с ЕСО. Изследваните тенденции показали, че е реално крайната консумация на ток в страната да се увеличи от регистрираните през 2015 г. 28.3 тераватчаса до 30.98 ТВтч през 2035 г., докато прогнозите на БАН са за ръст до 36 ТВтч. Очакваното от лабораторията допълнително търсене може да се задоволи само с една нова мощност от 630 MВ. Освен това експертите от ръководения от Костов център смятат, че износът на ток на България ще намалее от 10.45 ТВтч на 5.84 ТВтч, а при минималния сценарии може спадът да е до 2.21 ТВтч. Отчетните данни на НСИ за сега потвърждават прогнозата - през 2017 нетният износ на електроенергия е спаднал до 5.65 ТВтч,  и реално 1130 MВ от инсталираните в страната електрогенериращи мощности през тази година се оказаха излишни, посочва още Костов.. "За информация на българската общественост и на енергийните среди, които пледират за необходимостта от АЕЦ”Белене”, защото не знам до колко това е всеобщо известно, до 2026 ЕСО планира въвеждането на 1506 MВ нови генериращи мощности, в това число от ВЕИ - 1119 MВ, от ТЕЦ – 187 MВ, от увеличаване на номиналната активна мощност на двата блока в АЕЦ "Козлодуй“ - общо 200 MВ. Така разполагаемите мощности в системата към 2026 ще варират между зимен максимум от 9918 MВ и летен максимум от 9365 MВ, като в този период не се предвижда извеждане на други значими мощности", посочва бившият премиер. По думите му големият проблем на българската електроенергетика всъщност е все по-очертаващата се силна необходимост от изграждане на нови регулиращи мощности на природен газ или биогаз, които да балансират ръста на ВЕИ с вариращо производство, за което никой не говори. Според дори анализите на БАН сочат, че АЕЦ "Белене" ще е губеща, а възможностите за привличане на чуждестранен инвеститор, който няма да поиска държавни гаранции за кредита или за цената и количествата, гарантирано изкупувана от НЕК електроенергия (по дългосрочен договор – неизбежно изискване на банките-кредитори), са нищожни.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/laboratoriyata-na-ivan-kostov-i-optimistichno-poglednato-aets-belene-e-nenuzhna-news273802.html

Свързани новини: