Вече повече от седмица продължават протестите в Иран. Демонстрациите започнаха на 28 декември с протести срещу високите цени, безработицата, инфлацията, буксуващата икономика и икономическата политика на президента Хасан Рохани.

Ето как живеят иранците в числа, представени от Би Би Си:

Въпреки ядрената сделка икономиката расте бавно

Икономиката на Иран е тежко засегната от наложените от международната общност санкции заради развитието на ядрена програма. През 2016 г. обаче в сила влиза споразумението, според което страната трябва да прекрати ядрената си програма в замяна на поетапно вдигане на санкциите. БВП на Иран скача с 12.3% според местната Централна банка. Ръстът се дължи основно на развитието на нефтената индустрия, която вече не е ограничена от санкциите. През последните месеци ръст се забелязва и в други сектори, твърди Международния валутен фонд, който предвижда, че БВП ще нарасне с още 4.2% през 2017/2018 фискална година.

Икономическият растеж обаче е далеч от очакванията на средностатистическите иранци. Освен това САЩ продължават да налагат санкции върху Иран, което пречи на чуждестранни инвеститори да развиват бизнес в страната.

Инфлацията все още е висока

Инфлацията в Иран нараства непрекъснато от Ислямската революция през 1979 г. През 2013 г. ръстът е 31%, а заради санкциите, които ограничават търговията с ценния нефт, местната валута девалвира с над 450%. При управлението на настоящия президент Хасан Рохани инфлацията спада и се очаква през следващите три години да се задържи под 12%. Това обаче отново е далеч от очакванията на хората в страната.

Младежка безработица ограничава перспективите

Официалната безработица в страната е 12.4%, но в някои региони достига до 60%. Повече от половината от 80-милионното население на страната е под 30 години и именно младите хора са най-тежко засегнати. Безработни са 26.7% от хората на възраст между 15 и 24 години.

Анализатори предупреждават, че въпреки икономическия растеж, не се създават достатъчно работни места за младежите, които излизат на пазара на труда. Причината е, че ръстът е главно в нефтената индустрия, която не създава много работне позиции.

Бедността расте

Иранците са обеднели средно с 15% през последното десетилетие, установи скорошно разследване на Би Би Си. Световната банка пък установява, че 8.2 милиона души живеят с по-малко от 5.50 долара на ден през 2014 г. Близо 200 000 иранци пък преживяват с по-малко от 2 долара. Най-бедните семейства зависят от месечни помощи. 77 милиона иранци получават такива. В проектобюджета за годината е заложено орязване на средствата за социални поможи с 5.3 милиарда долара, което ще засегне 30 милиона души. Това е една от основните причини за избухналото недоволство, смятат анализатори.

Иранците ядат по-малко и по-некачествена храна

Консумацията на хляб, мляко и месо в иранските домакинства спада с близо 50% през последните 10 години, твърди Би Би Си. Цените на основни хранителни стоки са нараснали с 40% през последната година и хората не могат да си позволяват да се хранят достатъчно. Повишението на цената на яйцата с 50%, предизвикано от птичи грип, е смятано за повод за настоящите протести, започнали в Машхад и бързо обхванали цялата страна.

Смартфоните играят ключова роля за недоволството

Над 80 милиона са смартфоните в иначе крайно консервативната страна. 41% от домакинствата имат достъп до поне един. Приложението Telegram има милиони потребители в Иран и често е използвано за организиране на протести и споделяне на информация. Иранските власти блокираха достъпа до приложението, след като собствениците му отказаха да свалят популярни канали.