България се готви да приеме Истанбулската конвенция с резерви

Правителството ще предложи на Народното събрание да ратифицира с резерви Истанбулската конвенция срещу домашното насилие и насилието срещу жени, превърнала се в обект на разпалени кавги сред българските политици. Така ще се изчистят текстовете, които противоречат на българското законодателство, става ясно от изказване на правосъдния министър Цецка Цачева на заседанието на правителството в сряда, видно от публикуваната  стенограма.      В последните две седмици предстоящата ратификация на доскоро неизвестната на широката общественост Истанбулска конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие) предизвика политически дебати у нас, след като навръх Стефановден ВМРО разпространи позиция, че "под хуманното, защитаващо правата на хората заглавие, конвенцията всъщност цели да налага учебни програми за изучаване на хомосексуализъм и травестизъм и създава възможност за налагане на еднополови бракове и за издаване на бежански статут на травестити от Иран".    Освен "Обединени патриоти", които са част от управлението, срещу ратификацията на документа се обявиха още БСП и СДС, макар и с по-умерени позиции.   Заради липсата на консенсус осем министри гласуваха против ратификацията на документа в сряда, като освен Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Емил Караниколов и Нено Димов от "Обединени патриоти", срещу текстовете се обявиха финансовият министър Владислав Горанов, здравният Кирил Ананиев, образователният Красимир Вълчев и транспортният Ивайло Московски. Това обаче не попречи документът да бъде приет и пратен към Народното събрание.   Истанбулската конвенция срещу насилието над жени бе приета от Съвета на Европа през 2011 г. и е в сила от 2014 г., но България все още не е страна по нея, защото е подписала документа, но не го е ратифицирала. Документът основно е фокусиран върху предоставянето на система от гаранции за защита на жените и мъжете от домашно насилие, разписва задължителна криминализация на определени насилствени деяния, а също и форми на закрила за жертвите. Въвежда се и мониторингов механизъм, който да контролира дали държавите спазват мерките.   Текстовете, които не само у нас, но и в други страни от Европа предизвикват спорове, са свързани предимно с определението за пол, което става закрепено юридически и като текст от международен договор ще има примат над определението в българското законодателство. Според чл. 3 полът няма да се счита за биологично определен, а той е "социално изградени роли, които определено общество смята за подходящи за мъжете и за жените".    СДС се притеснява, че според текстовете на Истанбулската конвенция, държавите, които я ратифицират, ще трябва да дават статут на бежанец на всеки чужденец, който в родината си е преследван заради "особености на пола". Това щяло да улесни легалното пребиваване в Европа на хора, които ще се позовават на трудно доказуеми причини за тяхното основание да търсят убежище.   БСП пък не може да приеме текстове като този в чл. 12, които задължават "страните да предприемат мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на стереотипни роли за жените и мъжете". Социалистите не приемат още понятието "социален пол" и "включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като нестереотипни роли на пола".    По време на правителственото заседание външният министър Екатерина Захариева, която през 2016 г. подписа документа като правосъден министър, и наследничката й на поста Цецка Цачева уверяват, че конвенцията не противоречи на конституцията и именно с цел да се предотврати подобен проблем, са правени юридически консултации и обсъждания в продължение на около година.    "Категорично няма да се променя конституцията, категорично няма да се въвеждат различни бракове, освен тези между мъж и жена, така както е предвидено в конституцията. Освен това, ползваме правото си, предвидено в самата конвенция, да предложим ратификация с редица резерви там, където текстовете не съответстват на нашето законодателство. Няма място за притеснения по този въпрос", уверява Цачева.   Тя все пак признава, че част от текстовете са "несъвместими" с българското законодателство, но затова предложението й е конвенцията да бъде ратифицирана с резерви, така че те да не действат по отношение на България.    Министърът не уточнява за кои текстове става въпрос, но от чл. 78 на самата конвенция е видно, че по много малка част от текстовете й могат да се правят резерви и те не включват спорното определение за пола и останалите членове, изброени от БСП и СДС.    Цачева все пак успокоява, че са несъстоятелни твърденията от типа "виждате ли, който мине, ще му даваме статут на бежанец, само защото ще се позове на трети пол". "Няма такова нещо. Категорично не е вярно", твърди тя.   Предстои ратификацията да се разгледа от Народното събрание.    Справка на сайта на Съвета на Европа сочи, че до момента конвенцията е ратифицирана от около 30 държави, сред които Турция, Албания, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Дания, Финландия, Естония, Германия, Италия, Норвегия, Полша, Румъния, Сърбия, Словения, Швеция, Швейцария.    От държавите членки на ЕС до момента 17 са ратифицирали конвенцията, а 11 не са. 

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bulgaria-se-gotvi-da-prieme-istanbulskata-konventsiya-s-rezervi-news273887.html

Свързани новини: