Думата, която стана досадна на българина

Най-бедната и най-корумпираната страна поема председателството на Европейския съюз; в миналото България бе най-близка до СССР, а днес е на последно място по свобода на словото... Общо взето това са най-използваните клишета, с които големите международни медии описват България. Не че тези твърдения не са верни - има достатъчно изследвания, които ги подкрепят. Но клишетата за България нито дават ясна картина за случващото се в страната, нито показват разбиране за реалната ситуация. А още по-малко пък впечатляват някого тук. Като всички клишета. Темата за борбата срещу корупцията също не предизвиква особен интерес. Преди години самото присъствие на думата „корупция“ в заглавията привличаше читатели. Но след толкова много говорене за битка срещу корупцията, споменаването на израза вече предизвиква главно досада. Повтарящите се взаимни обвинения между управляващи и опозиция, продължаващото с години създаване на нови и нови ведомства за борба срещу корупцията, както и безсрамието, с което се заобикалят закони и институции, силно отегчават българите. И когато някой голям европейски вестник за пореден път ни припомни, че България е най-корумпираната страна в ЕС, това нищо не променя. Илюзията, че нещо се случва В първите дни на годината, когато всеки ден четяхме заглавията за България в европейската преса, президентът Румен Радев наложи вето на приетия от парламента антикорупционен закон, който предвижда сливането на редица съществуващи институции и създаването на единен и централизиран антикорупционен орган. Основният проблем, според държавния глава, е опасността от силно политизиране на новата мегаструктура, чийто председател ще се избира от парламента. Радев участва активно в дебатите преди приемането на закона и подкрепи варианта на БСП, който предвиждаше ръководителят на новия орган да се назначава от президента - тоест, от самия него. Световните агенции съобщиха, че президентът „наложи вето на антикорупционен закон“. Изглежда, че нещо се случва, нали? Заглавията създават илюзията, че България сериозно се е заела с въпроса, а политическото противопоставяне е точно по темата за борбата срещу корупцията. Нещата обаче не са такива. Управляващи и опозиция си организираха няколкомесечни телевизионни сблъсъци по проектозакона. Президентът свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, а парламентът се мобилизира и прие закона преди края на годината. На нито един етап обаче корупцията не бе разгледана като престъпление, с което трябва да се бори прокуратурата, както пише в Конституцията. На нито един етап не бе направен опит за анализ защо съществуващите досега редица институции за борба срещу корупцията не се справиха и на какви основания очакването към новия орган е да успее. Подобни въпроси бяха задавани от време на време единствено от извънпарламентарни гласове.   Корупция ли е точната дума? Проблемът в България отдавна не се ограничава до класическата корупция, при която някой получава подкуп, „за да извърши или да не извърши действие по служба“, както пише в Наказателния кодекс. Когато си кмет на голяма община например и заедно с местния прокурор имаш анонимна офшорна фирма, която печели обществени поръчки в управляваната от теб община, това не е просто подкуп. Когато имаш огромен бизнес, но в същото време си политик и променяш законодателството, за да печелиш повече, това също не е просто подкуп. Когато си и политик, и бизнесмен, и медиен бос и като такъв можеш да променяш закони, да атакуваш опоненти, да притискаш конкуренти, да използваш институциите в собствен интерес, това определено е много повече от класическа корупция. Все по-често чуваме израза „захваната държава“ и все по-често получаваме примери за това. Прокуратурата взима страна при събарянето на банка, Комисията за конфискация атакува с абсурдни мотиви критик на властта, Конституционният съд решава, че един политик хем е бил депутат, хем е бил шеф на ДАНС за ден и така спасява мястото му в парламента. Това не е просто корупция. Механизмът за сътрудничество и проверка на Еврокомисията е безсилен срещу този модел - вече 10 години продължава досадното отчитане на мерки и публикуване на доклади. Българите виждат всичко това и осъзнават, че думата „корупция“ не е точно описание на реалността. Затова заглавията в чуждите медии вече не стряскат. Затова демонстрацията на борба срещу корупцията не привлича интерес. Стана просто досадно. Да го бяха мислили, нямаше да го измислят толкова удобно.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/dumata-koyato-stana-dosadna-na-balgarina-news273883.html

Свързани новини: