Водачът на Зелените знае по-добре от всички демонстранти, че демокрация се постига чрез избори, а не с лозунги по улиците, допълва Алтаха.

Същевременно най-яростните регионални противници на Иран - Саудитска Арабия и Израел, трескаво търсят признаци на уязвимост и неминуема промяна в техния враг след едноседмичната протестна вълна. Те обаче възприеха коренно различни подходи в реакциите си на безредиците. 

Саудитски официални лица досега не са направили никакви официални изявления относно протестната вълна, може би поради опасения това да не се изтълкува като намеса. Израел, обратно, възприе много по-смел подход, включително и опит да се обръща директно към протестиращите в Иран. Във видео, публикувано онлайн в понеделник, премиерът Бенямин Нетаняху възхвали "куража" на протестиращите за свобода в Иран и заклейми "жестокия режим" там, който харчи милиарди долари, "сеейки омраза". "Този режим отчаяно се опитва да сее омраза между нас, но няма да успее", подчерта той.

Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей обвини враговете на страната му, че подклаждат избухналите преди седмица протести срещу скока на цените на храните, които обхванаха десетки по-малки градове и селища из страната. Онези, които той очевидно имаше предвид - Израел, САЩ и Саудитска Арабия, са отдавнашни противници на теократичното, предвождано от духовници управление, и с нетърпение очакват, а дори и подклаждат, драматична промяна там. Протестите обаче като че ли изненадаха както иранците у дома, така и страните от региона, САЩ и европейските държави.

Президентът Доналд Тръмп обяви подкрепата си за излезлите на улицата, казвайки, че е "време за промяна", а американският посланик в ООН Ники Хейли заяви, че Вашингтон иска да засили гласовете на протестиращите. Не е ясно обаче доколко чуждестранни изявления за подкрепа могат да повлияят за промяна на мнението на някого в самия Иран.

Саудитска Арабия и Израел смятат Иран за заплаха в региона, отнасят се подозрително към ядрената програма на ислямската република и са обезпокоени от програмата за ракети с голям обсег. Саудитците се опитват почти безуспешно да предотвратят разширяването на иранското влияние и обвиняват Техеран, че подкрепя шиитските бунтовници в Йемен, както и че ги е снабдил с ракетите, с които те обстрелваха кралството наскоро.

Израел води поредица от войни срещу ливанската "Хизбула" и палестинската "Хамас" - две организации, подкрепяни от Иран, и нанася въздушни удари срещу предполагаеми ирански оръжейни доставки за "Хизбула".

Официално Саудитска Арабия като че ли заема изчаквателна позиция и избягва да подкрепя протестиращите с изявления, които биха валидирали обвиненията на Хаменей. САЩ може би се харесват на част от иранското общество, но иранците недолюбват Саудитска Арабия заради доминиращата там ултраконсервативна сунитско-мюсюлманска интерпретация, която хули шиитите. Кралството вероятно очаква администрацията на Тръмп да поеме лидерската роля - чрез засилване на санкциите или чрез действия в ООН.

Саудитски коментатори в проправителствените медии дават най-ясна представа за официалните държавни мнения за иранските протести. Коментар във вестник "Ал Рияд" в сряда отбелязва, че иранците "искат край на режима... и нов режим, който да им даде правата да водят достоен живот, какъвто те заслужават". Друг коментар във вестник "Оказ" посочва, че опитите на Иран да изнася своята революция в чужбина след 1979 г. отново са завладели умовете на шиитските духовници, управляващи страната.

Абдулрахман ал Рашид - видна саудитска медийна фигура с тесни връзки с кралския двор, е по-предпазлив. В коментар на английски и арабски в просаудитски медийни сайтове той предупреждава, че регионът не може да си позволи повече хаос. "За страните от региона, особено арабските страни, идеалният сценарий би бил режимът да не рухне, а да промени външната си политика и да прекрати агресивните си изблици", пише той.

Антиамериканските, антисаудитски и антиизраелски възгласи са съществен елемент от иранските протести. "Смърт на САЩ", "Смърт на Израел" и "Смърт на Ал Сауд" (визирайки управляващата династия в Рияд) са все редовно срещани лозунги на демонстрациите.

Въпреки това израелският премиер Нетаняху се стреми да представи своята страна и иранския народ като естествени съюзници, разделяни единствено от управляващите клерикали в ислямската република. В поредица от видеоклипове през миналата година той се обръщаше пряко към иранската публика.

"Когато този режим най-накрая падне, а това един ден ще стане, иранците и израелците ще бъдат отново големи приятели. Желая на иранския народ успех в благородния му стремеж към свобода", каза той в последното видео. То бе предадено на английски със субтитри на фарси и бе качено на социалните медийни сайтове на израелското правителство, адресирани към Иран.

Говорителят на Нетаняху Давид Кейс, казва, че "много иранци" гледат премиерските видеообръщения на фарси. Според него масовата посещаемост на различните социални медийни сайтове на премиера говори за "много по-дълбока тенденция".

Гневът срещу управляващите в Иран е свързан и с икономическата ситуация. Въпреки нарастващата икономика, положението на много граждани остава плачевно. Сред причините за това е Корпусът на гвардейците на Ислямската революция, посочва се в друг анализ.

"Не е тайна, че голяма част от населението е в тежко икономическо положение", посочва Аднан Табатабей от Центъра за приложни изследвания в партньорство с Ориента (CARPO) - изследователски център за Близкия изток с централа в Бон.

Това трудно положение е характерно за цялата история на ислямската република и стига назад във времето до управлението на шаховете преди революцията от 1978-1979 г., разказва Табатабей. По думите на експерта от десетилетия никое правителство не е успяло да подобри положението на социално слабите.

На пръв поглед най-новите икономически данни всъщност очертават сравнително положителна картина. В началото на 2016 г. икономическите санкции срещу страната бяха вдигнати като последица от ядреното споразумение между Иран и постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия.

През 2015 г. иранската икономика се сви с 1,5%, но оттогава тя нараства със силен темп. За 2016 г. според изчисленията на Международния валутен фонд (МВФ) растежът е бил цели 12,5%. Сред причините за този изключително бърз темп на растеж е и промяната в методиката на изчисление, използвана от иранската статистическа служба.

Според повечето икономисти реалният прираст е между 6 и 7%. За текущата година в прогнозата си МВФ очаква растеж от 4,2% до март 2018 г. Положителна тенденция през последните години има и при инфлацията - тя се забавя от 34,7% през 2013 г. до около 10% напоследък.

Най-голямата част от растежа се концентрира в петролния сектор. "Растежът в петролния сектор дава възможност на правителството да инвестира в инфраструктура", казва Тиери Ковил, експерт по Иран в парижкия Институт за международни отношения и стратегии (IRIS).

Работните места, създадени по този начин, като цяло обаче не са достатъчни, за да предложат перспектива на стотиците хиляди младежи, които всяка година се включват в трудовия пазар. Според Международния валутен фонд безработицата е над 12%, като младежката безработица се оценява на два пъти по-висока стойност. 

Когато през януари 2016 г. бе обявено вдигането на санкциите, мнозина обикновени граждани таяха големи надежди. Те се надяваха да бъдат създадени нови работни места, а жизненият им стандарт да се вдигне. Фактът, че две години по-късно това не се става (поне в общия случай), се обяснява с чуждестранните инвестиции, които са значително по-слаби от очакваното. Според Аднан Табатабей това незадоволително развитие се дължи както на външни, така и на вътрешни причини.

"На първо място трябва да се посочи правителството на Тръмп, което прави всичко възможно, за да отрови атмосферата около ядреното споразумение", казва експертът. Много западни компании имат значителни икономически интереси в САЩ. Политиката спрямо Иран на правителството на Тръмп ги изпълва с колебания и страх от рискове, тя отслабва готовността им да инвестират в Иран.

Представители на германската икономика също отбелязват създаващата проблеми роля, която играе американската администрация. Политиката на Вашингтон спрямо Иран блокира растежа на страната, отбеляза неотдавна пред в. "Франкфуртер алгемайне" Холгер Бингман, президент на сдружението на търговците на едро BGA. Най-големият проблем по думите му е финансирането, тъй като банките ограничават бизнеса си със страната заради страх от отмъщение на САЩ.

Друг фактор според Табатабей е икономическият климат в страната, който подплашва инвеститорите. От една страна икономиката е силно регулирана. Към това се добавят корупцията и шуробаджанащината и всичко това много утежнява положението, посочва експертът.

Политическият елит освен това контролира голяма част от икономиката. Това неблагоприятно положение не само отблъсква чуждестранните инвеститори, но и провокира гнева на населението.

"Ние живеем като бедняци, а те - като принцове", гласи един от лозунгите, които могат да се чуят при протестите през последните дни. Недоволството е отправено към политическия елит, най-вече духовенството и могъщите гвардейци на революцията, които в ислямската република контролират голяма част от икономиката.

"Когато разговаряте с хората в Иран, бързо се забелязва, че има силен гняв най-вече срещу Гвардейците на революцията", отбелязва Тиери Ковил. Има усещане, че вътрешни хора с връзки във властта могат да правят каквото си искат, че никой няма да им потърси отговорност. Молбите на обикновените иранци обаче не намират отклик в държавните институции.

Държавният бюджет за периода от март 2018 г. до март 2019 г., който правителството на Рохани неотдавна представи пред парламента, би могъл да засили това впечатление. Той предвижда намаляване на субсидиите за храна и горива, както и орязване на програми за помощ на бедните. Религиозните институции обаче остават пощадени от съкращения на разходите.

Институции като Международният валутен фонд и Световната банка играят отрицателна роля според Табатабей.