Три дни след предложението да разговаря със Северна Корея без предварителни условия държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън промени политиката си, като настояваше - също като президента Доналд Тръмп - че КНДР като за начало трябва да спре своите ядрени заплахи. Тъй като той отказва да седне на масата за преговори, означава ли това, че се приближаваме още повече към война?

Тръмп говори за "огън и ярост". Съветникът по националната сигурност Хърбърт Макмастър казва, че ядрената програма на Северна Корея е "най-дестабилизиращият фактор през целия период след Втората световна война". Бившият директор на ЦРУ Джон Бренан оценява вероятността от война на 25 на сто. Според сенатора Линдси Греъм вероятността САЩ първи да нанесат ядрен удар е 30%. По оценките на Съвета за външна политика тази вероятност се доближава до 50 процента.

Мнозина считат за нормална идеята, че войната срещу Северна Корея в най-скоро време е неизбежна. Но какви именно сметки и анализи са необходими, за да приемат Тръмп и останалите това за даденост и да повярват, че войната наближава? От друга страна, каква логика е необходима, за да се разбере, че тези заплахи са само надуване и провокация, нужни за задоволяване на самочувствието на някакъв си мъжкар?

Тръмп: Ще ударим Северна Корея с невиждана ярост и огън

Ако някой смята, че Северна Корея притежава ядрено оръжие само като сдържащ фактор, като защита от нападение от страна на САЩ, както това се случи с Ирак и Либия след обявяването им за безядрени зони, няма нужда Америка да започва война. Северна Корея няма да използва ядреното си оръжие, ако ние не използваме първи нашето. Това е класически пример защо Студената война не прерасна в гореща.

Историята на Северна Корея, въплътена в националната й философия чучхе, се състои в оцеляването, в съхраняването на режима. От 1948 г. семейство Ким успява да го направи по превъзходен начин. За разлика от Куба, КНДР в икономическо отношение преживя разпадането на СССР. Севернокорейците страдаха от тотална война, глад, стихийни бедствия и продължаващите десетилетия санкции. От 1950 г. те живеят, без да се стремят към насилствено обединение с Южна Корея, дори когато в Америка се сменяха един друг по-силни и по-слаби президенти.

Няма никакви разумни основания Северна Корея да се самоунищожи просто така, като първа използва ядрено оръжие срещу значително по-могъщите САЩ. Ако бяхте генерал, инструктиращ Ким Чен Ун по въпросите на предимството при използването на ядреното оръжие с нападателна цел, независимо от свързаните с това рискове, опитайте и помислете как убедително бихте описали достойнствата на националното самоубийство като средство за постигане на успех. Оръжието е необходимо за отбрана. И Северна Корея не може да бъде тази, която ще започне войната.

Три кошмарни сценария: Как започва войната със Северна Корея

А във Вашингтон единственият начин да се повярва, че заплахите на Тръмп са реални, е да се повярва, че Северът, въпреки всичко, което прочетохте дотук, по някакъв начин ще сметне за възможно да използва оръжието си с нападателна цел, т.е. да нападне Южна Корея като част от опита за обединяване. Само в такъв случай възпиращият удар е оправдан като начин за самозащита. Като аст от действията на САЩ с цел самозащита потенциално ще загинат милиони корейци заедно със стотици хиляди японци, а също така жители на Гуам, а вероятно и на Хаваите.

И Америка трябва да нанесе удара в най-скоро време - преди КНДР първа да достигне до нас. Познато ли ви звучи? Подобни думи послужиха като оправдание за нахлуването в Ирак през 2003 г. - казаха ни, че Саддам има оръжия за масово унищожаване, и би било смъртоносна грешка да чакаме той да използва това оръжие срещу нас.

"Кой би искал димящото дуло да се превърне в ядрена гъба? - предупреди през 2002 г. тогавашната съветничка на президента по националната сигурност Кондолиза Райс. - Колко трябва да чакаме, прези да се обърнем към явно нарастващата заплаха?"

Номерът бе, че почти сигурно администрацията на Буш знаеше, че през 2002 г. Саддам не е имал оръжия за масово унищожаване. И нв администрацията със сигурност знаеха, че дори по време на първата война в Ирак, при операция "Пустинна буря" през 1991 г., Саддам не използва своего химическо или биологично оръжие.

Именно този момент трябва да бъде прозучен по-подробно. Саддам не използва своето химическо/биологично оръжие, защото другата страна не би имала избор, освен да отговори със същото. В случая със Саддам, както и в случая със Северна Корея, неравенството със САЩ по отношение на огневата мощ би означавало пълно унищожение. Единственият начин да се победи - оцеляването - бе да не се играе тази игра.

За САЩ, ако решат първи да ударят Северна Корея, рискът е несъразмерен с която и да био възможна победа. По време на "удара-чудо" всеки американски снаряд идеално ще улучи всяка севернокорейска цел, включително американските атомни бомби, необходими за унищожаването на живите скали в планините, защитаващи най-важните обекти. Дори ако събитията се развиват според този най-благоприятен сценарий, Северна корея все едно ще се окаже под радиоактивен облак, който предвид предсказуемите климатични условия ще се разпростре към Сеул и Токио. Жителите на Северна Корея, които няма да загинат веднага, ще предизвикат нечувана в наши дни хуманитарна криза. И Корейската война от 50-те г. на ХХ век е нагледно свидетелство как би реагирал Китай на нападение близо до границата си, а не говорим за зомби-апокалипсиса във вид на милиони гладуващи севернокорейци.

И дори този най-оптимистичен сценарий е изцяло хипотетичен, понеже, както би ви казал всеки военен стратег, "идеален" удар е невъзможен. Всеки американски план за първи удар предполага поне няколко точни удара от страна на Северна Корея (представете си един такъв удар да бъде нанесен по Лос Анджелис) плюс вкарване в действие на спящи клетки със специални сили, които почти със сигурност вече се намират в Южна Корея, Япония и на други места.

Освен разрушенията не е ясно дали глобалната икономическа система ще преживее ядрена война, ще могат ли останат ли Япония и Южна Корея американски съюзници, ако пламнат Сеул и Токио, ако Китай продължи спокойно да пази американските държавни дългови книжа, а няма да предизвика умишлено криза на "Уолстрийт", или дали някой президент - най-вече този, когото половината страна вече мрази - ще обяснява, че порритият с радиоактивна пепел Лос Анджелис е цената на опазването от още по-страшен севернокорейски ядрен удар в бъдеще. И да се надява, че тези хиляди американски военнослужещи, изгорели в базите си в Корея и Япония, за което съжаляваме, няма да повлияят отрицателно върху резултатите от изборите през 2020 г.

Ако брифирате президента, бихте ли могли за компенсация и оправдаване на риска да откриете плюсове в този сценарий в духа на Стрейнжлав? (Става дума за филма "Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба" - б.р.) Явно няма да минем само с развалена прическа. Вероятно ще кажете това, което каза един човек, който би могъл наистина да поговори с президента. Контраадмирал Майкъл Дюмон, зам.-шеф на Обединения комитет на началник-щабовете, обясни:

"Няма добри варианти за военни действия срещу Северна Корея. Нахлуване в Северна Корея би могло да доведе до катастрофална гибел на хора в Южна Корея - на американски войски и цивилни. В резултат могат да загинат милиони южнокорейци и под заплаха ще се окажат войските и цивилните в Гуам и Япония."

Бум!

За да повярваме, че САЩ вървят към война, трябва да повярваме, че един или няколко национални лидери просто така ще унищожат себе си и по-голямата част от своята страна. За лудите можете да си мислите каквото искате, но лидерите и политиците просто са на друго мнение.

И въпреки това всеки човек може да игнорира всички факти и да повярва във всичко, в което иска да вярва. Та някои хора и до днес смятат, че по комина трябва да се спусне един дебелак с червен костюм. Опитайте се да ги убедите, че това не е вярно...

-------

* Авторът е работил 24 години в Държавния департамент на САЩ. Написал е книгата "Искахме най-доброто: Как помогнах да изгубим битката за сърцата на хората в Ирак". Коментарът е публикуван във в. "Хъфингтън пост".