След 10 години дефицитът на мощности за производство на електроенергия у нас ще е около 2000 мегавата, което е около 20% от сега наличните, като един от вариантите недостигът да бъде покрит е изграждане на втората атомна централа на площадката в Белене. Това пише в разсекретените доклади на Българската академия на науките (БАН). Документите бяха написани по сключения с Българския енергиен холдинг (БЕХ) договор за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката. Единият касае

развитието на енергетиката в България

в дългосрочен период, а вторият - проекта за АЕЦ „Белене“.

Докладите се пускат в публичното пространство със съгласието на БЕХ, като е пропусната информацията, която представлява поверителна или чувствителна информация за дружествата от групата на холдинга, както и поверителна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни.

В докладите се прогнозира и недостиг на електроенергия в региона след 2030 г. от порядъка на 1500 мегавата инсталирана базова мощност, пише в заключението на един от докладите. Перспективите пред националната електроенергийна система показват, че в средносрочен план България трябва да предприеме действия за компенсиране на недостиг на маневрени мощности до 1650 мегавата и на базови мощности в диапазон от 420 до 1670 мегавата. В документа се подчертава перспективата, че в бъдеще ще се

наложи извеждане на основните блокове на АЕЦ „Козлодуй",

което ще се отрази на сигурността на електроенергийните доставки за страната.

Междинен доклад 2 е в обем от 95 страници и е фокусиран върху възможността за изграждане на ядрена мощност. В него се прави анализ на варианта за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с проекта „АЕЦ Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура за приватизацията му.

При 7 от вариантите, с лихва на инвестиционния кредит от 3% и ниска цена на тока на вътрешния учените от БАН са изчислили, че проектът ще е рентабилен в само при един от тях предвиждащ 80% от него се поеме от частен инвеститор. При тази лихва проектът би бил рентабилен при всички варианти, но

с условие да има висока цена на тока на вътрешния пазар,

без да се уточнява каква е точно тя.

При 4% лихва на заемите по проекта и евтин ток у нас, всички варианти са на загуба. При скъпа електроенергия на вътрешния и на регионалния пазар, само 3 от 7 варианта са изкарани печеливши. В случай на лихва от 4,5%, 2 от седем варианта се оказват рентабилни. При 5% цена на кредита няма нито един печеливш вариант дори при висока цена на тока на вътрешния и регионалния пазар, а проектът излиза на червено със суми, вариращи от почти 594 млн. евро до 2,613 млрд. евро.

Засега позицията на министерството на енергетиката относно „Белене“ е, че държавата няма да инвестира нито лев повече в проекта, а ще участва в него с апортна вноска, включваща лицензираната площадка и оборудването, което бяхме осъдени да купим от „Атомстройекспорт“.