"Следването на Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия е отговорност на всеки гражданин на Република България, тъй като постигането на устойчиво развитие не е работа на "някой", а на всеки един от нас!"

Това се посочва в правителствената стратегия с хоризонт до 2030 г., публикувана за обществено обсъждане. Освен, че е работа на всеки да се застрахова сам, от документа става ясно и че финансовите механизми за справяне с наводнения, земетресения и пр. са недостатъчни, а в същото време глобалното затопляне чука на вратата ни.

Съдът върна и обвинителния акт за наводнението в с. Бисер

Според данните от EM-DAT (The International Disaster Database - Centre for Research on the Epidemiology of Disasters-CRED), през годините България е била засегната предимно от наводнения, екстремни температури, бури, пожари и земетресения.

В периода от 2002 г. до 2017 г. България е мобилизирала пет пъти фонд "Солидарност" на Европейския съюз (СФЕС) поради възникнали бедствия, четири от които класифицирани като "голямо природно бедствие" и съответно едно, като "регионално природно бедствие".

Съгласно обобщените данни, през 2005 г. страната ни е била засегната от две наводнения, причинили общо загуби в размер на 459 млн. евро, а получената финансова помощ от фонда е общо 20,3 млн. евро. През 2014 г., вследствие на проливни валежи придружени с гръмотевични бури и градушки, наводнения и свлачища през юни и юли са причинени щети, възлизащи на 390 млн. евро, а финансовата помощ от фонд "Солидарност" е 12,5 млн. евро. Очакваното покритие от застраховки, което би следвало да компенсира значителна част от нанесените загуби през 2014 г., е едва 4 535 509 лв., т.е. 0,59 % от загубите. 

Осигуряват хляб, ток и проходимост - вижте бедствието по области

През 2015 г. България отново мобилизира фонда заради тежките зимни условия през януари, които причиняват загуби в размер на 243 млн. евро. В резултат, страната ни получава грант от 6,4 млн. евро.

По данни на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС), за периода 2010-2015 г. са заявени финансови ресурси в размер на 1 227 090 949 лв., като отпуснатите средства са 437 066 578 (35,62 % от заявените). 

Липсата на пари и дълготрайните последици

"Тези възможности за финансиране след настъпило бедствие, обаче се отличават със сериозни недостатъци. Междуведомствената комисия не разполага с достатъчен капацитет за справяне с последиците от бедствия със значителен мащаб, като всяко такова събитие нарушава процеса на финансиране на планираните превантивни дейности. По същия начин, фонд "Солидарност" не разполага с достатъчен капацитет да финансира големи загуби от бедствия", признават авторите на стратегията.

Освен това, СФЕС предоставя само частично обезщетение, като не компенсира загубите на частни лица. Кандидатстването и получаването на средства е дълъг процес, който включва значителни забавяния преди изплащането на средствата, тъй като е необходимо държавите членки също да одобрят отпуснатите суми. "Липсата на осигурен директен и бърз достъп до достатъчно финансови средства, може да възпрепятства справянето с негативните последици от бедствия с голям мащаб, своевременното възстановяване на основни обществени услуги, инфраструктура, подпомагането на най-уязвимите групи от населението и бизнеса, и съответно да доведе до дълготрайни социални и икономически последици", се посочва още в документа.

Само бедните с държавни обезщетения след бедствие

Като слаби страни се посочват още недостатъчното използване на възможностите на застраховането, несистематизирано планиране, "неразбиране на риска от бедствия във всичките му измерения от страна на компетентните органи и населението" и др.

Седем опасности на климата

Прегледът на възникналите бедствия показва, че голяма част от тях са причинени вследствие на природни явления. Цитират се проучвания, според които средната годишна температура на въздуха в България, през последните две десетилетия (1988-2011 г.) се е повишила средно с 1,3˚С в сравнение с тази от периода 1961-1990 г. Установени са и значителни вариации в количеството на валежите през отделните години за периода 1988-2011 г. Промени се наблюдават и в максималните денонощни валежи, като всички тези резултати показват тенденция към повишаване на риска от свързаните с тях бедствия. 

Учени: Светът има три години да спре глобалното затопляне

Прогнозираните промени в температурите и валежите показват, че в зависимост от използвания сценарий, средната температура на въздуха в страната ще нарасне към 2082-2100 г. спрямо нормата от 1961-1990 г. с от 2 до 7 градуса по Целзий. Според прогнозите се очаква намаление на средногодишните валежи в рамките на 10-20 % към края на века, както и увеличаване на броя и интензивността на сухи и горещи периоди през лятото.

Симулации на климатични модели за цяла Европа за три прогнозни периода (2020 г., 2050 г., 2080 г.) показват седем опасности, свързани с климата: топли вълни, студени вълни, суши, горски пожари, речни наводнения, крайбрежни наводнения и бури.

Формиране на чувство за отговорност

Като цел номер едно правителството си е поставило: "формиране на чувство на отговорност в отделния гражданин, за осигуряване на своята безопасност и подготвеност, за адекватни действия при бедствия".

Сред набелязаните мерки са "изграждане на система за събиране, анализ, оценка и разпространение на данни и информация за риска от бедствия до съответните компетентни органи и населението; разработване, периодично актуализиране и разпространение на карти на риска; въвеждане на система за изграждане на познания за риска от бедствия в компетентните органи, частния сектор, доброволните формирования и населението и споделяне на опит, извлечени поуки, реализирани добри практики, тренировки и обучения" и пр.

По отношение на финансирането, се набляга на използването на застраховането сред частния сектор и населението, насърчаване учредяването и развитието на инструменти за взаимно подпомагане като фонд "Общинска солидарност" и др.подобни, въвеждане на механизми за осигуряване на ликвидност след бедствия с голям мащаб, с цел по-бързо и ефективно възстановяване (катастрофичен фонд, параметрично/суверенно застраховане, катастрофични облигации и др.)