На 22-ри декември 2017 бяха обнародвани дългоочакваните (и поредни) изменения на Кодекса на труда (КТ), макар и в доста ограничен, спрямо първоначалния проект, вариант.

Каква е целта на измененията:

Измененията целят основно допълнителна защита на правата на работниците и служителите в случаите, когато не им се заплащат дължими трудови възнаграждения и обезщетения. Предлаганите изменения са плод на продължителна и консолидирана политика на Министерството на труда и социалната политика по стратегическа цел „Повишаването на качеството и сигурността на труда чрез защитата на трудовите, осигурителните и социалните права на работниците и служителите и подобряването на условията на труд в предприятията.“ Считаме обаче, че с приетия Закон за изменение и допълнение на КТ, тези цели са само частично изпълнени, като новите разпоредби създават и значителни рискове. На анализа на ползите и рисковете от промените ще се спрем по-долу в текста.

Дефицити на проекта:

За съжаление, друг, не по-малко важен приоритет пред трудовото ни законодателство - регулирането на иновативния труд, отварянето на дигиталния пазар за нуждите на трудовия пазар и гъвкавите форми на трудова заетост, изобщо не са застъпени в проекта, а приемането на такива мерки се отлага вече повече от десетилетие. Новите технологии налагат промени в бизнес моделите на търговците и инвеститорите, следователно и в необходимата работна ръка. Необходимостта от преквалификация и гъвкавост в трудовия процес са сериозно предизвикателство пред света и особено пред ЕС. Дистанционната работа и гъвкавите форми на заетост са инструмент за висококачествен труд и предоставяне на възможност за полагане на труд извън стереотипа според индивидуалните потребности на бизнеса, съобразени с възможностите и нуждите на трудещия се. Насърчаването за създаване на гъвкави работни места е мярка, подпомага младите, стартиращия бизнес, иновациите и модерните производства.

По този начин, българското Народно събрание възприема само половинчато и едностранчиво трудовата стратегия на ЕС, която цели мултиплициращ ефект чрез постигане на баланс между правата на работещите и защитата на инвеститорите и работодателите.

Конкретните нови мерки:

- Промените предвиждат преди всичко допълнителни компетенции на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ГИТ), като разширяване обхвата на задължителните за работодателя предписания и след прекратяване на трудовите правоотношения за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения; въвежда се възможност за иницииране на откриване на производство по несъстоятелност от страна на ГИТ, които редакции ще влязат в сила от 31 март 2018 г.

- Съответно в Търговския закон (ТЗ) се предвижда, че ако дружеството-работодател няма управител повече от месец, овластени да приемат волеизявления ще бъдат съдружниците/ едноличният собственик. Нещо повече, законодателят предписва, че предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли едва след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието, като съществува хипотезата при изрично договаряне между страните, горепосочените задължения да бъдат изпълнени от приобретателя (чл. 15, ал. 4 и 5 ТЗ).

Сходна и е правната постановка в хипотезата на прехвърляне на дружествени дялове (чл. 129, ал. 1 ТЗ), съгласно която се поставя законов запрет за разпореждане с участие в капитала при наличие на неизплатени изискуеми заплати, обезщетения и задължителни осигуровки, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

- Предвижда се и допълнителна защита на правата на работниците и служителите в случаите, когато не им се заплащат трудови възнаграждения и обезщетения: на база влязло в сила предписание на ГИТ за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови отношения, заинтересованото лице ще разполага с валидно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу работодателя по реда на чл. 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

- Наред с това, измененията предвиждат промяна в изискванията на възложителите към изпълнителните по реда на Закона за обществените поръчки, с възможност за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, че при изпълнение на договор за обществена поръчка е нарушил чл. 118, чл. 128, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. Тук законодателят е предвидил възможността, изпълнителят да докаже, че не следва да бъде отстраняван, ако представи удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Важно е да отбележим, че подобно удостоверение ще се издава в 15-дневен срок от получаване на искането от участника, избран за изпълнител.

Анализ на мерките:

1. Предвидената възможност за издаване на заповед за изпълнение, основание за която се считат предписанията на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда”, е необяснима, предвид съществуващия и неотменен ред гл. 25-та ГПК и на чл. 410 ГПК. Предписанията на ИА ГИТ, за разлика от другите предвидени в института на заповедното производство основания, не са правен способ за установяване на изискуемост и ликвидност на частноправни задължения. Оправомощаването на администрацията в този частноправен спор е стъпка в погрешна посока. Не става ясно защо се предлага преминаване от особено исково към заповедно производство. А още по-малко - защо работникът няма право да го инициира сам, без посредничество на ГИТ.

2. Предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения съгласно ТЗ, би се превърнало в куха норма, ако се постави в зависимост от изплащане на трудови/осигурителни задължения. Допълнително се гарантира кредиторският интерес при наличието на солидарната отговорност на отчуждителя и правоприемника уредена в чл.15, ал. 3 ТЗ. В допълнителна защита се явява и разпоредбата правоприемникът да управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок от 6 месеца от вписването на прехвърлянето (чл. 16а ТЗ). Следователно да смятаме, че това нововъведение ще избави кредиторите от тяхната борба да получат дължимото им е наивност.

Не по-малко важна за търговския оборот се явява и препоръката на Министерство на правосъдието, съгласно която посредством частен документ (удостоверение), издаван от работодателя, ще се доказва липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Редно е да отбележим, че препоръката ще се прилага до приемане на нормативни промени, уреждащи начина на удостоверяване на тези факти.

3. Предложената промяна за овластяване на съдружници/едноличния собственик да приемат волеизявления, отправени към конкретното дружество не би довела до целения от законодателя ефект, поради причини като липсата на задължение от страна на съдружниците да публикуват адресите си за кореспонденция. Тук е редно да се прилага субсидиарно чл. 50 ГПК, който достатъчно ясно и аргументирано разписва спецификите за връчване на търговци. Считаме, че системният подход при решаване на този проблем, наличен при всеки тип търговско дружество би бил да се назначава и вписва служебно особен представител или друга санкционираща мярка, насочена към търговското дружество.

4. Възможността за обявяване на несъстоятелност, респ. за установяване на състояние на неплатежоспособност поради неизплатени трудови възнаграждения е правилно решение. В противен случай, работодателят често насила превръща работниците си в кредитори от последна инстанция - десетилетна практика в някои отрасли на българската индустрия. Предоставянето на инициативата за образуване на производство по несъстоятелност на контролния орган ИА ГИТ обаче е напълно неоправдана (вж. и т.1 по-горе).

Промените оставят впечатлението, че основната им действителна цел е да овластят допълнително администрацията в лицето на ИА ГИТ, като й вменят несвойствени и опасни правомощия - да “разрешава” на работници да търсят правата си по пътя на заповедното производство и да преценява кое дружество със задължения да бъде обявено в несъстоятелност или отстранено от процедура по ЗОП, а кое - “пощадено”.

...

Кристина Петкова е адвокат от Адвокатско съдружие "Радан Кънев и партньори"