Михаил Екимджиев: Свързването на Истанбулската конвенция с гей бракове е продукция на болни мозъци

„Ежегодно много жени биват убивани от своите съпрузи и партньори. Нерядко мъже, законно притежаващи оръжие, избиват целите си семейства. Поради това ми се струва парадоксален отказът да бъде разбрана, да бъде проумяна нуждата от засилване закрилата спрямо слабите, спрямо жените и децата.“

– Как си обяснявате емоциите, свързани с т.нар. Истанбулска конвенция, която успя да нажежи страстите и дори да раздели правителството?

– Аз наистина съм впечатлен как в българските условия може да се произведе съвсем произволно една фалшива новина, един алтернативен факт. Защото излязоха какви ли не твърдения, че от конвенцията, насочена към по-интензивна, по-ефикасна защита правата на жените, правата на непълнолетните момичета, на нашите съпруги, партньорки, дъщери, произтичала необходимостта да се променя българската конституция, да се признават гей бракове и т.н. Нищо подобно!

Не случайно конвенцията се подписва в Истанбул. Защото Турция е страна, в която все още за съжаление в някои нейни региони съществуват традиции млади момичета да бъдат линчувани, да бъдат убивани от техните роднини, ако не са девствени на годежа или сватбата. Има държави, в които все още се практикува обрязване на малки и млади момичета. Тази конвенция е насочена към хората, към това унизително отнасяне на жената като нечовешко същество, тя е насочена към еманципацията – реалната, истинската еманципация на жената, която да не бъде приравнявана като елемент от предметното обкръжение на собствеността на мъжа, да не бъде държана в подчинено положение, да не се очаква от нея да се ангажира само с домакински дейности, да не бъде обект на сексуален тормоз и посегателства или да бъде подценяван интелектуалният, духовният капацитет на жената.

Тоест това са едни допълнителни, стимулиращи мерки, които държавите-членки на Съвета на Европа трябва да предприемат  за по-пълноценно осъществяване на човешките същества от женски пол. Жените, девойките, както е написано в преамбюла на самата конвенция, традиционно, исторически са били зле поставени да получат по-надеждна защита и реални шансове за равно третиране с мъжете.

Държа да подчертая, че това е конвенция, която е подписана от почти всички държави-членки на Съвета на Европа – това са 47 държави със 700 милиона население на една огромна територия – може да се каже, от Рейкявик до Владивосток и от Мурманск до Палермо. И не мога да разбера на чий болен мозък в България какво му пречи този документ. И как му се провидя, че това отключвало вратата и едва ли не задължавало държавите, ратифицирали конвенцията, да разрешават гей бракове, да признават „трети пол“ и т.н.

Това наистина е патологична продукция на болни мозъци. И странното е, че тези измислици бяха разпространени най-активно от средите на някои самопровъзгласилите се и самозвани патриоти. И човек като ги слуша, остава с впечатление, че средностатистическият български патриот и националист много държи да бие жените и дъщерите си, че това е едва ли не неговата представа за патриотизъм и за традиционни християнски ценности.

Ежегодно много жени биват убивани от своите съпрузи и партньори. Нерядко мъже, законно притежаващи оръжие, избиват целите си семейства. Поради това ми се струва парадоксален отказът да бъде разбрана, да бъде проумяна нуждата от засилване закрилата спрямо слабите, спрямо жените и децата, която Истанбулската конвенция предоставя.

Единствено има една разпоредба в чл.3, буква-В, която именно в контекста на тази по-интензивна защита на жените, с повече въображение може да се тълкува, че примерно би била приложима и спрямо гей браковете и тези партньори, които са в ролята на жена. Но там си пише, че ако това съответства на традициите и ако се стигне до консенсус в съответната държава. Тоест само ако там, където конституциите, законите на държавите са признали гей браковете, тази защита, която  по начало се отнася само до жени в биологическия смисъл на думата, ще се отнася и до тези хора, които се самоопределят като жени и които обществото е приело за такива в този изключително тесен контекст. Така че няма никаква, абсолютно никаква опасност да се налага признаване на гей бракове, на „трети полове“ и т.н.

– Като се абстрахираме от разни патриотари и бабаити, но има и нещо друго. И това са непрекъснатите опити институционално да се регулира тази най-чувствителна, интимна сфера от естествените взаимоотношения между мъжа и жената. Страховете са от постепенното изместване на разумните граници в тези отношения. По времето на соца държавата не искаше да вижда повече жената пред печката и я курдиса върху трактори и кранове и провъзгласи пълно равенство между половете в „най-малката клетка“ на обществото, както наричаше семейството. Въпросът е как точно Истанбулската конвенция ще защити „по-интензивно и ефективно“ права, нарушаването на които отдавна се санкционира и определя като престъпление в наказателните кодекси на всички правови, и дори не толкова, държави? Тоест как ще се прилага?

– Много са предписанията на конвенцията. Има норми, които просто задължават държавите, за да постигнат резултат, да предписват конкретни действия. Примерно в центрове за защита на жени и девойки, жертви на домашно и сексуално насилие, там да могат да намират убежище, да бъдат консултирани от психолози, да получат защита от държавата в много по-надеждна форма. Казвате, че в наказателните кодекси това е престъпление и е така, но знаете ли колко трудно се разкрива престъпление, което се извършва на четири очи и между четири стени, каквото е домашното насилие. И когато някои наказателни кодекси интерпретират домашното насилие и като престъпление „от частен характер“, жертвата, която съжителства с насилника, трябва да намери тази смелост и да отиде да се оплаче, въпреки че знае какво ще се случи, когато се върне след няколко часа у дома, където е нейният насилник.

Има много какво да се работи и в усъвършенстване на наказателно-правната уредба, и в подобряване на синхрона между институциите, за да може наистина да се получи тази ефикасна защита. Защото ние колкото и да претендираме, че сме демократично общество, в което признаваме равните права на жените, знаем, че има субкултурни общности, в които жената е придатък на мъжа и в които се смята за нормално жената да бъде насилвана сексуално и психологически и е продавана като говедо, като вещ. Така че има много какво да се прави.

Някои опонират, като казват, че примерно в Скандинавските страни или Западна Европа 40 процента от жените са били обект на сексуален тормоз и насилие, докато в България той е само 30 процента. И знаете ли каква е причината за това? Първата причина е, че понятието „сексуален тормоз“ в България често пъти се възприема на базата на нашата народопсихология и южняшки темперамент.  Жената от българската двойка няма да се оплаче от поведение, докато от шведската двойка ще го сметне за сексуален тормоз, независимо дали се случва в офиса, в заведение, в дома й и т.н.

Тоест много българки, които са обект на сексуален тормоз, или не го разпознават, или не се оплакват. Защото когато една жена се оплаче, че е била изнасилена или тормозена, „доброжелателите“ казват, че това е така, защото „тя си го е търсела“. Има такова клише, което просто се задейства автоматично. Така че тази конвенция за българските условия би била изключително полезна и на ниво преодоляване на някои клишета и субкултурни поведенчески стереотипи.

– Стереотипите обаче са били първо наложени моди. Кампанията покрай секс скандала с продуцента Харви Уенстейн в САЩ взе застрашителни размери на модна индустрия. Страх скова мъжката част от Холивуд, за часове рухнаха кариери на звезди заради твърдения, които дори не се доказваха. Това натягане на пружината не създава ли нови поведенчески стереотипи, една стерилна среда, където мъжете и жените ще контактуват по строги правила. И къде отиде презумпцията за невинност, след като очевидно е налице и интерес за показ пред прожекторите?

– Там няма еднозначен отговор. Имайте предвид, че в обществените процеси, в правото резултатите не се получават бързо и еднопосочно като с магическа пръчка. Просто трябва време, натрупвания, дебатиране, за да се промени културата. Защото културата и манталитетът най-трудно подлежат на промяна. Да, неизбежно е когато се предприемат такива позитивни мерки, както беше преди 50-60 години. Тогава предприетите мерки бяха позитивни спрямо жените и малцинствата в САЩ, и, естествено, имаше случаи на злоупотреба с тях. Но погледнато в един по-дългосрочен исторически и статистически план, обществото печели много повече, когато повече представители на това общество ще са свободни да развият и да докажат своя потенциал, без да бъдат потискани, независимо от това дали са мъже, жени, хомосексуалисти, транссексуални и какви ли не трансджендъри. Важно е човекът да бъде свободен, което му позволява да се реализира като човек, независимо от това как и с кого си ляга, как и с кого прави секс.

Здравото общество се интересува от социалните и професионалните качества на човешкия индивид преди всичко и определено няма никаква опасност да ни стигне „Содом и Гомор“. Западните общества, които са най-свободни и затова и най-богати и проспериращи, все още  не са сполетени от Божия гняв, който за съжаление под различни форми спохожда такива като нас, дето се правим по католици от папата.

Та на въпроса ви – да, неизбежно и тук, както в мерките срещу расовата дискриминация, ще има косвени жертви, ще има злоупотреба, ще има лоши примери на търсене на дивиденти и привилегии от страна на някои представители на тези общности, които традиционно са дискриминирани. Но затова нормалните демократични общества и правовите държави разчитат на един мъдър и справедлив съд. Всеки един случай да се преценява конкретно в справедлив процес, да се доказва има ли злоупотреба с право или не. Наистина и тази система на схематизиране на казусите не е съвършена, но в този свят и в този живот няма нищо съвършено. Но по-малкото зло е това, другото е да търпим дискриминация.

– Значи все пак е полезно да се критикуват някои залитания, за да се минимизират щетите. При социализма те бяха максимални именно поради това отнето право. Кому беше нужно обаче полът да се определя чрез социална функция, както се случи при соца и естествено се постигнаха абсурдни резултати.

– По-различен е ракурсът, по-точно курсът, защото според стандартите на либералните общества, където по-голямо значение има как се чувства, как се самоопределя един човек, как обществото го възприема като такъв, отколкото как е записан в акта си за раждане и какво има между краката му. Според мен много хора се възбудиха точно от тази за съжаление добре проиграна пиар акция от т.нар. патриоти, които използваха тази ситуация за пореден път да изплашат хората, да създадат медийна пушилка, или плашилка, без да имат основания за това. Защото ако някой прочете конвенцията, ще види, че нищо такова няма, че всичко е насочено към правата на жените и на момичетата. Смятам, че всеки разумен човек, всеки християнин би искал жена му да не бъде бита, дъщеря му да не бъде изнасилвана. Нека мъничко стъпим в модерността и да се отдалечим от това родово-патриархално, да не кажа примитивно разбиране за ролята на мъжа и жената.

– Важно е все пак да не свием в някоя крива посока, да не се опитваме прекалено да коригираме природата, като например предложението за отпадане на забраната за кръвосмесителни бракове. Тези неща объркват и правят неспокойно съвременното общество.

– Обществото не трябва да се успокоява. Разумните хора трябва да разберат, че, за добро или за зло, обществото се развива много по-бързо и все по-бързо. Съвременният човек, за да оцелее и да се адаптира, трябва да свикне да понася много по-големи, много по-бързи промени и сътресения в обкръжаващия го свят. Светът става все по-шарен, все по-динамичен, все по-бързо променящ се и все по-трудно предсказуем и прогнозируем. От нас се изисква по-голяма гъвкавост, да свикнем с тази социална ентропия и да се адаптираме. От друга страна, в Европейския съюз решенията се вземат по демократичен път.

Но нека се върнем към конкретиката. Ако в България се приеме „трети пол“ и гей бракове, това ще стане с промяна на конституцията, тоест две трети от избраните от нас народни представители трябва да гласуват за промяната. В една демократична страна това може да стане само ако горе-долу същата пропорция – две трети от хората, желаят това, искат тази промяна. Това е хубавото на демокрацията. Аз мога да кажа, че това, което говорят патриотите, са пълни глупости, но уважавам правото им да изразят своето мнение.

Михаил Екимджиев е председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, която се утвърждава като една от водещите неправителствени правозащитни организации в страната. Адв. Екимджиев има десетки спечелени дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител