Пробойните в руско-иранския съюз отварят възможности за Тръмп

Иран и Русия не крият взаимното си желание да изтласкат САЩ от Близкия изток. "Нашето сътрудничество може да изолира Америка", каза върховният лидер аятолах Али Хаменей на Владимир Путин при посещение на руския президент в Техеран неотдавна. От своя страна Путин похвали отношенията между Москва и Техеран като "много продуктивни".   Със сигурност съюзът носи изгоди в Сирия, където военното сътрудничество между Москва и Техеран обърна развоя на войната в полза на техния общ съюзник Башар ал Асад и принуди Съединените щати да се откажат от целта си за отстраняване на Асад от власт. Вашингтон със сигурност трябва да се отнася предпазливо към руско-иранските отношения, но все пак това е по-скоро брак по сметка, отколкото стратегически съюз, а в него вече се появяват пробойни.   В Сирия изгонването на "Ислямска държава" изглежда подчертава важни различия в целите и тактиката на Путин и Хаменей. Върховните цели на Москва включват предотвратяване на смяна на режима, засилване на руското влияние в Близкия изток и поддържане на военните й бази в Сирия.   Путин се надява, че постигането на тези цели може да доведе до дипломатически успехи на Запад и да насърчи Съединените щати да признаят Русия за равна. Но макар Москва да смята Асад за легитимен лидер на Сирия, главният интерес на Путин се състои в запазване и укрепване на сирийските държавни институции, а не лично на Асад; руснаците дори намекват на своите западни колеги, че Москва би приела Асад да напусне, стига това да стане в цялостен мирен процес.   За разлика от тях, иранците смятат напускането на Асад за "червена линия" и вярват, че поддържането на сирийския лидер на власт остава решаващо за две от ключовите им цели. Първата е да запазят възможността си да снабдяват с оръжия отдавнашния си шиитски съюзник Хизбула, като същевременно изграждат "свободен от сунити" шиитски сухопътен коридор от Иран до Средиземно море - развитие, което Иран се страхува, че ново правителство не би позволило.   Второ, Иран смята, че присъствието му в Сирия е от съществено значение за способността му да оказва натиск върху Израел. Иран иска да запази възможността си да атакува еврейската държава както от Ливан, така и от Сирия, затова е решен да поддържа съюзнически недържавни шиитски въоръжени формирования в Сирия.   Твърдолинейният ирански Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР) иска да превърне тези съюзнически групировки в институционализирана политическа и военна сила, подобна на Хизбула в Ливан - мярка, която е в противоречие с желанието на Русия да подсили способностите на сирийската държава и да намали зависимостта на Сирия от Иран.   С нажежаването на атмосферата на дипломатическите преговори за бъдещето на Сирия има опасност различията между руските и иранските цели там да се увеличат. Иран смята, че готовността на Русия да работи със страни като Турция може да подкопае иранските интереси в Сирия.   Лидерите на Иран също така са разтревожени от отношенията на Путин с Доналд Тръмп; съобщения в ирански медии навеждат на предположението, че Техеран е бил разгневен от решението на Путин да запознае президента на САЩ с целите на Москва преди срещата на върха между Путин, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и иранския президент Хасан Рохани в Сочи през ноември миналата година.   Готовността на Русия да работи с множество партньори в Сирия е показателна за по-широкия й подход към Близкия изток, който водещ руски анализатор определи като "догма на гъвкавостта" - нещо, което е в съгласие със "сделкаджийския" подход на Путин към външната политика. Пример за това е желанието на Москва да поддържа добри отношения със Саудитска Арабия. Путин смята, че руско-саудитското сътрудничество е необходимо за ограничаване на производството на петрол и повишаване на цените, което му е нужно, за да постигне двойната си цел да подсили армията на Русия и същевременно да укрепи руската държава във вътрешен план.   Проблемът за Путин е, че шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия са въвлечени в ожесточено съперничество за влияние в Близкия изток, затова Иран естествено недоволства от усилията на Кремъл за подобряване на отношенията след години на напрежение между Москва и Рияд.   Под ръководството на Путин Русия също така развива най-добрите отношения, които някога е имала с Израел. Путин е посещавал два пъти Израел - първият руски лидер, правил това, и е приемал израелския министър-председател Бенямин Нетаняху много пъти за обсъждане на интересите на Израел в Сирия. Твърди се, че Путин има добри лични отношения с Нетаняху и инструктира както Асад, така и Хизбула да не отвръщат на израелските удари в Сирия.   Путин дори се стреми към сделка, която да не позволява на чужди сили да използват Сирия като база за атакуване на съседна държава, което е в пряко противоречие с целта на Иран да използва Сирия като платформа за оказване на натиск върху северната граница на Израел. Като се има предвид обаче дълбоката враждебност между Израел и Иран, е ясно, че добрите отношения на Москва с еврейската държава може да изострят скритите напрежения в руско-иранските отношения.   Изострянето на скритите напрежения между Русия и Иран е свързано с отдавнашното недоверие в исторически план между двете страни. Руско-персийските конфликти през 18 и 19 век доведоха до завземането на Кавказ от Москва - загуба, която отеква в иранската психика дори днес. След ислямската революция в Иран през 1979 г. отношенията между двете страни бяха също така напрегнати, най-вече защото Русия подкрепяше Ирак в иракско-иранската война - конфликт, в който Иран даде близо един милион жертви.   А макар да е вярно, че руско-иранските отношения се подобриха значително след падането на Съветския съюз, Техеран все още помни, че Москва подкрепяше санкциите срещу Иран заради ядрената му програма и прекрати редица сделки с него, за да подобри руско-американските отношения.   Правителството на Тръмп би трябвало да се опита да използва различните руско-ирански разногласия, за да подкопае партньорството между двете страни. На първо място това изисква Вашингтон да продължи да бъде активен в Близкия изток и да премахне усещането, че изоставя региона.   Съединените щати също така могат да се опитат да подобрят отношенията с Русия, което може да бъде от полза само по себе си и от само себе си, като същевременно използват историческото недоверие на Иран към северния му съсед и страха на Техеран, че Москва може в крайна сметка да предаде Иран в името на подобряване на отношенията на Русия със Запада. Тръмп може да съдейства за постигането на това, ако просто даде сигнал на Путин, че Съединените щати са готови да се отнасят към Русия като към равна, което е една от целите на Путин.   Тръмп също така трябва да напомни на Путин за пробойните, които вече се появяват в руско-иранските отношения, и да го попита дали Москва наистина има интерес да подкрепя религиозно мотивираните цели на Иран в Сирия.   Това няма да е лесно, но ако хората, които определят политиката във Вашингтон, изиграят правилно картите си, те все пак могат да подкопаят стратегическия съюз, който Москва и Техеран толкова явно искат.    *Джош Коен е бивш служител по проекти на Агенцията за международно развитие на САЩ, участвал в управлението на проекти за икономически реформи в бившия Съветски съюз. Изразените мнения са лично негови.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/proboinite-v-rusko-iranskiya-sayuz-otvaryat-vazmozhnosti-za-tramp-news274084.html

Свързани новини: