Поне шестима представители на различни правителства, сред които дори премиер, са помагали на разградския олигарх Иво Прокопиев да натрупа богатството си и да стане мултимилионер.

На практика успехите на Прокопиев в бизнеса се дължат основно на добрите му контакти в изпълнителната власт, и то във всички правителства от 1997 година насам. Едва в третия кабинет на Бойко Борисов розовобузият „инвеститор“ не успя да вкара своя къртица и бизнесът му е оставен на произвола на свободната конкуренция.

Летящ старт

на невръстния бизнесмен дава самият министър-председател на България Иван Костов. 26-годишният по това време „бизнесмен“ изведнъж се оказва най-прозорливият инвеститор в мандата на Костов и придобива солидни държавни активи. Прокопиев е наследник на служители на ДС, които са се грижели за ловните успехи на Пенчо Кубадински. Брат му е служител на МВР, а той в бурните години на прехода от репортер се превръща за един ден в издател и финансов брокер. При Костов обаче неговият съгражданин от Разград Никола Николов става шеф на икономическата комисия в НС, а също така и идеолог на митичната политико-икономическа групировка „Агнешките главички“. В този период Прокопиев рязко става мастит бизнесмен, като по схемата РМД набързо придобива контрол над апетитни държавни активи като винпром „Дамяница“ и „Каолин“. Именно първият милион на олигарха, придобит чрез престъпно проведената от Костов приватизация, е причината сега той и неговите медии толкова яростно да се противопоставят на ревизията на сделките за раздържавяване на активи.

След като се сдобива освен с вестник „Капитал“ и с истински капитал, благодарение на сините Прокопиев изведнъж се осъзнава като юпи и то не какво да е, а „царско юпи“. Причината за пребоядисването му е прозаична – неговите сини благодетели изпадат от властта и са заменени от жълтите политици от НДСВ. Но за Прокопиев това няма значение, стига да може да продължи да печели пари с

държавни протекции

Затова и в правителството на царя розовобузият олигарх се радва на стабилност и възход благодарение на вицепремиера и икономически министър Лидия Шулева, която е роднина на един от неговите съдружници - Иван Ненков. Именно лелята във властта отговаря за изпълнението на приватизационната стратегия на правителството, а Прокопиев като специалист по далавери с приватизиране на държавни активи е дежурен „консултант“ на всички по-важни сделки в този мандат. Неуспешният опит за приватизация на „Булгартабак“ например му носи печелившата дейност по листване на борсата на миноритарния дял от акции в тютюневия комбинат. Особено сочна хапка за розовобузия олигарх е консултирането на раздържавяването на т.нар. пул „Мечта“. Става въпрос за миноритарни дялове в най-добрите български предприятия като ДЗИ, БТК, „Параходство Български морски флот“ и др. В проспекта на Прокопиевата „Булброкърс“ е записано големи парчета от пул „Мечта“ да се продават срещу компенсаторни бонове, които до този момент се търгуват на стойност 20 стотинки за 1 лев. Преди да прокарат това предложение обаче, „брокерите“ са изкупили компенсаторките от тези предприятия и в момента на сделката започва голямото лапане. За себе си и за своите клиенти Прокопиев осигурява придобиването на апетитни дялове в държавните предприятия на петкратно занижени цени.

След разжалването на Шулева, а и смяната на правителството на НДСВ с доминирания от БСП кабинет на тройната коалиция, Прокопиев отново се оказва със силните на деня. Представящ се за дясноориентиран, повратливият бизнесмен намира опора в солидното рамо на шефа на БСП-София и тогавашен министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Наследникът на Шулева Овчаров продължава същата дружеска политика спрямо Прокопиев. В резултат милионерът влиза в бизнеса с износ на ток. Фирмата на олигарха се сдобива с лиценз по бързата писта, както между впрочем и компанията на любимеца на

Дългия инкасатор

Георги Кадиев. Благосклонното отношение на институциите под шапката на Р. Овч. към Прокопиев е показателно. Розовобузият бизнесмен обаче се насочва и към зелената енергия, бизнес, който пак с помощта на Дългия инкасатор носи милиони на „предприемача“ от Разград.

В първия мандат на ГЕРБ Прокопиев пак е с властта. Олигархът, който умело използва медиите си за бухалки спрямо непослушни политици и бизнес конкуренти, дотолкова се е опиянил от влиянието си, че успявайки да пробута във властта вицепремиера Симеон Дянков и икономическия министър Трайчо Трайков, се самозабравя. Вярвайки, че е всесилен, Прокопиев прави все

по-нагли далавери

като продажбата на миноритарния държавен дял от ЕВН, за което е „награден“ от прокуратурата с обвинение. Спасявайки се веднъж от фалит, след мнимото емигриране в Сингапур олигархът все повече разчита на мрежата от политици и общественици, които е инфилтрирал в обществения сектор, че при втория мандат на Борисов вече разполага с правосъден министър в лицето на Христо Иванов и мощно лоби в управляващата коалиция в лицето на ДСБ и Гражданския съвет към Реформаторския блок. Като всеки олигарх и Прокопиев започва да вярва, че може да управлява цялата държава, за това свидетелстват стенограмите „АРГО-гейт“, като той възлага на своите политици и НПО-та да му направят собствена партия. Опитът на Христо Иванов и „Да(й), България“ да влязат в парламента и да обслужват своя кукловод с розови бузи обаче претърпяха пълен крах и за пръв път в кариерата си Прокопиев няма лостове във властта, на които да разчита за успеха на бизнеса си.