Днес се навършват кръгли годишнини от рождението на двама от най-великите български творци - Пейо Яворов и Алеко Константинов. Яворов е роден на днешния ден по нов стил през 1878 г

.

Славянството и православието - овчи кожи върху гърба на хитър вълк

Константинов, известен още като "Щастливеца" е точно с 15 години по- възрастен от него. Роден е през 1863 г. на днешния ден, също по нов стил и се навършват 155 години от рождението му.

Алеко и до днес си остава не само един от най-добрите български писатели, но и един от най-симпатичните българи, които въобще са се появявали на този свят. Приживе той е бил кумир на тогавашната младеж. По повод годишнината от рождението му публикуваме извадки от негови творби, които звучат съвсем актуално и днес. Приликите с днешни лица и събития едва ли са случайни.

Напрежните наши и днешните наши

"Бай Ганьо и опозиция, ама де-де", 1895 г.

"А бе, кьорпè, защо си ме набедил във вестник "Не му е времето", че съм бил опозиция, а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти Ганьо опозиция става ли бе, момче? Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по по-множко. Не си прост ти, знам те аз тебе. Ама пак си прост, да ти кажа правичката. Сиреч, не си прост, ами малко аджамия падаш. За тия работи ти бачка си питай. Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет години насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Па знайш ли, момче, да ти кажа чистичката: има и за тебе, има и за мене. Народната да е жива. Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи обесник да не си дава оставката, още тогава  - помниш ли, на Враждебските ханчета?  - още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция. Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор-отбор юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха гьоз-гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое… А, момче, тъй ли е? И най-сетне влетяха с двата крака в капана. Виж, днешните наши не са тъй. За чапкънлък няма ги. Тоест  - как да ти кажа  - не че ги няма, ами кой ще се качи по Джендемтепе, по Небеттепе, кой ще ръшне по хамамите да разпитва какво е ставало. Па и кому влиза в работа. А колкото за алъш-вериш, бива си ги. Правото  - право! Хем тъй си подкараха работата, щото, срам не срам, ще ти се призная, брате, и аз се слисах. Ашколсун, кьопоолар! Гледай какво нещо било туй науката. С таквиз хора да имаш работа — разбирам. Напрежните наши бяха я подкарали на акънтия, бре трепаха, бре бесиха, бре стреляха, съсипали бяха орталъка. И защо?  - За вятъра. А днес видиш ли? Само по изборите не ти дават да шавнеш, а за друго  - свобода! Викай, попържай, давай си зор, колкото щеш  - никой нищо не ти казва. И защо ще бутат опозицията  - тя нека си дига гюрултия, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им  - не искат да знаят".

Сто и петдесет рубли ми вържете на месец

"Бай Ганьо в депутацията", 1895 г.

" - Ами у вас там движение някакво македонско се начнало  - отклонява разговора кореспондентът.  - Намирате ли, че това движение е своевременно?

 - Движение ли? Какво движение?!  - учудва се бай Ганьо, като че за пръв път чува за таквоз нещо.  - Я недей се кахъри! Никакво движение няма… Чапкънска работа! Хайдучаги! Хич за въстание време ли е сега? И какво искат тия хаймани - не мога да разбера. Твоя милост, знайш ли какво? Не зная дали знайш  - има един ферман от 1870 година за шестима владици в Македония  - трима са дали, още трима ще дадат, па ще си седнат всички на задника! Това им е зора!

 - Ами Берлинския договор?

 - А бе я ги запуши тез… За друго да си приказваме. Я ми кажи ти мене Драгана Цанкова познаваш ли?

 - Да, мисля, че доста добре го познавам.

 - Е? - и бай Ганьо усили въпроса с едно двусмислено шаване на пръстите си.  - Как ти се види тоз чиляк?

 - Мисля, че е един добър патриот.

Бай Ганьо се засмя неестествено и си заклати главата:

- Па-три-от ли? Е-хе-е, да го зна-еш каква ми е сто-ка! Че той помислил ли е един ден за свойто отечество. Той гледа да настани само себе си и зетя си. Такъв си е от малък, нали го зная. За патриоти ако питаш, ний сме хасъл патриоти. Хубаво ме гледай! На мене не двесте - сто и петдесет рубли ми вържете на месец, че да видиш ти какво прави бай ти Ганьо… Че как ме хесапиш, твоя милост! Туй не е Абисиния…

 - Обядвали ли сте, господин Балкански?

 - Защо питаш? Да не ме поканиш я на обед, я?… Аз приемам. Славяне не сме ли?"

Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз

"Бай Ганьо журналист", 1895 г.

" - Чакайте аз да ви кажа сега какво съм намислил  - извиква авторитетно бай Ганьо и става прав.  - Знаете ли с какво? Нито с трактир ще прокопсаме, нито банка ще уредим като хората, а пък твоя руски квас, Дочоолу, хептен проста работа, ами да ви кажа ли аз вам какво?

Гочоолу, Дочоолу и Харсъзина са превърнати в слух и нетърпение.

 - Да ви кажа ли вам какво? А?

 - Е, кажи де, стига си мълчал  - продумва нервозно Данко.

 - Шш! Бързата кучка слепи ги ражда. Да ви кажа ли? А? Господа! Вестник да издаваме!  - изтърсва бай Ганьо и на лицето му изгрява тържество.

Ако някое морско чудовище се вмъкнеше в онзи момент в стаята на нашите събеседници, то едва ли би могло да увеличи поражающето впечатление, което произведоха последните думи на бай Ганя. В първата минута като вцепенени, в следующата  - Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина почнаха да се споглеждат плахо-плахо, като че се питаха: "Да не е изхвръкнала, не дай боже, някоя чивия на бай Ганя?" Не иде ни да се засмееш, ни да го съжалиш. Ще кипне. Еле Гочоолу най-сетне, страх не страх, решава се отдалече да му загатне:

 - Твоя милост, бай Ганьо, обичаш сегиз-тогиз, хе-хе, да прощаваш, искам да кажа, обичаш… туйнака… зевзеклиците, та думата ми е, хе-хе…

 - Какво?

- Не бе, бай Ганьо, аз само така рекох да… таквозинака… А бе, твоя милост, нещо вестник… сериозно ли?

 - Как тъй "сериозно ли"? Ами че как инак? Разбира се, че сериозно! Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как!

 - Е, като бъде тъй, аз съм съгласен  - заявява Данко Харсъзина.

 - Тъй, ами как! Ще викаме Гуня Адвокатина, той е майстор на уводните статии, па ний  - кое дописки, кое антрефилета, кое телеграми. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз  - за туй нещо не се иска кой знае каква философия"

 

Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната!

"Разни хора, разни идеали", 1897 г.

"Ето, тамам сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене... Задръстено е с евреи в Солун: петдесет ли, шейсет ли хиляди са, кой ги знае, ама все търговци хора: има да доиш, и да остане - не са като нашата, софийската голотия... Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната! И иди, че не бъди патриот, иди после това, че не съчувствувай на македонците...

(Я тури две-три дървета в печката. Стига.)

Нямаше си хас, джанъм, този Биконсфилд, дето ни разпокъса. Дип добра си беше Санстефанска България, защо му трябваше да я цепи. Иди сега, че мигай на празни ясли, иди, че чакай да се усети някой да освободи Македония... Па и Русия си няма хас бе, джанъм: ръг с българите, ръг с гърците, ръг със сърбите, е че туй политика ли е, моля ти се, а? Ако ще държи с нас, с нас да държи, да каже две и две - четири. Какво й струва най-сетне да прати пак два-три корпуса: хем някоя пара ще капне, хем Македония свободна. Като се е заловила за една работа, нека я довърши докрай. Нека ни дотъкми Санстефанската, па да видиш ти благодарност тогава. За Цариград сетне ще му мислим, полек-полек...

(Тури още две-три дървета в печката. Хъ така.)"

Почитаемото правителство и народното благоденствие

"Дребни работи", 1895 г,

"Драгий читателю, да не би някак си да помислиш, че нашите обществени и политически работи не вървят напред! Пази Боже! Почитаемото правителство, в неусипните си грижи за народното благоденствие, не само че се е постарало да удовлетвори насъщните нужди на страната, но е отишло по-нататък: ползува се от избитъка на материалното ни благосъстояние, за да развие у нас вкусове и потребности от по-висши порядък. То се знай!"

 

В Народното събрание - нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се

"Херострат II", 1895 г.

"Една мека, една хубава топлина има в залата на Народното събрание, па заседанията се случили тамам следобед - нахранил си се, разпуснал си се, обтегнеш се на стола си, подпреш глава и зяпаш разсеяно по ложите; а долу бръмчат нещо, четат списъка на депутатите, четат протоколи, дрънчи сегиз-тогиз звънецът и пак бръмчене, бръмчене безкрай; а меката топлина все повече и повече те обнема, разнежва те, натежават клепките, клима главата, ти дремеш... носът почва да свири едва уловимо pianissimo, като кавал в гората, като вятър в камината, като парата в гаснеющия самовар... Топличко, хубавичко!"