Председателят на Европейския съвет Доналд Туск произнесе краткото си приветствие при откриването на българското председателство на български език, спомена Христо Стоичков и Захари Бахаров, а в началото изрецитира част от "Отечество любезно, как хубаво си ти!" на Иван Вазов. Това го превърна в звездата на деня.

Историята на Балканите е по-интересна от „Игра на тронове“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ+ВИДЕО)

Видеото с думите на Туск е най-споделяното в социалните мрежи от снощи. Но знаем ли кой всъщност е Туск, когото част от хората са виждали в новините, а други чуха името му за първи път:

Преди 60 години

Доналд Туск е роден на 22 април 1957 г. в Гданск – града на брега на Балтийско море, където започва активната съпротива но поляците срещу комунистическия режим. Гданск е градът на Лех Валенса, корабостроителите и „Солидарност“. Докато учи история в Университета на Гданск, Туск членува в Младежкия съюз „Солидарност“.

Захваща се с политика от първите години на промените. Първо основава партията Либерално-демократичен конгрес. През 1994 г. тя се слива с Демократичния съюз и двете партии основават Съюз на свободата. Убеждения на Туск са последователни – той е проевропейски, пазарно ориентиран политик, който подкрепя приватизацията, ниските данъци и малката държава. С малки прекъсвания е редовен член на долната или горната камара на парламента – Сейма и Сената. След 1997 г. партията Съюз на свободата е част от управляващата коалиция заедно със „Солидарност“.

Нагоре към властта

Полската антикомунистическа десница не успява да избяга от разделението, което сполетява тези партии във всички бивши комунистически страни. В края на 90-те и началото на новия век полската левица се представя силно, а Александър Квашневски е президент два мандата от 1995 до 2005 г.

Доналд Туск решава да основе своя партия и през 2001 г. става първият лидер на Гражданска платформа – проевропейска, пазарна и демократична партия.

Битката с Качински

По същото време обаче започва и възходът на братята Ярослав и Лех Качински и тяхната консервативна партия „Право и справедливост“. Съперничеството между Туск и Качински ще стане постоянен сюжет за политиката в Полша в следващите години. На парламентарните избори през есента на 2005 г. двете десни партии печелят първите две места, но консерваторите на Качински имат лека преднина пред либералите на Туск. Месец по-късно са изборите за президент, където основната битка отново е между Доналд Туск и фамилията Качински. На първия тур Туск завършва първи, но кампанията срещу него става все по-силна и стига до дядо му - в медиите се появява снимка на Юзеф Качински в редиците на армията на нацистка Германия.

Доналд Туск има германски и кашубски корени (Кашуби е област в Полша със силно германско културно влияние – б.р.). Дядо му е бил началник в железниците, който по времето на Втората световна война е изпратен в нацистки концентрационен лагер. По-късно е насила записан във Вермахта. Скандалът обаче вече се е разразил – на втория тур Лех Качински става президент. Няколко месеца по-късно брат му Ярослав Качински става министър-председател и Полша официално навлиза в ерата „Качински“.

Начело на Полша

Туск остава в опозиция и е основен критик на богатото на скандали управление на Качински. Две години по-късно идва реваншът – Гражданска платформа печели парламентарните избори и Ярослав Качински е изпратен в опозиция. Доналд Туск става министър-председател. Четири години по-късно той отново печели изборите и става първият премиер на посткомунистическа Полша, който печели втори мандат. В предизборната си програма винаги поставя акцент върху намаляването на данъците, но на практика по негово време ДДС е увеличен от 22 на 23%.

След икономическата криза от 2008 г., управляваната от Туск Полша е единствената страна в Европейския съюз, в която икономиката не спира да расте. Успехите му обаче не са достатъчни, за да заглушат конфликта му с фамилията Качински. Президентът Лех Качински налага вето след вето на приетите закони от мнозинството на Туск. Премиерът опитва да прокара промени в конституцията, които да ограничат властта на президента.

Като премиер Доналд Туск успява да подобни отношенията на Полша с Германия и Русия – двете съседни страни, чиято роля в историята на страната е травматична. Бившият премиер Качински също е направил достатъчно, за да влоши отношенията с Берлин и Москва. Туск обаче не бяга и от конфликти – той застава открито срещу премиера на Великобритания Дейвид Камерън, който опитва да ограничи достъпа на граждани на други страни от ЕС до трудовия пазар. Поляците извън границите обаче винаги са били приоритет за Туск.

На върха на Европа

През 2014 г. мандатът на Херман Ван Ромпой изтича и Европа трябва да избере следващ председател на Европейския съвет. Туск вече е станал любимият премиер на Германия и с решаващата подкрепа на Ангела Меркел той е избран на поста. В Полша остава по-малко от година до парламентарните избори, а проучванията показват предимство на „Право и справедливост“ на Ярослав Качински. Туск подава оставка и заминава за Брюксел.

Тогава пресата в Западна Европа шеговито цитира съвет на съпругата на Туск Малгожата, която го съветвала да приеме поста заради „престижа, по-добрите пари и по-малкото проблеми“.

Войната с Качински обаче не спира. През 2016 г. парламентарна комисия във Варшава призовава Туск, за да свидетелства за финансова пирамида, срутила се през 2012 г. и ощетила над 10 хиляди вложители. През 2017 г. полски прокурори искат да го разпитат по избухналия скандал за „шпионска сделка между Варшава и Москва“. Става дума за подписано по времето на Туск споразумение между разузнавателните структури на двете страни. Няколко месеца по-късно Туск отново е призован за свидетел – този път за самолетната катастрофа край Смоленск, където през 2010 г. загинаха 96 полски официални лица, сред които и президентът Лех Качински.

През 2017 г. страните от Европейския съюз избират Доналд Туск за втори мандат, а една държава гласува против – това е неговата родна Полша. Войната с Качински продължава - във Варшава отново на власт е "Право и справедливост". След опита на властта в Полша да подчини съдебната система Доналд Туск открито говори за риска полските управници да извадят страната от ЕС.

Като председател на Съвета на Европа Доналд Туск е главният инициатор и поддръжник на санкциите срещу Русия заради незаконното анексиране на Крим през 2014 г.